Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Аудио - чете Таня Димитрова

Лемуилъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство Бяло Братство, 2006

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя

в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Малък разбор

„Думите на цар Лемуила, пророчеството, което го поучи майка му.”Притчи Соломонови 31:1

Под думата цар се разбира човешкият дух. Под думата майка се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила.

Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? (31:2)

Думата син означава човек, който си е на Земята.

И що, сине на моите обричания? (31:2)

Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си.

Не давай силата си на жените,

нито пътищата си на погубителките на царете. (31:3)

Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата жена се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия Път. Затова не давай силата си нему. Под „погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта.

Не е за царете, Лемуиле,

не е за царете да пият вино,

нито за князовете да пият сикера;

да не би като се напият да забравят закона,

и извърнат съда на всичките угнетаеми. (31:4, 5)

За човешкия дух първо правило е да не се пие вино. Под думата сикера се разбира пресечено вино, в което се слага малко мед, захар и черен пипер. Под вино се разбират пари. И на най-добрия човек ако дадеш пари, той се забравя. Под вино се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, било то мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията.

Угнетаеми у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон: човек отвън представлява физическия свят, а отвътре – Божествения свят. Никога околните хора не могат да направят твоя свят по-добър, отколкото ти си го направил. И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си другаде, то е вътре у вас.

На кого трябва да се дава вино и сикера?

Давайте сикера на тези, които са в премеждие,

и вино на огорчените в душата:

за да пийнат и да забравят сиромашията си,

и да не помнят вече злостраданието си. (31:6, 7)

Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино – на тези, които са наскърбени, гневни, начумерени. Напои и нахрани лошия, гневния човек! Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните и напоите, а добрия не трябва; вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един твърд ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в масло, за да омекне. Мек ремък не трябва да се туря в масло. Това подразбира, че енергията, която е твърда, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. На наскърбения човек, понеже е твърд, дай му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота.

Отваряй устата си за безгласния,

за съда на всичките сирачета. (31:8)

„Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава.

Отваряй устата си, съди праведно,

и защитавай сиромаха и оскудния. (31:9)

За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва друго малко в себе си.

Кой може да намери добродетелна жена?

Защото такава е много по-скъпа

от многоценни камене. (31:10)

Под израза добродетелна жена се разбира добро сърце. Казва се в Писанието: „Ще им дам сърце, направено от плът, ще им отнема каменното сърце.” Добра жена подразбира добро сърце. Да се придобие такова сърце е по-добро от скъпоценните камъни.

Сърцето на мъжа й уповава на нея

и не ще бъде лишен от изобилие. (31:11)

Под мъж се разбира човешкият ум, който също има сърце. Казва се, че „уповава на нея”, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си! Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв – вие веднага избухвате и не мислите за последствията. Това е глупавата жена у вас, т.е. глупавото сърце.

Изобилие подразбира всички радости, които се търсят. Всички радости произлизат от сърцето – то е почвата, в която растат Божиите блага.

И ще му донесе добро, а не зло

през всичките дни на живота си. (31:12)

Когато не огорчавате никого, когато не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат.

Търси вълна и лен,

и що й е угодно работи с ръцете си. (31:13)

Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте.” Тъй че, според този стих сърцето явно търси. Търсенето, това са разумните желания на човека. През всичките дни на живота си тя търси. Какво? – Вълна и лен. Вълната и ленът имат две различни качества: вълната задържа в себе си топлината, а ленът я изпуща. Хигиенично е лятно време да се носят ленени дрехи, а зимно време – вълнени. Еврейските свещеници са носили винаги ленени долни дрехи. Разумната жена търси и обработва вълна и лен, а под вълна и лен се разбират две благородни желания. От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите плодове.

Под думата ръце се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът – това е мисълта, а вълната – това е желанието. Когато чувства и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А изразът „що й е угодно работи с ръцете си” означава, че тя добре разработва всичко със своята воля.

Тя е като корабите на търговците:

донася храната си отдалеч. (31:14)

Това значи, че тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкият език. Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че, тя знае, че е като кораб на търговците.

И става доде е още нощ. (31:15)

Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят й тя е на крак.

И дава храна на дома си,

и дял на слугите си. (31:15)

Домът – това е тялото. Сърцето, умът и всички желания – това са нейните слуги, на които тя дава нареждания.

Съглежда нива и купува я:

от плода на ръцете си сади лозе. (31:16)

Тя „съглежда нива” с очите си, защото очите представляват извор на Истината. Вижда кое е полезно и кое не е, и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, които Бог е дал. Под плод на ръцете се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че у нея всички благородни мисли и желания са посадени. За такъв човек се казва, че е магнитизиран.

Опасва чреслата си с крепост

и укрепява мишците си. (31:17)

Под израза опасва чреслата си с крепост се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това скрепява мишците си.

Усеща, че търговията й е добра:

светилникът й не гасне ноще. (31:18)

Под нощ се разбира състоянието, когато я налягат скърби и нещастия. Но и тогава светилникът й не угасва. Жена, която намирайки се в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя”, е без светилник.

Туря ръцете си на вретеното

и държи в ръката си хурката. (31:19)

Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. Тази изпредена нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се закрепва в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти вретеното, липсват ли къделя и хурка, всичко се обръща с главата надолу.

Отваря ръката си на сиромасите

и простира ръцете си към оскудните. (31:20)

Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата сиромах в този стих означава всички семена, които не са още посадени. Отваряш ръката си, вземаш тези семенца, посаждаш ги в градината – с това ти вършиш едно добро. Веднъж отвориш ли ръката си на сиромасите, то значи, че съизволяваш. Когато помагате някому, вие помагате на слабия, а не на силния; а сиромасите са бъдещето на света.

Не се бои от сняг за дома си,

защото всичкият . дом са облечени с двойни дрехи. (31:21)

Двойни дрехи в окултния език означава магнетични дрехи. Има хора, които се поддават на всяка болест – те са голи. Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея.

Прави за себе си завивки:

облеклото й е висон и багреница.

Мъж й е познат в портите,

когато стои между старейшините на мястото. (31:22, 23)

Мъжът подразбира нейния ум. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша, защото на такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът й не е почтен.

Прави тъкан и продава,

и дава пояси на търговците.

Облечена е с крепост и благолепие,

и се весели за бъдещето време.

Отваря устата си с мъдрост;

и закон на благосклонност има на езика й. (31:24-26)

Този „закон на благосклонност” е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня.

Внимава за управлението на дома си

и хляб на леност не яде. (31:27)

Тази жена никога не взема каква да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Изобщо, съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.” Вземат един лотариен билет, а след това сядат по кафенетата и чакат дано капне нещо от този билет. Като дойде срокът за тегленето му и като видят, че нищо няма, купуват нов билет и хайде пак на църква да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции, но курсът им понякога спада и така всичко изгубват. Такива хора са лениви. Не, ще работиш, ще обработваш всичко в себе си! Нещастията, които сега ви сполетяват, са вашето минало и с тях вие изплащате старите си дългове.

Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи, в които се яде хляб на леност: някой момък ухажва момата в някой дом; той е облечен хубаво, битово добре е нареден, но има тук-там дългове. Той търси тази богата мома, за да плати тя дълговете му. Бащата и майката бързат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние и оженват младите. Заемодателите започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.” Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек.” Да, но понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да прекарате по лесен начин живота си, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.

Чадата й стават и казват: Блазе й;

мъж й я хвали и казва:

Много дъщери са се обходили достойно,

но ти надмина всичките. (31:28, 29)

Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа.

Красотата е лъстива и суетна е хубостта:

жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31:30)

Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена.

Дайте й от плода на ръцете

и делата й нека я хвалят в портите. (31:31)

През този месец проучeте цялата тази глава.

Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: мислено ще си представите десет оки вълна; ще вземете една голяма харания и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете един, два, три, четири, пет пъти, докато стане съвсем чиста. След това вземате един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я влачите така около половин час, направете я на къдели. След това я турете на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една и я турете на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес, да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите едно описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква мисъл ще ви дойде. Тази формула за влачене и изпридане на вълната ни е дадена от окултизма и за половин час тя ще допринесе много повече, отколкото един педагог за цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко четири пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската болест, лежейки в леглото си, нека пере тази вълна.

Ако тези опити дадат резултат, те са верни и истинни. С това, което е измислено и съчинено от нас, не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не могат да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я един-два дни в ума си и ако нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания и мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното, нишката му да слиза постоянно отгоре и така навивайте две-три вретена. Такъв процес трябва да започне да се извършва в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа.

Какво подразбира думата молитва? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влиза кръвта в белите дробове и се пречиства – това е молитва. Ако във вашите дробове няма кръв, какъв смисъл има да поемате въздух и да се молите? А за да се молите, трябва да има въздух, който да пречиства кръвта. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни!”, но не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение!” Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Искам да съм като другите хора.” Нима не сте като другите хора? А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъби, да влезе в стомаха ви, той да свърши работата си – да я превърне в сок, който да мине в белите дробове и чак тогава можеш да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим?” За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти! Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат доктор и казват: „Моля ти се, докторе, да ми помогнеш!” Постави те Господ в лишение – бързо отиваш при някой заемодател и му се молиш. Господ е поставил като закон това, че човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.” Добре, избери си друг някой, когото искаш. Има хора, които се молят на конете си – казват им: „Хайде, дий, карай, конче!” Молиш се на коня си дано той ти помогне и изнесе твоя товар. От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Да се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу и все по-надолу. Всички среди, в които ще слизаш, са все по-нечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, слез в стомаха си и поработи там.

В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони така, както се изучават разните предмети – естествени науки, български, геометрия и други. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не е. Това не е като във вестниците – в тях може да съобщят, че един град е паднал, а подир един-два дена да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например пишат, че в Добруджа са навлезли румънците и всички отпадат духом; снощи пък пишеше, че румънците не са навлезли там. Някой дойде при теб и ти каже, че главата ти ще пати нещо и ти започваш да се тревожиш – ето че румънците навлизат в главата ти. Вие приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, че имала детенце и то умряло. Станала тя сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат. Вие създавате много неприятности в ума си с тези фиктивни неща. Някоя казва: „Чух, че сестрите не мислят добре за мен” – ето румънците влизат в главата ти; после каже: „Не, излъгала съм се, те добре мислят за мен” – румънците излизат от главата ти. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик, а аз ти казвам, че не си – румънците влязоха и излязоха от теб.

Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, за да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят и към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово. Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи! Не казвам да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен и тъжен, кажи си: „Да взема работа!”

Беседи пред Сестрите

05.12.1918 Четвъртък, София

______________________

Бележка: Датата в изданията на ВСЕМИР и Бяло Братство е 05.12.1918, а в изданието на ЖАНУА и първото издание е 07.12.1918

Малък разбор.pdf

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), ИК "Жануа'98", София, 2009,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

Лемуилъ

„Думитѣ на царь Лемуила; пророчеството, на което го поучи майка му.”

Притчи Соломонови 31: 1.

Подъ „царь” се разбира човѣшкия духъ, а подъ „майка” — Божествената майка, която го е поучила.

„Що, сине мой? И що, сине на утробата ми?” Синътъ означава човѣкъ, въплътенъ на земята.

„И що, сине, на моитѣ обричания?”

Майката природа всѣкога прави обричания за своитѣ деца.

„Не давай силата си на женитѣ, нито пѫтищата си на погубителкитѣ на царетѣ.” — Първото нѣщо е да не давашъ силата си на женитѣ. Подъ „жена” се разбира човѣшкото сърдце, което се е отклонило отъ правия пѫть. Не давайте силата си на това сърдце. Подъ „погубитель” се разбира единъ отъ пороцитѣ на човѣшкия умъ, главно гордостьта.

Не е за царетѣ, Лемуиле,

Не е за царетѣ да пиятъ вино, Нито за князетѣ да пиятъ сикера,

Да не би, като се напиятъ, да забравятъ закона,

И извърнатъ сѫда на всички угнетители.

Не е добре за човѣшкия духъ, да се пие вино. Подъ „сикера” се разбира пресѣчено вино, въ което турятъ но малко медъ или захарь и черенъ пиперъ. Виното представя паритѣ. И на най-добрия човѣкъ да се дадатъ пари, той се упива, забравя се. Подъ „вино” се разбиратъ още слабоститѣ, които затъмняватъ човѣшкия умъ. Тѣ даватъ крива насока на човѣка. Кои сѫ угнетенитѣ въ човѣка? — Неговитѣ добри мисли и желания. Който угнетява добритѣ си мисли и желания, изопачава сѫда въ себе си. И тогава, какъвто си отвѫтре, такъвъ ще бѫдешъ и отвънъ. И обратно, какъвто си отвънъ, такъвъ ще бѫдешъ и отвѫтре. Отвънъ човѣкъ представя физическия свѣтъ, а отвѫтре — Божествения. Никой не може да направи твоя свѣтъ по-добъръ или по-лошъ, отколкото ти самъ си го направилъ. Който очаква щастието му да дойде отвънъ, той скоро се разочарова. Твоето щастие е въ самия тебе, не го очаквай отвънъ. На кого трѣбва да се дава вино и сикера?

Давай сикера на тѣзи, които сѫ въ премеждие.

И вино на огорченитѣ въ душата:

За да пийнатъ и да забравятъ сиромашията си,

И да не помнятъ вече злостраданието си. — Нахрани и напой гнѣвния, наскърбения, лошия човѣкъ. Защо трѣбва да нахраните и напоите лошия и гнѣвния човѣкъ, а не добрия? Това е противоречие. Кой ремъкъ ще турите въ мась: коравия или мекия? — Коравия, защото той се нуждае отъ омекване. Добриятъ човѣкъ, самъ по себе си, е мекъ и годенъ за работа. Обаче, наскърбениятъ, гнѣвниятъ, лошиятъ човѣкъ първо трѣбва да го нахранишъ и напоишъ, да омекне, и следъ това да го впрегнешъ на работа.

Отваряй устата си за безгласния,

За сѫда на всичкитѣ сирачета. — Това значи: умниятъ трѣбва да защищава този, който не може да говори. Който може да говори, не трѣбва да се защищава.

Отваряй устата си, сѫди праведно,

И защищавай сиромаха и оскудния. — Който седне на сѫдийския столъ, трѣбва да сѫди праведно. Той трѣбва да забрави своитѣ лични отношения, да не мисли за себе си, да стане едно съ цѣлото човѣчество, едно съ Бога. Интереситѣ на човѣчеството да сѫ негови, и Божиитѣ интереси да сѫ пакъ негови. Това означава: голѣмото включва частитѣ, а всички части заедно образуватъ голѣмото.

Кой може да намѣри добродетелна жена?

Защото такава е много по-скѫпа отъ многоценни камъни.

Подъ „добродетелна жена” се разбира доброто човѣшко сърдце. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ плътско.” Който придобива такова сърдце е по-скѫпъ отъ многоценни камъни.

Сърдцето на мѫжа ѝ уповава на нея,

И не ще бѫдешъ лишенъ отъ изобилие.

Подъ „мѫжъ” се разбира човѣшкия умъ, който сѫщо има сърдце. Това сърдце трѣбва да уповава на добродетелната жена, т. е. на разумното сърдце. Когато едно желание ви дава възможность да разсѫждавате, то е разумно. Не можете ли да разсѫждавате, желанието ви е неразумно. Гнѣвътъ, който замъглява ума и прѣчи на човѣка да разсѫждава, е неразумна жена, т. е. глупавото човѣшко сърдце. Изобилието има отношение къмъ сърдцето. То е почвата, отъ която изникватъ всички

Божии блага и радости.

Ще му донесе добро, а не зло,

Презъ всичкитѣ дни на живота си. — Който не огорчава и не оскърбява никого, ще има повече приятели, които ще го обичатъ.

Търси вълна и ленъ,

И що ѝ е угодно, работи съ рѫцетѣ си.

Христосъ казва: „Търсете, хлопайте, искайте!” Кой търси, хлопа и иска? — Разумното сърдце или добродетелната жена. — Какво търси? — Вълна и ленъ. Тѣ иматъ две различни качества: вълната задържа топлината, а ленътъ я изпуща. Споредъ хигиената, добре е лѣтно време да се носятъ ленени дрехи, а зимно време — вълнени. Разумната жена търси вълна и ленъ и, като намѣри, обработва ги. Вълната и ленътъ подразбиратъ разумнитѣ човѣшки желания. Отъ вълненитѣ и отъ лененитѣ нишки излизатъ най-добритѣ платове. За да изработи отъ тѣхъ нѣщо хубаво, разумната жена прилага рѫцетѣ си, т. е. своята воля. Ленътъ е мисъльта, вълната — чувството или желанието. Следователно, като мисли и чувствува, разумната жена изработва нѣщо ценно. Защо вълната означава чувствата, а ленътъ — мислитѣ? — Защото вълната държи топло, а ленътъ — хладно. Знаемъ, че сърдцето е топло, а умътъ — студенъ.

Т я е корабитѣ на търговцитѣ:

Донася храната си отдалечъ. — Това значи: тя има кормило и може да направлява корабитѣ. Тѣ представятъ устата, въ която тя носи храната си отдалечъ. Кормилото е човѣшкиятъ езикъ.

И става, доде е още нощь,

И дава храна на дома си,

И дѣлъ на слугинитѣ си.

Домътъ е човѣшкото тѣло, а умътъ, сърдцето и желанията сѫ

слугитѣ на разумната жена, които тя нарежда презъ деня на работа.

Съглежда нива и купува я:

Отъ плода на рѫцетѣ си сади лозе.

Съглежда нива съ очитѣ си, защото очитѣ представятъ изворъ на истината. Вижда, кое е полезно, и кое не, и купува нива. Нивата подразбира външнитѣ условия, т. е. условията на физическия свѣтъ.

Подъ „плодъ на рѫцетѣ” се разбира свѣта на нейното сърдце. Значи, отъ плода на разумното си сърдце тя сади лозе, т. е. посажда всички благородни мисли и желания. За такъвъ човѣкъ се казва, че е магнетиченъ.

Опасва чреслата си съ крепость,

И укрепява мишцитѣ си.

Значи, разумната жена работи върху физическото си тѣло, прави гимнастика, не е ленива. Чрезъ волята си тя работи върху тѣлото си, а чрезъ мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си укрепява мишцитѣ си.

Усѣща, че търговията ѝ е добра:

Свѣтилникътъ ѝ не гасне ноще.

Свѣтилникътъ на разумната жена не гасне ноще, т. е. когато я налегнатъ скръбни мисли и чувства, когато е въ тъмнина. Всѣка жена, която въ време на скърби и страдания се отказва отъ вѣрата си, отъ убежденията си, сама изгасва свѣтилника си и ходи въ тъмнина.

Туря рѫцетѣ си на вретеното,

И държи въ рѫката си хурката.

Ученитѣ откриха, че земята се върти около своята ось, като вретено. Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. Ако земята престане да се върти, всички живи сѫщества щѣха да умратъ, но тѣ живѣятъ, благодарение на майката — земя, която се върти и подържа живота. Хурката представя Божествения свѣтъ, а нишката, която се преде, показва посоката, отдето иде енергията. Кѫделята е слънчевата система? поясътъ, дето се туря хурката, е млѣчниятъ пѫть, отдето иде човѣшкиятъ духъ. Слънчевата система се стреми къмъ млѣчния пѫть. Всѣки трѣбва да има кѫделя и вретено, което да се върти постоянно. Престане ли вретеното да се върти, и кѫделята да отдѣля своята нишка, всичко се обръща съ главата надолу.

Отваря рѫката си на сиромаситѣ,

И простира рѫцетѣ си къмъ оскуднитѣ.

Човѣкъ не може да отвори рѫцетѣ си на сиромаситѣ, докато не изпере и опреде своята вълна. Тукъ „сиромахътъ” означава сѣменцата, които не сѫ още посадени. За да вземешъ сѣменцата, ти отваряшъ рѫката си и после ги сѣешъ въ своята градина. Щомъ отворишъ рѫката си за сиромаситѣ, ти съизволявашъ, т. е. благоволишъ къмъ тѣхъ. Помага се на слабия, а не на силния. Въ бѫдеще слабиятъ ще стане силенъ. Значи, бѫдещето е на сиромаситѣ.

Не се бои отъ снѣгъ за дома си;

Защото всичкиятъ ѝ домъ сѫ облѣчени съ двойни дрехи.

Въ окултенъ смисълъ, двойнитѣ дрехи подразбиратъ магнетични дрехи. Който се поддава лесно на болести, той е голъ, безъ дреха. Който се гнѣви и съмнява, той е сѫщо голъ. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, оголѣха и не можаха да издържатъ на външнитѣ, неблагоприятни условия. Следъ грѣхопадането трѣбваше да се яви християнството, да покаже на хората, какъ да се облѣкатъ. И сегашнитѣ хора още сѫ голи. Силата на християнството се заключава, именно, въ това, че учи хората да се обличатъ. Облѣче ли се съ магнетична, т. е. съ двойна дреха, човѣкъ става силенъ. Не усѣща ли той сѫщото, когато облѣче своята дреха отъ вълна или отъ друга нѣкаква материя? Като се облѣче, той изпитва приятно чувство, топлина го обхваща; щомъ съблѣче дрехата си, усѣща нѣщо неприятно — хладина, студъ. Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. При радость и веселие дрехата е на гърба ни. Децата ви сѫ радостни, когато сѫ облѣчени. Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. Следователно, страданията представятъ изгубване на магнетичната дреха, а радостьта — обличане на магнетичната дреха. Едно е състоянието на човѣка, когато е облѣченъ въ магнетичната си дреха; друго е състоянието му, когато е безъ тази дреха.

Прави за себе си завивки:

Облѣклото ѝ е висонъ и багреница. Мѫжъ ѝ е познатъ въ портитѣ,

Когато седи между старейшинитѣ на мѣстото.

Мѫжътъ означава ума на разумната жена. Когато говори нейниятъ умъ, всѣки я слуша. Ако е ленива, никой нѣма да я слуша. Мѫжътъ на ленивата жена не е почтенъ.

Прави тъкань и продава.

И дава пояси на търговцитѣ.

Облѣчена е съ крепость и съ благолепие.

И се весели за бѫдещето време.

Отваря устата си съ мѫдрость;

И законъ на благосклонность има на езика ѝ. — Този законъ е необходимъ за всички.

Внимава за управлението на дома си.

И хлѣбъ на леность не яде.

Разумната жена не взема, каква и да е храна. Тя употрѣбява само здравословна храна. Казва се, че леностьта е майка на всички пороци. Въпрѣки това, сегашнитѣ хора сѫ склонни къмъ леность. И въ ученето, и въ работата гледатъ, съ малко трудъ и усилия да постигнатъ голѣми резултати. Ако е за богатство, пакъ търсятъ лесния пѫть. Купуватъ лотариенъ билетъ и чакатъ, дано спечелятъ нѣщо. А въ това време обикалятъ кафенетата и се забавляватъ. Ако билетътъ излѣзе празенъ, купуватъ втори, трети, дано нѣкой отъ тѣхъ спечели. После ще отидатъ на черква, да запалятъ една-две свѣщи, дано работитѣ имъ се наредятъ добре. Това е леность. Работа се иска отъ всички, да обработятъ своя умъ, своето сърдце и своето тѣло. Като ги сполетятъ нещастия, питатъ се, защо Богъ ги допуща. Тѣ не подозиратъ, че нещастията сѫ резултатъ на миналия имъ животъ. Чрезъ страданията си тѣ трѣбва да изплатятъ дълговетѣ на своето минало. Какво се разбира подъ думитѣ „ленивъ хлѣбъ”? Младъ момъкъ се интересува отъ една млада мома и често я посещава. Той се отнася внимателно къмъ родителитѣ ѝ, държи се коректно. Облича се добре, всѣкога спретнатъ, грижливо вчесанъ. Скритото му намѣрение е да се ожени за богатата мома, за да изплати дълговетѣ си. Родителитѣ ѝ го харесватъ, но не знаятъ неговитѣ скрити намѣрения. Най-после тѣ се оженватъ и скоро следъ това полицитѣ почватъ да пристигатъ въ дома имъ. Кредиторитѣ знаятъ, че сега длъжникътъ имъ е богатъ и може да изплати дълговетѣ си. Какво ще правятъ родителитѣ на момата? Щомъ се хванали на неговата кола, щатъ не щатъ, ще плащатъ. Следователно, срещнете ли човѣкъ, който ви казва, че може по лекъ начинъ да се живѣе, не се возете на неговата кола. Дава ли много обещания, не го вѣрвайте. Той е човѣкъ, който се храни съ ленивъ хлѣбъ.

Чадата ѝ ставатъ и казватъ: Блазѣ и. Мѫжъ ѝ я хвали и казва:

Много дъщери сѫ се обходили достойно.

Но ти надмина всичкитѣ. — Всички почитатъ разумнитѣ майки: и чадата имъ, и външнитѣ хора.

Красотата е лъстива, и суетна е хубостьта:

Жената, която се бои отъ Господа, тя ще бѫде похвалена. — Всѣка жена, която се бои отъ Господа, е благочестива, затова ще бѫде похвалена.

Дайте ѝ отъ плода на рѫцетѣ ѝ;

И дѣлата ѝ нека я хвалятъ въ портитѣ.

Въ тази глава Соломонъ описва идеалната жена или стремежа на човѣшката душа.

Когато сте неразположени, направете следния опитъ, да видите, каква магическа сила се крие въ формулитѣ, изказани въ стиховетѣ на прочетената глава. Ще си представите, че имате десеть килограма вълна; ще я турите въ голѣмъ сѫдъ и мислено ще я изперете нѣколко пѫти, докато стане съвършено бѣла. После ще вземете единъ даракъ и постепенно ще я развлачите и ще я правите на малки кѫдели. И тѣхъ ще развлачите на по-голѣмъ даракъ и ще ги направите на по-голѣми кѫдели. Отъ готовитѣ кѫдели ще вземете една, ще я турите на хурка и ще започнете да предете. Добре е да си опишете цѣлия опитъ, да знаете, какви чувства и мисли ще изпитате, докато перете, влачете и предете вълната. Както естественикътъ описва всичко, което наблюдава подъ микроскопъ, така и вие ще опишете процеситѣ, които ще извършите съ вълната. Въ половинъ часъ ще придобиете повече, отколкото единъ педагогъ би постигналъ въ една година съ прилагането на нѣкои педагогически правила. Направете този опитъ поне четири пѫти презъ месеца. Ако сте болни, пакъ го правете, да видите силата на тѣзи процеси. Навивайте вретеното така, че нишката отъ кѫделята да слиза отгоре — надолу и следете, какви мисли се раждатъ въ главата ви. Не е достатъчно човѣкъ само да се моли, но работа се иска отъ него.

Какво означава молитвата? — Истинската молитва има отношение къмъ дишането и пречистването на кръвьта. За да се моли, човѣкъ трѣбва да поема въздухъ, който да се пречиства. Съзнателниятъ човѣкъ се моли. — Защо трѣбва да се моля? — За да пречистишъ кръвьта, мислитѣ и желанията си. Ако човѣкъ не се моли доброволно, Провидението на сила го заставя да се моли. Ще му прати нѣкаква болесть, ще го постави въ лишения и тогава насила ще се моли. Болниятъ ще вика лѣкарь и ще се моли да му помогне да оздравѣе. Сиромахътъ, който е въ лишения, ще търси банкери, да иска пари на заемъ, и пакъ ще се моли. На когото и да е, човѣкъ трѣбва да се моли. Каже ли нѣкой, че не иска да се моли на Господа, самъ ще си избере, на кого да се моли. Да се молишъ, това е необходимъ законъ. Човѣкъ трѣбва да се моли! Да се молишъ на Бога, това е все едно, да дишашъ чистъ въздухъ. Всѣка молитва, вънъ отъ Бога, е слизане на човѣшката душа все по-надолу.

Всѣки отъ васъ самъ трѣбва да направи задачата съ вълната. Отъ васъ се иска работа, а не трудъ и мѫчение. Работете съзнателно върху себе си. Мислете, за да ви се открие вѫтрешния смисълъ на задачата съ вълната.

25. Беседа отъ Учителя, държана на 7 декемврий, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство ПИЛИГРИМ, 2017

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

МАЛЪК РАЗБОР

Притчи Соломонови, глава 31. Един малък разбор върху:

„Думите на цар Лемуила, Пророчеството, което го поучи майка му. ” (31:1)

Под думата „цар” се разбира човешкия дух. Под думата „майка” се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила.

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми?” (31:2)

Думата „син” означава човекът, както си е на Земята. „И що, сине на моите обричания?” (31:2)

Природата майка всякога прави своите обричания все за децата си.

„Недавай силата си на жените,

Нито пътищата си на погубителките на царете. ” (31:3)

Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена” се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път. Затова не давай силата си нему. „Погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта.

Не е за царете, Лемуиле,

Не е за царете да пият вино,

Нито за князовете да пият сикера

Да не би като се напият да забравят закона,

И извърнат съда на всичките огнетяеми. ” (31:4,5)

За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера” се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя. Под вино се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, били те мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. „Угнетени“ у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Щом изопачите вътрешния си съд, то какъвто е той, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон. Човек представлява отвън физическия свят, а отвътре - Божествения свят. Никога хората не могат да направят твоя свят по-добър, отколкото ти си го направил. И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, те се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си от другаде, то е вътре у вас. На кого трябва да се дава вино и сикера?

„Давай сикера на тези, които са в премеждие,

И вино на огорчените в душата,

За да пийнат и да забравят сиромашията си,

И да не помнят вече злостраданието си. ” (31:6,7)

Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино на тези, които са наскърбени, гневни начумерени. Напой и нахрани лошия, гневния човек. Вие не може да разберете, защо лошия човек трябва да го нахраните, напоите, а добрия не трябва. Вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един корав ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в мас, за да омекне? Мек ремък не трябва да се тури в мас. Това подразбира, че енергията, която е корава, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. Наскърбеният човек, понеже е корав, дай му вино, хлебец, той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има това, има тази мекота.

„ Отваряй устата си за безгласния,

За съда на всичките сирачета. ” (31:8)

„Отваряй устата си за безгласния“ значи: умният човек трябва да защитава този, който не може да говори; а този, който може да говори, не трябва да се защитава. „Отваряй устата си, съди праведно,

И защитавай сиромаха и оскудния. ” (31:9)

За вас жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва малкото в себе си.

„Кой може да намери добродетелна жена?

Защото такава е много по-скъпа от многоценни камение. ” (31:10)

Под думата „добродетелна жена” се разбира „добро сърце”. Казва се: „Ще им дам сърце направено от плът, ще им отнема каменната плът.” „Добра жена” подразбира „добро сърце”. Който придобие такова сърце е по-добро от скъпоценни камъни.

Сърцето на мъжа и уповава на нея И не ще бъде лишен от изобилие. ” (31:11)

Под „мъж“ се разбира човешкия ум, който също има сърце. „Уповай на нея“, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си. Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв. Вие веднага избухвате и не мислите за последствията. Това е глупавата жена у вас, т.е. глупавото сърце.

„Изобилието“ подразбира всички радости, които се търсят. Всички радости произлизат от сърцето, то е почвата, в която растат Божиите блага.

„И ще му донесе добро, а не зло,

През всичките дни на живота си. ” (31:12)

Като не огорчавате никого, като не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат.

„ Търси вълна и лен,

И що и е угодно работи с ръцете си. “ (31:13)

Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте”. Тъй че, тя постоянно търси. Търсенето, това са разумните желания на човека. През всичките дни на живота си тя търси. Какво? Вълна и лен. Вълната и ленът имат две различни качества. Вълната задържа в себе си топлината, а ленът я изпуща. Хигиенично е лятно време да се носят ленени дрехи, а зимно време - вълнени. Еврейските свещеници са носили все ленени долни дрехи. Разумната жена търси и обработва вълна и лен, а под вълна и лен се разбират две благородни желания. От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите платове. Под думата „ръце” се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът - това е мисълта, а вълната - това е желанието. Когато чувствува и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А под думите: „Що и е угодно изработва с ръцете си”, то значи: добре разработва всичко със своята воля.

„Тя е като корабите на търговците:

Донася храната си от далеч. ” (31:14)

То значи: тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкия език. Корабите са устата, в която носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че тя знае, че е като кораб на търговците.

,,И става доде е още нощ. ”

Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят и тя е на крак.

„И дава храна на дома си.

И дял на слугите си. ” (31:15)

„Домът“ - това е тялото. Сърцето, умът и всички желания, това са нейните слуги, които ги нарежда през дните.

Съглежда нива е купува я.

От плода на ръцете си сади лозе. ” (31:16)

Тя съглежда нива с очите си, защото очите представляват извор на Истината. Вижда кое е полезно и кое не, и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, което Бог е дал. Под „плод на [ръцете]” се разбира света на нейното сърце. Лозето означава, че всички благородни мисли и желания са у нея посадени. За такъв човек се казва, че е магнетизиран.

„Опасва чреслата си с крепост И укрепява мишците си.” (31:17)

Под думите „опасва чреслата си с крепост”, се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото и е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това укрепява мишците си.

Усеща, че търговията и е добра:

Светилникът и не гасне ноще. ” (31:18)

Под „нощ” се разбира, че когато я налегнат скърби и нещастия, светилникът и не угасва. Жена, която като се намира в нещастие, каже: „До сега ходих на църква, вярвах в Бога, но от сега нататък няма да ходя“, то значи, че тя е без светилник.

Туря ръцете си на вретеното.

И държи в ръката си хурката. ” (31:19)

Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. Жените преди време са казали, че ако Земята се върти около своята ос, трябва и ние да се въртим около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и към тях трябва едновременно да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата - скръбта е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Като дойде скръбта - завърти вретеното си, изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?” А ти какво правиш? Оставиш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. „Хурката“ означава Божествения свят. Тази връв, нишка показва откъде иде енергията. Къделята1 представлява Слънчевата система. Хурката се турга в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти [вретеното], да няма [къделя] и хурка, всичко се обръща с главата надолу.

„Отваря ръката си на сиромасите

И простира ръцете си към оскудните. ” (31:20)

Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата „сиромах“ в този стих означава всички семенца, които не са още посадени. Отвориш ръката си, вземеш тези семенца, посаждаш ги в градината, ти с това вършиш едно добро. Веднъж ти отвориш ръката си на сиромасите, то значи, че съизволяваш. Когато помагате някому, вие помагате на слабия, а не на силния, а сиромасите са бъдещето на света.

„Не се бои от сняг за дома си.

Защото всичкия и дом са облечени с двойни дрехи. ” (31:21)

„Двойни дрехи” в окултен език означават магнетични дрехи. Има хора, които се поддават на всяка болест, те са голи. Всеки човек, който се гневи, съмнява, той е гол. И наистина Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат външните борби.

Силата на Християнството е тъкмо тук, всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази дреха, ние забелязваме у себе си една сила. За това нещо ние съдим и по естествения процес. Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, как сте без тази дреха и как сте с нея.

„Прави за себе си завивки:

Облеклото и е висон и багреница.

Мъж и е познат в портите,

Когато стои между старейшините на мястото. ” (31:22,23)

„Мъжът” подразбира нейния ум. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша. На такава жена, мъжът и е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша. На такава жена мъжът и не е почтен.

„Прави тъкан и продава,

И дава пояси на търговците.

Облечена е с крепост и благолепие,

И се весели за бъдещето време.

Отваря устата си с мъдрост.

И закон на благосклонност има на езика и. ” (31:22-26)

Този закон на благосклонност е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня.

Внимава за управлението на дома си.

И хляб на леност не яде. ” (31:27)

Тази жена никога не взима каква и да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Сега изобщо съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една - две свещи, та ако капне нещо.” Вземат един лотариен билет, а след това седят по кафенетата и чакат дано капне нещо от този билет. Като дойде срокът за тегленето му - няма! Купуват нов билет и хайде пак на църква да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции тук-там, но някога акциите спадат и така изгубвате. Такива хора са лениви. Не, да работиш, ще обработваш всичко в себе си. Нещастията, които сега ви сполетяват, са нашето минало и с тях ние изплащаме нашите стари дългове. Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи - да се яде хляб на леност. Някой момък ухажва момата в някой дом. Той е облечен хубаво, добре нареден, но има дългове тук-там. Той търси тази мома като богата, за да плати дълговете му. Бащата и майката гледат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние. Оженват младите. Заемодавците започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.” Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек!” Да, понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.

Чадата и стават и казват: Блазе и.

Мъж и я хвали и казва:

Много дъщери са се обходили достойно,

Но ти надмина всичките. ” (31:28,29)

Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа.

„Красотата е лъстива, и суетна е хубостта. ”

Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. “ (31:30)

Под думите „бой се от Господа”, се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена.

„Дайте и от плода на ръцете и;

И делата и нека я хвалят в портите. ” (31:31)

Първо: през този месец ще проучите цялата тази глава.

Второ: ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом ще направите следния опит: мислено ще си представите в ума десет оки2 вълна; ще вземете една голяма харания3, съд пълен с вода, и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете един, два, три, четири пъти, докато стане съвсем чиста. След това взимате един от циганските дараци4 и започвате да я влачите. Като я повлачите така около половин час, направете я на къдели. След това турете я на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една, турете я на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес. Да ми опишете, какви чувства ще изпитате докато започнете да предете. Ще ми направите описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя, каква нова мисъл ще ви дойде.

Тази формула за изпридане на вълната и опридането и ни е дадена от окултизма и тя в половин час ще допринесе много повече, отколкото един педагог в цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко четири пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската5, както лежи в леглото си, нека пере тази вълна. Ако тези опити ви дадат резултат, те са верни, истинни.

Това, което е измислено, съчетано от нас, с него не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не може да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я един-два дни в живота си и ако тя нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания, мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното и нишката му да слиза постоянно от горе и така навивайте две-три вретена. Такъв процес трябва да стане в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа.

Какво подразбира думата „молитва”? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влезе кръвта в дробовете и се пречиства, то е молитва. Ако в нашите дробове няма кръв, каква смисъл има да поемате въздух и да се молите? А да се молите, трябва да има въздух, който да се пречиства. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни!” Не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение!” Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Да съм като другите хора.” Нима не сте като другите хора? А да се молиш, храната трябва да се сдъвчи със зъбите ви, да влезе в стомаха, той да свърши работата, да я превърне в сок, който да мине в дробовете и чак тогава да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли.

Някои питат: „Защо да се молим?” За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти. Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. Най-коравите хора се молят. Заболее, вика доктор и казва: „Моля ти си, докторе, да ми помогнеш!” Постави те Господ в лишение, скоро отидеш при някой заемодавец и му се молиш. Господ е поставил като закон: Човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.” Добре, избери си когото искаш. Има хора, които се молят на конете си. Казва им: „Хайде, дий, карай, конче!” Молиш се на коня си, дано той вземе участие и изнесе твоя товар.

От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Като се молиш на Бога, то е правилното, то е чистия въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу, все по-надолу. Всички среди, в които слизаш, са все по-нечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, влез в стомаха си и поработи там. В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони, тъй както се изучават разните предмети -естествена, български, геометрия и други.

Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не. Това не е като във вестниците. Във вестниците може да съобщят, че един град е паднал, подир един-два деня да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например, пише се за Добруджа, че там са навлезли румъните и всички отпадат духом. Снощи се пишеше пък, че не са навлезли румъните там. Някой дойде при тебе и ти каже: „Твоята глава ще пати нещо.” Ти започнеш да се тревожиш, ето че румъните навлизат в главата ти. Вие ще приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, имала детенце и то умряло. Станала сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат. Вие си създавате много неприятности в ума си с тези фиктивни неща. Някоя казва: „Чух, че сестрите не мислят добре за мене.” Ето, румъните влизат в главата ти. После кажеш: „А, излъгала съм се, те добре мислят за мене.” Румъните излизат от главата ти. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик. Аз ти казвам, че не си. Румъните влязоха и излязоха от тебе. Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят, към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово.

Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и по-дигнат. Трябва да се работи, работи и работи. Рекох, не да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скърбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа.”

Беседа, държана на 5 декември 1918 г.

_____________________________

1 къделя – валмо развлачена вълна, което се прикрепва на хурка

2 ока (тур.) – мярка за тегло, равна на 1,282 килограма

3 харания (тур.) – меден котел

4 дарак (тур.) – домашен уред за влачене на вълна с два реда метални шипове

5 испанската болест – пандемия от грип през 1918-1920 година, която е обхванала хора от всички континенти и взела над 20 милиона жертви.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...