Jump to content

1926_12_05 Умовете им


Recommended Posts

Аудио - чете Корнелия Даскалова

Умоветѣ имъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Затова се родих", Сила и Живот, Девета серия (1926–1927). Том I.

Първо издание, 1929 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата, "Затова се родих", Сила и Живот, Девета серия (1926 г.). Том I. София, 1929.

Второ издание ИК "Жануа'98", София, 2010

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Умовете им

Беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г. в гр. София.

„И отвори умовете им да разбират писанията.“ (Лука 24:45)

Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме е временно. То е обикновеният живот, обикновените всекидневни дрехи. То е обикновената служба, която изпълняваме ден след ден, както конят се впряга в колата. Както днес впрягат коня в колата, по същия начин го впрягат и останалите дни през седмицата.

Крайните или необикновените цели на живота представляват празнични дни, празнични дрехи. Първият ден на седмицата е празник на човека. Много хора празнуват тържествено 50 годишната си възраст. Този ден е светъл празник в техния живот. След този ден те започват нов живот. Във всеки век, във всяко хилядолетие има по една такава празнична година, наречена юбилейна година. Сега на земята настава епоха, в която ще имаме един такъв празничен ден. Днес хората намаляват празниците, защото в тях няма никаква идея. Те са празни, безделни дни. Истинските празнични дни са идейните дни, в които човек се научава, как да живее. Когато извършим една добра постъпка, или възприемем в себе си Божествено чувство, или Божествена мисъл, ние сме в един от истинските празнични дни. Обаче, когато грешим и престъпваме Божиите закони, ние сме в обикновения живот, в неговите временни цели. Мислите ли, че е привилегия за коня или за вола да орат по цели дни на нивата? Кой вол или кой кон отива да оре на нивата доброволно? Казвате: “Добър е този кон!” - Опитвали ли сте копитото му? “Добър е този вол!” - Приближавали ли сте се до него, да опитате рогата му? Следователно, всяка работа, която извършваме, като коня и вола, тя не е естествена, не е доброволна, не се върши от любов. Защо? - Защото турят ли ти юларя, бодат ли те с остен, щеш не щеш ще се впрегнеш и ще кажеш: “Такава е волята Божия, такива са условията, такъв е животът, ще се оре.” Обаче, и воловете, и конете имат своя култура, написана на самите тях.

Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите. Тяхната култура е забележителна с това, че рибите се гълтат едни други. Там няма дъвкане, а гълтане. Животът във водата е живот на престъпления. Един от старите пророци опита културата на рибите. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва, но той се отказа. Бог му каза: “Стани иди в Ниневия, големия град, та проповядвай против него.” И отказа се той и побегна от лицето на Господа в Тарсис; и слезе в Иопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис. Но Господ подигна голям вятър върху морето, и корабът бедстваше да се съкруши. Пътниците взеха Йона, хвърлиха го в морето, и морето се спря от яростта си. Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона. И прекара Йона в корема на рибата три дни и три нощи в усърдна молитва към Господа. И заповядва Господ на рибата да избълва Йона на сушата. Слово Господне бе към Йона втори път: “Стани иди в Ниневия и проповядвай Словото, което аз ти говоря.” И стана Йона, и отиде в Ниневия. Така той разбра живота на рибите.

Днес всички хора товарят багажа си и бягат. Де отиват? - На запад. Всички говорят за западната култура, която ние наричаме култура на Йона. Всеки поглежда в кесията си, да види, колко пари има, за да си купи билет за странство. Казвам: Всички съвременни хора ще се намерят в утробата на кита, дето ще прекарат цели три дни и три нощи в молитва, да ги пусне Бог на свобода. И след всичко това тия хора ще говорят за християнска култура, за милосърдието, за Правдата и за ред още добродетели. Кажете, в какво седят всички тия добродетели?

Ще ви приведа един пример, за да изтъкна разликата между човешката и Божествената Любов. Представете си, че сте дали някому 10’000 лева на заем, и сега тези пари ви трябват. Вашият длъжник е заможен човек, вие сте разчитали на него, надявали сте се, че той ще върне парите ви. Обаче, като отивате при него да си искате парите, той не може да ги даде, понеже е изпаднал вече. Тогава вие го давате под съд, продавате всичко, което има този човек и насила вземате парите си. Казвам: Така постъпва човекът; това е проявление на човешката любов.

Представете си сега, че вие сте дали 10’000 лева на някой човек и когато дойде време за плащане, той не ги връща. Защо? - Понеже той е изпаднал, няма възможност да ги плати. Вие отивате при своя длъжник и му казвате: “Слушайте братко, вие ми дължите 10’000 лева, но понеже нямате възможност да ги платите, аз ви прощавам този дълг. Отсега нататък бъдете съвършено свободен от задълженията си към мене, и ако се затрудните в нещо, елате при мене пак, аз ще ви помогна.” Това е проявление на Божията Любов в човека.

И тъй, когато вашият длъжник е беден човек, изпаднал материално и ви моли искрено да му простите, простете дълга му; ако вашият длъжник е богат човек, не му прощавайте, оставете го да си плати. Ако простите дълга на богатия, това не е благодеяние. Такъв е Божествения закон. Ако имаш пари, ще изплатиш дълга си, ако нямаш пари, ще опиташ хората, с които имаш отношения, дали между тях съществува Божията Любов. Това е единствената философия, която може да се приложи в живота. Никаква друга философия не може да произведе тия резултати, каквито съвременните хора очакват.

Казвате: “Светът се управлява от закони.” - От какви закони? Писани ли са тия закони? Едно трябва да знаете: писани закони в природата не съществуват! Истинските Божии закони са написани само в сърцата и в душите на разумните същества. Следователно, колкото по-велик е законът, толкова по-велико е съществото , което го прилага. Най - великият закон в света е Любовта. Тя е само в ръцете на Бога. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света. Любовта изключва всякакви закони, всякакви правила. Оттук изваждаме следното заключение: ако глупецът живее без закон, той е нещастен; ако мъдрецът живее със закон, и той е нещастен. Следователно глупецът трябва да живее със закон, а мъдрецът - без закон. Ще кажете: “Щом е така, всичко трябва да става по закон.” - Не, има нещо по-високо от закона. То е вътрешният закон, написан в душата на човека. Той е по-високо от всякакъв писан закон на земята. Мъдрецът се намира извън условията на съвременния живот. Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми. За да дойдем до този идеал, ние трябва да разбираме основите, върху които е поставен целокупният живот, за да можем по същия начин да съградим и нашия живот. Действително, днес всеки човек гради.

Ще ви приведа аналогията, която съществува между живота на отделния човек и отношението му към обществото, народите, цялото човечество, а дори и към цялата вселена. В естествената наука се говори за клетки, органи и системи, и за отношението, което съществува между тях. Клетките образуват органите, а органите - системите. Това отношение съществува и в обществения живот. Човек представлява клетката. Няколко души заедно представляват семейството - органа. Няколко семейства заедно образуват племето, народът - системата. Всички системи заедно образуват човечеството - вселената. Мнозина казват: “Да се жертваме за своя народ!” Каква е вашата идея за жертвата? Говори се за жертва, а като дойде някой селянин в града, който е част от народа, полагат го на ред изтезания. И той, от своя страна, изнудва гражданите. Всъщност, когато се говори за български, или за английски, или за германски, или за еврейски народ, под понятието “народ” се крие идеята за “племето”. Никаде в света не съществуват нито български, нито английски, нито какъв и да е друг народ, но съществуват само племена. В света съществува само един народ - Божият народ, чийто граждани са разумните същества, които живеят според Божиите закони. Тези разумни същества живеят, откак светът е създаден, и те го управляват. По - нататък можем да пренесем отношението между клетката, органа и системата и към цялата слънчева система. Слънцето е клетка от Божествения организъм; слънчевата система е орган от този организъм; цялата слънчева система пък се стреми към друго слънце, което представлява система в Божествения организъм. За това слънце астрономите разправат, че е 75 милиона пъти по-голямо и по-силно от нашето слънце. Около това слънце, като система от Божествения организъм, се движат около 100 милиона по-малки слънца със своите спътници. Това слънце, именно, съставлява система, племе, като българското, като руското, като английското и т.н.

“И отвори умовете им да разбират Писанията.” Според разбиранията си, хората се делят на три категории: първата категория хора разбира само физическите прояви; втората категория разбира чувствата; третата категория разбира мислите, тези хора мислят правилно. Усещанията представляват физическата страна в човека. Стомахът, например, усеща, че човек е гладен или сит. Ако е гладен, ще вземе малко храна, ще я сдъвче и ще го задоволи. Тогава и стомахът престава да иска. Чувствата се отнасят до един свят, по-висок от физическия. Някой казва, че обича еди-кого си. Да обичате някого, това още не е любов, то е чувстване. Да се говори за любов, това подразбира съпоставяне на нещата. Един философ-писател казал: “Ние трябва да насадим Духа в своя народ.” Думата “насаждане” в дадения случай не е на място употребена. Дъхът не е нито жито, нито царевица да се насажда; идеите също така не се насаждат. Духът е разумното начало в света, което обгръща всички същества в себе си. Ние живеем и се движим в Духа. Тогава, как и де ще Го насаждаме? Ние трябва да се подчиним на Духа и да възприемем хубавото и красивото, което се крие в Него. Следователно, когато се говори за Бога, подразбираме разумното начало, към което всички същества трябва да се стремят. Как ще познаем Бога? - Бога ще познаем и в доброто, и в злото. И Любовта ще познаем и в доброто, и в злото. В доброто ще познаем Божията Любов, а в злото - човешката любов. Когато човек даде някому пари на заем, а той не му ги връща доброволно, кредиторът му го дава под съд, осъжда го и го турят в затвор. Да туриш човека в затвор, това е престъпление, което не е съгласно с Божията Любов, но е съгласно с човешката любов.

От тук мнозина вадят ред заключения и казват: “Защо съществува злото?” - Докато човек дава ход на отрицателните сили в себе си, дотогава и злото ще съществува вън и вътре в него. Дава ли ход само на положителните сили в себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто. Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам?” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши. Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. Истината пък ще ги научи на Великия закон, който ще определи правата посока на нашето движение. И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят. Някой казва: “Нямам условие да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато някой казва, че няма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободен човек, защото вярва в своята, т.е. в човешката любов. Каже ли някой, че е свободен, това подразбира, че той вярва в Божията Любов. Законите на Божественото и на човешкото са точно обратни.

Казвам: Божественото прощава, а човешкото дири своето си. На основание на първия закон, казвам някому: “Прости на човека, който ти дължи! Ти виждаш, че той е изпаднал, осиромашал е сега.” - Защо да му простя? Ако река да прощавам на този, на онзи, на всеки вагабонт, де ще му излезе края? Какъв ред ще настане в света? Нека тия хора се научат, че има закони, от които не могат да избегнат. - Ако вие сте последователни във вашите разсъждения и наказвате всеки разбойник, всеки престъпник,разбирам; защо, обаче, наказвате невинните животни? Защо режете главите им? Защо одирате кожите им? От хиляди години насам всички пострадали животни - кокошки, патици, овци, крави, волове и ред други - са подали своето оплакване до Господа, като казват: “От толкова години насам ние сме с одрани кожи и досега продължават да ни ги дерат. Главите ни режат. Докога ще се продължават нашите страдания?” Наистина, кожите на вашите по-малки братя са одрани, и хората се обличат и докарват с тях. Днес всички очакват Христа, приготовляват се за Неговото посрещане. Как ще посрещнете Христа? Ще бъдете ли и тогава накичени с кожите и перата на по-малкита си братя, както сега? Ще кажете: “Ами какви дрехи и обуща трябва да носим?” - Ще носите само това, което сами ще можете да си предете, тъчете и приготовлявате. В бъдещата култура ще си приготовляват всичко сами, без да одират кожите на животните. Някой казва: “Днес лесно се убиват животните, без да страдат много. Теглиш им един куршум, и всичко се свършва.” Да, но Писанието казва: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.” Кой човек не е теглил куршум? Минаваш покрай някой богат човек, и той веднага пипа джоба си, бои се да не го оберат. Той е готов да стреля. Всички съвременни хора говорят за пари. Защо? Казвате: “Не може без пари, трябва да се живее. Хляб трябва, дрехи трябват, жилища трябват.” Казвам: Всичко това Бог е дал преизобилно, но хората не живеят както трябва. И хляб, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трябва да живеете разумно, съгласно Божиите закони. Мислите ли, че с човешката любов може да устроите едно устойчиво семейство? Ако мъжът вярва в своята любов, и ако жената вярва в своята любов, и двамата са роби на себе си. Това не е живот. В такова семейство не може да има свобода. Дом, в който няма свобода, там смъртта царува. И наистина, ще видите, че в този дом и мъжът умира, и жената умира, и децата умират. Отсъствието на свобода в семействата е причина за тяхното изтребление. Някой ще каже: “Така не се говори.” Питам: Какво ще стане с вас, ако ви затворят за 5-6 дни в един салон, херметически запушен, от нийде да не влиза въздух? Ще можете ли да живеете при тези условия? - Всички ще измрете, ще се задушите. Без въздух на физическия свят не може да се живее. За да може да живеете в този салон, трябва да пробиете една голяма дупка или на прозорците, или на тавана някъде, да влиза чист въздух. И след всичко това съвременните хора проповядват: “Вярвайте!” - В какво да вярваме? - В това, че можем да живеем без въздух? В това, което причинява смърт? - Не. В херметически затворените места ще пробиваме дупки! Това е една от задачите на всички съвременни хора. Не само ние, но и отвън идват хора да пробиват дупки. Спасението на човечеството седи в пробиване на дупки. Когато Христос дойде на земята, Той направи една голяма дупка, отвори един голям прозорец. Свещени са тия прозорци. Те трябва да се направят в ума на човека, за да влязат в него свещени мисли; те трябва да се направят в сърцето на човека, за да влязат в него свещени чувства; и най-после тези отвори трябва да се направят и в стомаха на човека, да влязат в него свещени усети. Някой ще каже: “Какви са тези усети в стомаха?” Направете едно такова отверстие в стомаха на богатия човек и дайте му след това малко препечен хляб, натопен в гореща вода, той сам ще ви каже, какви са тези свещени усети. Достатъчно е само един път да хапне от този препечен хляб, за да се откаже веднъж за винаги от всякакви баници, пражоли и други подобни ястия. - Ами как ще се живее само с препечен хляб? - Богатият ще ви каже. Щом направят едно отвърстие в стомаха му, той ще започне да разбира смисъла на препечения хляб. Тогава в умът му ще дойдат свещени мисли, а в сърцето му - свещени чувства. Някой казва: “Опитайте се да накарате богатия да не яде месо!” Казвам: Накарайте богатия да яде препечен хляб, натопен в гореща вода, и вие ще видите, че той светия ще стане. - Кой може да го накара? - Лекарят. Това е задача на лекарите. Те трябва да кажат на богатите следното: “Вашият стомах, вследствие на много ядене и преяждане, е доста уморен. Време е вече да дадете малко почивка на вашата стомашна система. Сега бедният трябва да яде.” И след това лекарите трябва да определят известна диета на богатите, а именно: варено жито, всякакви плодове и чиста изворна вода.

Мнозина ще кажат: “Възможно ли е всичко това? - При сегашния ред на нещата много неща са невъзможни, но в бъдещата епоха всичко е възможно. Тази епоха вече залязва. Съвременната култура, съвременните разбирания и вярвания на хората ще се стопят, ще изчезнат, както изчезва семето, което се заравя в почвата. - То прораства там и от него излиза нещо ново - Божественото в човека, т.е. културата на Якова, който, като се раждал, държал петата на брата си Исава. С това Яков искаше да каже на Исава, че след него ще дойде той. И наистина, Яков успя на наложи на Исав своята култура. По какъв начин я наложи той? - Един ден Исав се върна от лов гладен и уморен и завари брата си да вари леща. Той поиска една чиния леща, и Яков обеща да му даде само при условие, ако Исав продаде първородството си. Понеже беше много гладен, Исав се съгласи и продаде първородството си на Якова за една чиния леща. По същия начин съвременните хора са продали всичко. Казвам: Дайте място на Якова на дойде! Той е отличен човек. Казвате: “Яков измами Исава.” - Не, той не го измами, но го научи на ум. След това, за да не навлече гнева на брата си върху себе си, Яков избяга при вуйча си Лавана, там да изучи новата култура. Яков работи на Лавана цели седем години, за да му даде дъщеря си Рахила, която той обичаше. Но Лавал Го измами, даде му по-голямата си дъщеря Лия, която представляваше старата култура. Яков трябваше да работи още седем години, за да му дадат Рахила, представителката на новата култура.

Казвам: Съвременните хора, които са женени за Лия, за старата култура трябва да работят съзнателно върху себе си, за да се оженят за Рахила - новата култура. Ще кажете: “Ние имаме особено мнение за брака. Какво е вашето мнение по този въпрос, не ме интересува, но казвам: Моето мнение за брака, за дома, за семейството, за отношенията между мъже и жени са съвсем различни от тия, които вие имате. В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: “Отиде сърцето ми!” Това е истинският превод. Аз чета свещената книга и правя преводи от нея. Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. Под думата “Свещено сърце” се разбира Божият Дух. И затова се казва, че Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек, и той станал жива душа.

Днес много жени са недоволни от положението си и казват: “Защо се родих жена?” Знаете ли, какво нещо е сърцето? - Сърцето е равнодействаща сила, която управлява света. В това отношение днес жените управляват света, а не мъжете. Жените ще кажат сега: “Виждате ли, какво сме ние? Ние управляваме света.” - Аз не говоря за жената по форма, но под “жена” разбирам Божественото, разумното сърце в човека. Божественото сърце в човека направлява неговите действия, а не умът. Умът е слуга на човека. Човек прави това, което сърцето му диктува. Ние не разбираме обикновените чувства и мисли на човека, но разбираме великия стремеж на душата му, която се проявява чрез Божественото сърце. На този стремеж, именно, се подчинява нашият ум; на този стремеж, именно, се подчинява и цялата съвременна наука. Като говорим за съвременната наука, ние я разглеждаме като система, или като орган, или като клетка. Обаче, има една положителна, Божествена наука, която е съществувала още преди създаването на света. Има учени хора, които са завършили своето развитие на земята, и те знаят много от тази Божествена наука. Много от тия учени хора живеят с хиляди години. Ще кажете: “Докажи това!” - Нама какво да се доказва. Нужно ли е да се доказва на хората, че слънцето утре ще изгрее? Че слънцето всяка сутрин изгрява, това не се нуждае от доказателства. Ставай всяка сутрин рано, излизай вън на открито и наблюдавай небето! Ще видиш, как слънцето изгрява. След изгряването иде залязването на слънцето. Трябва ли да се доказва залязването на слънцето? - И то не се нуждае от доказателства. Ако слънцето не изгрява и не залязва, аз не казвам Истината. Казвате: “Защо някои хора не виждат изгрева на слънцето?” - Защото те още спят. Следователно, за едни хора изгряването на слънцето е залез, а за други залязването на слънцето е раждане за човека, а залязването на слънцето е заминаване за другия свят.

Някой казва: “Аз съм голям грешник.” Направете превод на думите “голям грешник”. Да бъдете голям грешник, значи да си служил на своята любов, да си мислил, че си Божество. Много от съвременните хора минават за божества. Когато някоя мома се ожени и влезе в къщата на мъжа си, тя започва да издава заповеди, да диктува: “Ти трябва да се подчиняваш на моя закон, аз имам свой ред и порядък в къщата си, искам да се обличаме добре, всичко да е на място и по най-последна мода. Ние казваме на тази жена: “Когато бъдеш достойна сама да изпредеш и изтъчеш вълната за твоите дрехи, както и за дрехите на мъжа ти и когато можеш да ги скроиш и ушиеш по всичките правила на новото изкуство, тогава ще те признаем за добра домакиня и жена.” Някои казват: “Тази жена умее да върти къща.” Или: “Този мъж е голям въртокъщник.” Казвам: Воденица може да се върти, но къща - никога!” Една майка казва на сина си: “Синко, не зная, кога ще въртиш и ти къща!” Отива една вечер този момък в кръчмата, напива се хубаво и се връща дома си. Ляга на пода и гледа, къщата наоколо му се върти. Той вика майка си и казва: “Мамо, ела да видиш, как въртя къщата!” - Не, синко, ти не въртиш къщата, но главата ти се върти. Някой казва: “Аз гледам жена, деца, цала къща гледам.” - Това не е вярно. Кой не гледа жена си и децата си? Всъщност кой не гледа? Ето, сега вие ме гледате, и аз ви гледам. Всички хора се гледат. Изобщо, ние трябва да освободим езика си от двусмислени думи, ума си от двусмисленост и сърцето си от двусмислени чувства.

Някой казва: “Аз обичам еди-кой си човек.” Питам: Задавали ли сте си въпроса, какво означава думата “обич”? Трябва да знаете, че когато произнасяте думата обич, вие се намирате пред лицето на Бога. Когато човек обича, той трябва да каже Истината пред Бога. Може ли да каже Истината, той е вече свободен човек. Само свободният може да люби. Който не е свободен, той е роб на изработени навици. Без свобода не може да съществува нито наука, нито религия. Преди всичко човек трябва да бъде свободен, за да вярва в науката, в религията, в държавата, в семейството и най-после в себе си. Вярва ли в тия неща, той ще може да ги подкрепва. Значи, човек трябва да бъде свободен във всички направляния. Някои хора казват, че човек трябва да се ограничава. Казвам: Човек досега, именно, е бил ограничен, а отсега нататък трябва да се освобождава. При това, свободен човек в пълния смисъл на думата се нарича този, който е положил като основа на своя живот великите Божии закони и от тях се ръководи и направлява в живота си.

“И отвори умовете им да разбират Писанията.”

Ще ви приведа един малък разказ от историята на древния Египет, за един от тогавашните фараони, на име Тод. Този фараон бил посветен в тайните на древния Египет, или в мистериите на “изгряващото слънце” - тъй наричали храма на бога Озириса. В този разказ се говори за десет души, но аз ще спомена само три от тях. Пред фараона изправят трима души, обвинени в различни престъпления. Първият се обвинявал в това, че като минал покрай храма на Озириса, позволил си да плюе върху аписа, черен бик, в когото вярвали, че пребивава душата на Озириса. Обаче, според египетските закони, всеки, който се осмелявал да плюе върху надписа, се наказвал или със смъртно наказание, или на вечен затвор. Вторият човек се обвинявал в това, че наранил една котка, а според тогавашните египетски вярвания котката се считала за свещено жовотно. Третият се обвинявал в това, че като минавал покрай храма на бога Озириса, обърнал си гърба. Фараонът запитал първия: “Коя е причината дето заплю аписа? Ти не знаеш ли законите? Не знаеш ли, какво наказание се налага при такива случаи? - Защо съм постъпил така, това е моя свещена тайна, която никому няма да откривам. - Добре, тогава аз ще те подложа на един строг изпит. - Готов съм. Фараонът запитал вторият обвиняем за причината на неговото престъпление. И той му отговорил по същия начин, както първият. Най-после запитал и третия за причината на неговото престъпление. Той му отговорил: “Тури ме десет години в затвор и след като изляза оттам, ще ти кажа, защо направих това престъпление. След разпита фараонът пристъпил към присъдата. Той извикал първия обвиняем, заповядал да го поставят на високо място и да му предложат като наказание две неща, и той сам да си избере наказанието. Едното било една голяма пропаст, в която трябвало да се хвърли, а другото било един голям нож, на който да се набоде. И двете наказания били книжни. Първият престъпник избрал първото наказание и се хвърлил в пропастта, но веднага се задържал за платното, понеже пропастта била нарисувана върху платно. По този начин хванали престъпника и го турили в затвор. Така постъпили и с втория престъпник. Той избрал за себе си второто наказание, да се хвърли на ножа и да се набоде. Като се хвърлил върху ножа, веднага се търкулил на земята, но не се наранил, понеже ножът бил книжен. И него хванали и турили в затвор. Третият престъпник сам избрал наказанието си, - да лежи десет години в затвор. За какво бил осъден той? - Че като минал покрай храма на бога Озириса, обърнал гърба си. Коя била причината да постъпи така? Като излязал от затвора, той казал: “Когато минавах покрай храма, видях оттам да излиза богиня Изида и да разправя, че всички жреци, които служат в него, не изпълняват волята Божия. Тогава аз тръгнах подир нея и обърнах гърба си към храма, защото исках да разбера, коя е причината, дето тия хора не изпълняват волята Божия.

Питам: И днес не е ли същото? Де са истинските служители? Де е Божественото? Кой служи днес на Бога, както трябва? Какви са съвременните държавници? Какъв е съвременният морал? Редът и порядъкът, който държавите налагат днес не може да се запази за дълго време. Моралът, който се проповядва днес, не може да трае много. В този морал хората ще се задушат. Съвременните майки и бащи проповядват на децата си: “Деца, гледайте да осигурите живота си!” - Какво ще осигуряват? Днес светът се е обърнал на болница. Няма здрави места в организма на съвременния човек: и дробове, и стомах, и черва, и уши, и очи - всичко е болно. И след всичко това, казвате: “Ние имаме култура, ние сме учени, културни хора. - Да, имате култура на болните хора. Сега, обаче, трябва да дойде култура на Любовта - Божията култура. На всички ония, които имат Божията Любов, казвам: “Напуснете болницата, направете крачка напред, идете при Бога!” Ще кажете: “Ние сме тръгнали към Бога.” - Да, едни са тръгнали към върха, но се спрели, обезсърчили се, поглеждат към върха и казват: “Кога ще стигнем до този връх?” Други вървят, но се разколебават всеки момент и си казват: “Защо ни трябваше този връх? Я да седнем тук да хапнем и да си пийнем!” Трети пък се страхуват и казват: “Тази работа е опасна, ще изгубим живота си. Какво ни трябва да гоним Михаля.” Питам: Ако останете в света не гоните ли Михаля? Кой не гони Михаля?

Какво означава да гоните Михаля? Когато някоя жена иска да омотае сърцето на един мъж, тя не гони ли Михаля? Когато някой банкер иска да има много пари и да ги заключва в своята каса, той не гони ли Михаля? Когато някой лихвар взема големи проценти, за да спечели много, не гони ли Михаля? Всички съвременни хора се стремят към невъзможни неща за сегашните условия. Казвам:Никой не може да владее нещата. Чудно е, когато жената иска да завладее сърцето на мъжа. Какво ще владее? Преди всичко, този човек няма сърце. Жената трябва да потупа мъжа си по рамото и да му каже: Слушай, приятелю, ти си нещастен, защото нямаш сърце. Отвори място в себе си, да вляза аз, тъй както Бог е определил едно време и тогава ти със своята любов и аз с Божията Любов ще работим заедно за създаване на новата култура в нас. Тъй като живеем и работим заедно, ние ще се разбираме.

Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: “Какво ли иска да каже този човек?” Като се обръщам към някоя сестра или към някой брат, аз искам да им кажа следното: “В новата култура пише, че ти си сърцето на еди-кого си, затова трябва да влезеш в него.” Срещам друг някой и му казвам: “Братко, преди няколко хиляди години ти изгуби сърцето си. Сега тръгни по света да го търсиш и като го намериш, тури го на мястото му със свещен трепет в душата си. След това иди да пренесеш жертва пред олтара на Бога, за благодарност на това, че си го намерил. Казвате: “Как можем да търсим сърцата си? Нима ние нямаме сърца?” Ако не можете да любите, или ако любовта ви всеки момент се изменя, вие нямате сърца. Ако можете да любите, сърцето ви е близо до вас, скоро ще се намести. Колкото топлината е по-близо до вас, толкова и сърцето ви е по-близо; колкото топлината е по-голяма, толкова повече и огънят на сърцето се разгорява. Първият лъч е признак на това, че енергията на сърцето започва да прелива. Следователно, първият лъч, първият усет на човека показва, че Любовта наближава. Когато лекарят дойде при някой човек и му препоръча да яде само препечен хляб и гореща вода, това показва, че Царството Божие е близо до този човек.

“И отвори умовете им да разбират Писанията.”

Днес хората се стремят към философия, която да им донесе щастие и богатство в живота. Казвам: Стремете се към Любовта, защото тя осмисля живота. Ако някой човек има да ви дава 10’000 лв., но по някаква причина е изпаднал и не може да ви ги плати, вие, който имате Любовта в себе си ще му ги простите, като кажете: “За любовта, за Бога аз ти прощавам всичко. От сега нататък нищо не ми дължиш.” Всичко правете за Бога! Вие сте богат човек, имате няколко нови костюми, но срещате на пътя си беден човек със скъсани дрехи. Щом Любовта е у вас, вие ще дадете един от костюмите си на този беден човек. Ако Любовта не е у вас, вие ще кажете: “Аз купих тия дрехи за себе си.” - Нищо от това. Бедният човек, това си ти, той е твой брат. Божественото в човека го заставя да върши всичко сам и то от любов. Когато човек даде нещо, трябва да се запита, дали е доволен от своята постъпка. Вижте, какво прави онзи момък, който иска да даде нещо на своята възлюбена. Ако иска да й подари един хубав карамфил, той ще обиколи всички цветарници и ще купи саксийка с най-хубав карамфил. Когато говоря за влюбения момък, аз не подразбирам този, който ще занесе на своята възлюбена откъснато цвете. Получите ли откъснато цвете от своя възлюбен, ще знаете, че той ще ви одере кожата. Когато възлюбения ви донесе карамфил в саксийка, с това той ви казва: “Доволни ли сте от живота? Влезте в моето сърце, заедно да растем и да се развиваме, заедно да благуваме, и всеки, който дойде при нас, и той да се радва.” Някой казва: “Тази любов на момъка духовна ли е или светска?” - Всичко в света е духовно, нищо не е светско. Когато говорим за светски и духовни неща, това са човешки подразделения. В Божествената любов, всичко е Божествено. И в страданията всичко е Божествено, но резултатите са различни. В човешката любов има страдания и скърби, а Божествената Любов има само радости и блаженства. Следователно, тия два вида на Любовта трябва да се съединят в едно. Когато Божествената Любов дойде в човека, той трябва да я съедини със своята и да каже: “Аз ще живея заради Любовта.”

“И отвори умовете им да разбират Писанията.”

Какво представляват Писанията? - Написана книга. Тази написана книга сте вие, и върху нея могат да се четат много работи. По същия закон, от клетките можем да изучаваме организма, а от органите можем да изучаваме системите. От системите пък можем да изучаваме, какво представлява цялото човечество, или какво представлява цялата вселена. Значи, всичко зависи от единицата. Първото нещо, което Бог е създал, е клетката, проявлението на Бога, безсмъртния човек, който никога не е слизал на земята. Защо този човек не е слизал никога на земята? - Понеже тя не може да го удържи. Ако той слезе на земята, тя ще се мръдне от своята орбита. Някой казва: “Как да не може да слезе този човек на земята?” Питам: Може ли слънцето да слезе на земята и да ви посети? Вие мислите, че можете да поканите този велик идеален човек при вас на земята. Не, не може. Първо ние ще отидем при Бога, а Божият Дух ще слезе и ще се всели в нас. Той ще внесе Божественото у нас, а нашият ум и сърце така ще се развият, че ще почнем да изучаваме в себе си нашия живот, живота на нашите братя и сестри, живота на обществата, на народите, на цялото човечество и най-после проявите и на цялата вселена. По този начин само, ние ще виждаме навсякъде проявите на Бога. Това е живот! Да живееш, подразбира да знаеш, че обичаш. Как се обичат днес хората? Някоя млада мома се запознава с един млад момък, който започва да я посещава. Облича се хубаво, носи подаръци, а тя го черпи с това-онова. Едва излезе момъкът от дома на момата, ето иде друг някой, когото тя посреща по същия начин. Момата залъгала първия момък с нещо, но едва излязъл от дома й, и тя си казва: “Добре, че си отиде този бъбрица.” Този млад човек върви из пътя и се чуди, защо нещо го стеснява - не е свободен, измъчва го нещо. Всички хора се оплакват, че нещо ги стяга. Стяга ги нещо, наистина, но и те стягат другите хора. Престанете да се стягате едни други! Всяка мома трябва да намери този момък, на когото тя представлява сърцето. Всички хора трябва да намерят своите изгубени сърца, а това на Божествен език означава да намерят Божествения Дух, Който да дойде и да се всели в тях. Простолюдието казва: “Да дойде доброто да царува в света!” Онеправданите казват: “Да дойде Правдата да царува в света!” Дали доброто ще дойде, дали Правдата ще дойде, всичко това е Божественото сърце, от което е направена жената, и което кръщават с различни имена. Сега всички мъже и жени трябва да работят върху този принцип, да се разберат. Разберат ли се те помежду си, като дойде Христос, те ще Го познаят. Христос беше сърцето на Бога, и затова, след разпятието на Христа, Бог Го възкреси. Божието сърце не може да умре, то трябва да се върне там, отдето е излязло. Същото нещо се отнася и за нас. От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето. Старото е закон за земята. Всички, у които съзнанието е пробудено, са изживели вече стария закон и отсега нататък ще живеят по новия закон. И тогава светът ще бъде съвсем друг, тъй както и едно време е бил друг. Могли ли са едно време хората да хвърчат във въздуха, както днес? Обаче, по-щастливи ли са днес хората? Какво допринасят днес аеропланите? През военно време всички аероплани започват да бумтят из въздуха, и космите на главите ви настръхват. Каква култура е тази? Днес вие се разхождате свободно с автомобилите, но отвори ли се война, те се употребяват в нейна услуга. И телефоните също така са опасни във време на война. Всички съвременни открития в областта на техниката и на науката стават опасни във време на война. Аеропланите, автомобилите са само за светии, но не за глупавите. Днес постоянно четете във вестниците, че еди-кой си авиатор паднал от аероплан, че еди-кой си пътник пострадал в автомобил и т.н. Защо? - Все имат някакъв дефект. Автомобилите не трябва да се сблъскват; аеропланите не трябва да падат; домовете не трябва да се разрушават; държавата не трябва да изчезва. Всичко това, което пада, което се разрушава и изчезва, не е Божествено. В света съществува само една държава, която няма да изчезне. Тя е Божествената държава. Всеки човек, всеки народ, който иска добра държава, трябва да зачита Божественото, както в себе си, така и във всички останали хора. На какво може да се надява една държава ако тя не зачита Божественото в своите поданици? Който не зачита Божественото, той не може да зачита и човешкото. Който търси Божественото в света, той трябва да се стреми към разумното, към новото, към положителното в науката, което ще осмисли живота. Всички факти, с които разполага съвременната наука, трябва да се изясняват от Божествено гледище, от гледището на новата светлина. Как ще обясните, например, произхода на всички животни? Казвате: “Бог създаде всички животни, всички птици, всички риби, всички растения и най-после създаде човека.” Да, но казано е, че Бог създаде човека по свой образ и подобие. Питам: Де са животните, които Бог някога създаде? Де е първият човек, който Той създаде по свой образ и подобие, и на когото даде власт над всяко животно? Значи, Бог създаде човека: единият бе направен от пръст, а другият - по образ и подобие Божие. Човекът, който бе направен по образ и подобие Божие, при днешните условия не може да живее между хората на земята. Смешно е да чувате една мравя да казва, че еди-кой си философ може да живее между мравите. Преди всичко тия мрави нямат съответно жилище за човека. Смешно е, когато и хората казват, че Бог може да живее между тях. Това не може да бъде! Съвременните хора нямат жилище, в което Бог може да живее. Когато Соломон направи Божия храм, каза: “Бог не може да живее в този храм, но Неговият дух може да пребивава тук.” Хората, които слушаха Соломона, си казваха: “Чуйте, какво говори този човек за Бога!” Хората трябва да разберат, че Бог може да живее само в техните светли умове и добри, и благородни сърца. Това е Истината. Бог пребъдва в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно не само по отношение на своите братя, но по отношение най-малките растения и животни. Онзи човек, който може да спаси мравката, и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. В този дух трябва да се възпитава новото поколение!

“И отвори умовете им да разбират Писанията.”

И тъй, новата култура е вече пред вратата ви. Яков иде вече! Той се връща в дома си с много богатства, придобити при Лавана: с жените си, със синовете си, с робите и с робините си, с камилите си и с овцете си. Яков се връща в Ханаанската земя при брата си, с когото иска да се примири. Новата култура ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. В Писанието се казва: “Иде културата на Христа!” Казвам: Иде културата на Якова, когото прекръстиха с името Израил. Значи, Божиите избраници, които трябваше да живеят на земята, ще имат съобщения с невидимия свят, който е реален свят. Съществата от невидимия свят, с който вие се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Когато пък вие отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска любов, за каквато вие нямате представа.

Казвате: “Възможно ли е това?” - Всички вие ще бъдете свидетели на събитията, които ще стават на земята. Бъдещето, което иде в света, предсказано преди хиляди години, то не е афектация. От съвременния човек се изисква само положителна, установена мисъл, и той ще провери нещата. Ние не сме като онези войници, които като атакуват някаква позиция и срещнат големи съпротивления, удрят назад. Когато ние атакуваме една позиция, проучаваме всички възможности, които могат да ни изненадат и не отстъпваме. Обаче, ние не си служим с оръжията на съвременния свят. Щом неприятелят излезе срещу нас, ние издухваме всичките му позиции. Какво нещо е духането? - Силната мисъл. Тя може да произведе много нещо. Ако е въпрос за сила, Бялото братство разполага с такава. Белите Братя са разумни същества. Те са завършили своето развитие на земята, знаят законите на човешката мисъл и в един ден могат да преспят цялото човечество. Какво представляват съвременните оръжия пред силата на Белите Братя? Обаче, тия Братя не искат да си служат с тези средства, понеже те са груба мярка. За хората е необходимо страданието. Само то е в сила да ги облагороди и изправи. Има нещо по-велико от всички оръжия в света. Това са Божиите мисли и чувства. Когато човек победи своя неприятел с Божията сила, този неприятел става вече най-добър приятел и казва: “Приятелю, защо не дойде по-рано? Съжалявам, че толкова години носих своите кобури; съжалявам, че толкова години живях в заблуждения и мрак, че се жених и страдах и т.н.”

“И отвори умовете им да разбират Писанията.”

Казвате: “Как ще се женят хората от новата култура?” Когато някоя мома ще се жени, тя ще покаже ръката си на своя възлюбен и ще му каже: “Чети!” Когато някой момък иска да се жени, и той по същия начин ще покаже ръката си на своята възлюбена и ще й каже: “Чети!” По-добро препоръчително писмо от човешката ръка няма. Всичко е написано на човешката ръка, няма нищо скрито-покрито. Бог е написал на човешката ръка целия път, през, който човекът е минавал. Когато някой чете по ръката на своя брат, Господ му казва: “Бъди снизходителен към този човек! Той е служил дълго време при мене, но беше малко неспособен, не научи много нещо, за в бъдеще той има добри условия да се развие и да излезе нещо добро от него.” Бог изнася само фактите, без да съди. В това седи величието на Бога. И най-после Бог ще посочи, на каква работа да турите човека, когото Той е изпратил при вас.

Казвам: Като се срещнете в новата култура, ще вдигнете ръката си един към друг и така ще се поздравите. Този поздрав означава “Мир вам!”. Христос дигна ръцете си към учениците си и им каза: “Мир вам!” Като дигнете едната си ръка, това означава: “Аз съм тук.” Като дигнете и двете си ръце, това означава, че и жена ви е с вас. Значи, при това благословение участват и двата принципа. Когато някой апаш ви срещне и каже “горе ръцете”, какво означава това? Той иска да ви каже: “Ти намери ли жена си?” - Не. - Намери жена си и тогава работи. На онзи, който е намерил жена си, апашът сваля шапка и казва: “Добър ден, господине!”

“И отвори умовете им да разбират Писанията.”

И аз ви желая сега, Господ на светлината, който е във вас, да отвори умовете ви. Аз зная, че Той ще отвори умовете и сърцата ви, затова казвам: “Слушайте Неговия глас и приемете Неговата Любов! Съединете вашата любов с Неговата, за да дойде новият ден, който ще бъде нов ден в историята на вашето съзнание.

Беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г. в гр. София.

Начало: 10:00

1926_12_05 Умовете им.pdf

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Затова се родих", Сила и Живот, Девета серия (1926–1927). Том I.

Първо издание, 1929 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата, "Затова се родих", Сила и Живот, Девета серия (1926 г.). Том I. София, 1929.

Второ издание ИК "Жануа'98", София, 2010

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Умоветѣ имъ

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ писанията.”

Лука 24: 45

Животътъ има врѣменни и крайни цѣли. Това, което сега прѣживяваме, е врѣменно. То е обикновениятъ животъ, обикновенитѣ всѣкидневни дрехи. То е обикновената служба, която изпълняваме день слѣдъ день, както коньтъ се впрѣга въ колата. Както днесъ впрѣгатъ коня въ колата, по сѫщия начинъ го впрѣгатъ и останалитѣ дни прѣзъ седмицата.

Крайнитѣ или необикновенитѣ цѣли на живота прѣдставляватъ празнични дни празнични дрехи. Първиятъ день на седмицата е празникъ на човѣка. Много хора празнуватъ тържествено 50 годишната си възрасть. Този день е свѣтълъ празникъ въ тѣхния животъ. Слѣдъ този день тѣ започватъ новъ животъ. Въ всѣки вѣкъ, въ всѣко хилядолѣтие има по една такава празнична година, наречена юбилейна година. Сега на земята настава епоха, въ която ще имаме единъ такъвъ празниченъ день. Днесъ хората намаляватъ празницитѣ, защото въ тѣхъ нѣма никаква идея. Тѣ сѫ празни, бездѣлни дни. Истинскитѣ празнични дни сѫ идейнитѣ дни, въ които човѣкъ се научава, какъ да живѣе. Когато извършимъ една добра постѫпка, или възприемемъ въ себе си Божествено чувство, или Божествена мисъль, ние сме въ единъ отъ истинскитѣ празнични дни. Обаче, когато грѣшимъ и прѣстѫпваме Божиитѣ закони, ние сме въ обикновения животъ, въ неговитѣ врѣменни цѣли. Мислите ли, че е привилегия за коня или за вола да оратъ по цѣли дни на нивата? Кой волъ или конь отива да оре на нивата доброволно? Казвате: „Добъръ е този конь!” — Опитвали ли сте копитото му? „Добъръ е този волъ!” — Приближавали ли сте се до него, да опитате рогата му? Слѣдователно, всѣка работа, която извършваме, като коня и вола, тя не е естествена, не е доброволна, не се върши отъ любовь. Защо? — Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е животътъ, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ.

Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ. Тѣхната култура е забѣлѣжителна съ това, че рибитѣ се гълтатъ едни други. Тамъ нѣма дъвкане, а гълтане. Животътъ въ водата е животъ на прѣстѫпления. Единъ отъ старитѣ пророци опита културата на рибитѣ. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, но той се отказа. Богъ му каза: „Стани, иди въ Ниневия, голѣмия градъ, та проповѣдвай противъ него.” И отказа се той и побѣгна отъ лицето на Господа въ Тарсисъ; и слезе въ Иопия и намѣри корабъ, който отиваше въ Тарсисъ. Но Господъ подигна голѣмъ вѣтъръ върху морето, и корабътъ бѣдствуваше да се съкруши. Пѫтницитѣ взеха Йона, хвърлиха го въ морето, и морето се спрѣ отъ яростьта си. Господъ бѣ опрѣдѣлилъ една голѣма риба да погълне Йона. И прѣкара Йона въ корема на рибата три дни и три нощи въ усърдна молитва къмъ Господа. И заповѣдва Господъ на рибата да избълва Йона на сушата. Слово Господне бѣ къмъ Йона втори пѫть: „Стани иди въ Ниневия и проповѣдвай Словото, което азъ ти говоря.” И стана Йона, и отиде въ Ниневия. Така той разбра живота на рибитѣ.

Днесъ всички хора товарятъ багажа си и бѣгатъ. Дѣ отиватъ? — На западъ. Всички говорятъ за западната култура, която ние наричаме култура на Йона. Всѣки поглежда въ кесията си, да види, колко пари има, за да си купи билетъ за странство. Казвамъ: всички съврѣменни хора ще се намѣрятъ въ утробата на кита, дѣто ще прѣкаратъ цѣли три дни и три нощи въ молитва, да ги пусне Богъ на свобода. И слѣдъ всичко това тия хора ще говорятъ за християнската култура, за милосърдието, за Правдата и за редъ още добродѣтели. Кажете, въ какво седятъ всички тия добродѣтели?

Ще ви приведа единъ примѣръ, за да изтъкна разликата между човѣшката и Божествената Любовь. Прѣдставете си, че сте дали нѣкому 10,000 лева на заемъ, и сега тѣзи пари ви трѣбватъ. Вашиятъ длъжникъ е билъ заможенъ човѣкъ, вие сте разчитали на него, надѣвали сте се, че той ще върне паритѣ ви. Обаче, като отивате при него да си искате паритѣ, той не може да ги даде, понеже е изпадналъ вече. Тогава вие го давате подъ сѫдъ, продавате всичко, което има този човѣкъ и насила вземате паритѣ си. Казвамъ: така постѫпва човѣкътъ; това е проявление на човѣшката любовь.

Прѣдставете си сега, че вие сте дали 10,000 лева на нѣкой човѣкъ и когато дойде врѣме за плащане, той не ги връща. Защо? — Понеже той е изпадналъ, нѣма възможность да ги плати. Вие отивате при своя длъжникъ и му казвате: „Слушайте братко, вие ми дължите 10,000 лева, но понеже нѣмате възможность да ги платите, азъ ви прощавамъ този дългъ. Отсега нататъкъ бѫдете съвършено свободни отъ задълженията си къмъ мене, и ако се затрудните въ нѣщо, елате при мене пакъ, азъ ще ви помогна.” Това е проявление на Божията Любовь въ човѣка.

И тъй, когато вашиятъ длъжникъ е бѣденъ човѣкъ, изпадналъ материално и ви моли искрено да му простите, простете дълга му; ако вашиятъ длъжникъ е богатъ човѣкъ, не му прощавайте, оставете го да си плати. Ако простите дълга на богатия, това не е благодѣяние. Такъвъ е Божествения законъ. Ако имашъ пари, ще изплатишъ дълга си: ако нѣмашъ пари, ще опиташъ хората, съ които имашъ отношения, дали между тѣхъ сѫществува Божията Любовь. Това е единствената философия, която може да се приложи въ живота. Никаква друга философия не може да произведе тия резултати, каквито съврѣменитѣ хора очакватъ.

Казвате: „Свѣтътъ се управлява отъ закони”. — Отъ какви закони? Писани ли сѫ тия закони? Едно трѣбва да знаете: писани закони въ природата не сѫществуватъ! Истинскитѣ Божии закони сѫ написани само въ сърцата и въ душитѣ на разумнитѣ сѫщества. Слѣдователно, колкото по-великъ е законътъ, толкова по-велико е сѫществото, което го прилага. Най-великиятъ законъ въ свѣта е Любовьта. Тя е само въ рѫцѣтѣ на Бога. Любовьта е единствениятъ законъ, който само Богъ може да прилага въ свѣта. Любовьта изключва; всѣкакви закони, всѣкакви правила. Оттукъ изваждаме слѣдното заключение: ако глупецътъ живѣе безъ законъ, той е нещастенъ; ако мѫдрецътъ живѣе съ законъ, и той е нещастенъ. Слѣдователно глупецътъ трѣбва да живѣе съ законъ, а мѫдрецътъ — безъ законъ. Ще кажете: „Щомъ е така, всичко трѣбва да става по законъ.” — Не, има нѣщо по-високо отъ закона. То е вѫтрѣшниятъ законъ, написанъ въ душата на човѣка. Той е по-високо отъ всѣкакъвъ писанъ законъ на земята. Мѫдрецътъ се намира извънъ условията на съврѣменния животъ. Да познавашъ и прилагашъ Великия законъ, който Богъ е написалъ въ твоята душа, това е идеалътъ, къмъ който всѣки съврѣмененъ човѣкъ трѣбва да се стреми. За да дойдемъ до този идеалъ, ние трѣбва да разбираме основитѣ, върху които е поставенъ цѣлокупниятъ животъ, за да можемъ по сѫщия начинъ да съградимъ и нашия животъ. Дѣйствително, днесъ всѣки човѣкъ гради.

Ще ви приведа аналогията, която сѫществува между живота на отдѣлния човѣкъ и отношението му къмъ обществото, народитѣ, цѣлото човѣчество, а дори и къмъ цѣлата вселена. Въ естествената наука се говори за клѣтки, органи и системи и за отношението, което сѫществува между тѣхъ. Клѣткитѣ образуватъ органитѣ, а органитѣ — системитѣ. Това отношение сѫществува и въ обществения животъ. Човѣкъ прѣдставлява клѣтката. Нѣколко души заедно съставляватъ сѣмейството — органа. Нѣколко сѣмейства заедно образуватъ племето, народътъ — системата. Всички системи заедно образуватъ човѣчеството — вселената. Мнозина казватъ: „Да се жертвуваме за своя народъ!” Каква е вашата идея за жертвата? Говори се за жертва, а като дойде нѣкой селянинъ въ града, който е часть отъ народа, подлагатъ го на редъ изтезания. И той, отъ своя страна, изнудва гражданитѣ. Въ сѫщность, когато се говори за български, или за английски, или за германски, или за еврейски народъ, подъ понятието „народъ” се крие идеята за „племето”. Никѫдѣ въ свѣта не сѫществуватъ нито български, нито английски, нито какъвъ и да е другъ народъ, но сѫществуватъ само племена. Въ свѣта сѫществува само единъ народъ — Божиятъ народъ, чийто граждани сѫ разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ споредъ Бсѫиитѣ закони. Тѣзи разумни сѫщества живѣятъ, откакъ свѣтътъ е създаденъ, и тѣ го управляватъ. По-нататъкъ можемъ да прѣнесемъ отношението между клѣтката, органа и системата и къмъ цѣлата слънчева система. Слънцето е клѣтка отъ Божествения организъмъ; слънчевата система е органъ отъ този организъмъ; цѣлата слънчева система пъкъ се стреми къмъ друго слънце, което прѣдставлява система въ Божествения организъмъ. За това слънце астрономитѣ разправятъ, че е 75 милиона пѫти по-голѣмо и по-силно отъ нашето слънце. Около това слънце, като система отъ Божествения организъмъ, се движатъ около 100 милиона по-малки слънца съ своитѣ спѫтници. Това слънце, именно, съставлява система, племе, като българското, като руското, като английското и т. н.

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.” Споредъ разбиранията си, хората се дѣлятъ на три категории: първата категория хора разбира само физическитѣ прояви; втората категория разбира чувствата; третата категория разбира мислитѣ, тѣзи хора мислятъ правилно. Усѣщанията прѣдставляватъ физическата страна въ човѣка. Стомахътъ, напримѣръ, усѣща, че човѣкъ е гладенъ или ситъ. Ако е гладенъ, ще вземе малко храна, ще я сдъвче и ще го задоволи. Тогава и стомахътъ прѣстава да иска. Чувствата се отнасятъ до единъ свѣтъ, по-високъ отъ физическия. Нѣкой казва, че обича еди-кого си. Да обичате нѣкого, това още не е любовь, то е чувствуване. Да се говори за любовь, това подразбира съпоставяне на нѣщата. Единъ Философъ-писатель казалъ: „Ние трѣбва да насадимъ Духа въ своя народъ.” Думата „насаждане” въ дадения случай не е на мѣсто употрѣбена. Духътъ не е нито жито, нито царевица да се насажда. Духътъ не може да се насажда; идеитѣ сѫщо така не се насаждатъ. Духътъ е разумното начало въ свѣта, което обгръща всички сѫщества въ себе си. Ние живѣемъ и се движимъ въ Духа. Тогава, какъ и дѣ ще Го насаждаме? Ние трѣбва да се подчинимъ на Духа и да възприемемъ хубавото и красивото, което се крие въ Него. Слѣдователно, когато се говори за Бога, подразбираме разумното начало, къмъ което всички сѫщества трѣбва да се стремятъ. Какъ ще познаемъ Бога? — Бога ще познаемъ и въ доброто, и въ злото. И Любовьта ще познаемъ и въ доброто, и въ злото. Въ доброто ще познаемъ Божията Любовь, а въ злото — човѣшката любовь. Когато човѣкъ даде нѣкому пари на заемъ, а той не му ги връща доброволно, кредиторътъ му го дава подъ сѫдъ, осѫжда го и го турятъ въ затворъ. Да туришъ човѣка въ затворъ, това е прѣстѫпление, което не е съгласно съ Божията Любовь, но е съгласно съ човѣшката любовь.

Оттукъ мнозина вадятъ редъ заключения и казватъ: „Защо сѫществува злото?” — Докато човѣкъ дава ходъ на отрицателнитѣ сили въ себе си, дотогава и злото ще сѫществува вънъ и вѫтрѣ въ него. Дава ли ходъ само на положителнитѣ сили въ себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемемъ ли Божията Любовь, ще възприемемъ и доброто. Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ не може да сѫществува безъ свобода. Сѣмействата, племената сѫщо не могатъ да сѫществуватъ безъ свобода. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Безъ свобода нѣма растене, не може да има и развитие. Нѣкой пита: „Въ какво трѣбва да вѣрвамъ?” — Най-важното нѣщо за човѣка не седи въ вѣрването му въ едно или въ друго нѣщо, но въ придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши? Само Богъ може да използува разумно свободата. Само Той не грѣши. Днесъ всички разумни сѫщества се стремятъ къмъ свобода. Защо? — Защото свободата ще имъ покаже Истината. Истината пъкъ ще ги научи на Великия законъ, който ще опрѣдѣли правата насока на нашето движение. И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината. Свободата изисква врѣме и пространство, необходими условия за проявлението на човѣка въ физическия свѣтъ. Нѣкой казва: „Нѣмамъ условия да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато нѣкой казва, че нѣма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободенъ човѣкъ, защото вѣрва въ своята, т. е. въ човѣшката любовь. Каже ли нѣкой, че е свободенъ, това подразбира, че той вѣрва въ Божията Любовь. Законитѣ на Божественото и на човѣшкото сѫ точно обратни.

Казвамъ: Божественото прощава, а човѣшкото дири своето си. На основание на първия законъ, казвамъ нѣкому: „Прости на човѣка, който ти дължи! Ти виждашъ, че той е изпадналъ, осиромашалъ е сега.” — Защо да му простя? Ако река да прощавамъ на този, на онзи, на всѣки вагабонтъ, дѣ ще му излѣзе края? Какъвъ редъ ще настане въ свѣта? Нека тия хора се научатъ, че има закони, отъ които тѣ не могатъ да избѣгнатъ. — Ако вие сте послѣдователни въ вашитѣ разсѫждения и наказвате всѣки разбойникъ, всѣки прѣстѫпникъ, разбирамъ; защо, обаче, наказвате невиннитѣ животни? Защо рѣжете главитѣ имъ? Защо одирате кожитѣ имъ? Отъ хиляди години насамъ всички пострадали животни — кокошки, патици, овци, крави, волове и редъ други — сѫ подали своето оплакване до Господа, като казватъ: „Отъ толкова години насамъ ние сме съ одрани кожи и досега продължаватъ да ни ги дератъ. Главитѣ ни рѣжатъ. Докога ще се продължаватъ нашитѣ страдания?” Наистина, кожитѣ на вашитѣ по-малки братя сѫ одрани, и хората се обличатъ и докарватъ съ тѣхъ. Днесъ всички очакватъ Христа, приготовляватъ се за Неговото посрѣщане. Какъ ще посрѣщнете Христа? Ще бѫдете ли и тогава накичени съ кожитѣ и перата на по-малкитѣ си братя, както сега? Ще кажете: „Ами какви дрехи и обуща трѣбва да носимъ?” — Ще носите само това, което сами ще можете да си предете, тъчете и приготовлявате. Въ бѫдещата култура ще си приготовляватъ всичко сами, безъ да одиратъ кожитѣ на животнитѣ. Нѣкой казва: „Днесъ лесно се убиватъ животнитѣ, безъ да страдатъ много. Теглишъ имъ единъ куршумъ, и всичко се свършва.” Да, но Писанието казва: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри.” Кой човѣкъ не е теглилъ куршумъ? Минавашъ покрай нѣкой богатъ човѣкъ, и той веднага пипа джоба си, бои се да не го обератъ. Той е готовъ да стрѣля. Всички съврѣменни хора говорятъ за пари. Защо? Казвате: „Не може безъ пари, трѣбва да се живѣе. Хлѣбъ трѣбва, дрехи трѣбватъ, жилища трѣбватъ.” Казвамъ: всичко това Богъ е далъ прѣизобилно, но хората не живѣятъ, както трѣбва. И хлѣбъ, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трѣбва да живѣете разумно, съгласно Божиитѣ закони. Мислите ли, че съ човѣшката любовь може да устроите едно устойчиво сѣмейство? Ако мѫжътъ вѣрва въ своята любовь, и ако жената вѣрва въ своята любовь, и двамата сѫ роби на себе си. Това не е животъ. Въ такова сѣмейство не може да има свобода. Домъ, въ който нѣма свобода, тамъ смъртьта царува. И наистина, ще видите, че въ този домъ и мѫжътъ умира, и жената умира, и дѣцата умиратъ. Отсѫтствието на свобода въ сѣмействата е причина за тѣхното изтрѣбление. Нѣкой ще каже: „Така не се говори.” Питамъ: какво ще стане съ васъ, ако ви затворятъ за 5 — 6 дни въ единъ салонъ, херметически запушенъ, отъ нийдѣ да не влиза въздухъ? Ще можете ли да живѣете при тѣзи условия? — Всички ще измрете, ще се задушите. Безъ въздухъ на физическия свѣтъ не може да се живѣе. За да може да живѣете въ този салонъ, трѣбва да пробиете една голѣма дупка или на прозорцитѣ, или на тавана нѣкѫдѣ, да влиза чистъ въздухъ. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ: „Вѣрвайте!” — Въ какво да вѣрваме? — Въ това, че можемъ да живѣемъ безъ въздухъ? Въ това, което причинява смърть? — Не. Въ херметически затворенитѣ мѣста ще пробиваме дупки! Това е една отъ задачитѣ на всички съврѣменни хора. Не само ние, но и отвънъ идватъ хора да пробиватъ дупки. Спасението на човѣчеството седи въ пробиване на дупки. Когато Христосъ дойде на земята, Той направи една голѣма дупка, отвори единъ голѣмъ прозорецъ. Свещени сѫ тия прозорци. Тѣ трѣбва да се направятъ въ ума на човѣка, за да влѣзатъ въ него свещени мисли; тѣ трѣбва да се направятъ въ сърцето на човѣка, за да влѣзатъ въ него свещени чувства; и най-послѣ тѣзи отвори трѣбва да се направятъ и въ стомаха на човѣка, да влѣзатъ въ него свещени усѣти. Нѣкой ще каже: „Какви сѫ тѣзи усѣти въ стомаха?” Направете едно такова отверстие въ стомаха на богатия човѣкъ и дайте му слѣдъ това малко припеченъ хлѣбъ, натопенъ въ гореща вода, той самъ ще ви каже, какви сѫ тѣзи свещени усѣти. Достатъчно е само единъ пѫть да хапне отъ този припеченъ хлѣбъ, за да се откаже веднажъ за винаги отъ всѣкакви баници, пражоли и други подобни ястия. — Ами какъ ще се живѣе само съ припеченъ хлѣбъ? — Богатиятъ ще ви каже. Щомъ направятъ едно отверстие въ стомаха му, той ще започне да разбира смисъла на припечения хлѣбъ. Тогава въ умътъ му ще дойдатъ свещени мисли, а въ сърцето му — свещени чувства. Нѣкой казва: „Опитайте се да накарате богатия да не яде месо!” Казвамъ: накарайте богатия да яде припеченъ хлѣбъ, натопенъ въ гореща вода, и вие ще видите, че той светия ще стане. — Кой може да го накара? — Лѣкарьтъ. Това е задача на лѣкаритѣ. Тѣ трѣбва да кажатъ на богатитѣ слѣдното: „Вашиятъ стомахъ, вслѣдствие на много ядене и прѣяждане, е доста уморенъ. Врѣме е вече да дадете малко почивка на вашата стомашна система. Сега бѣдниятъ трѣбва да яде.” И слѣдъ това лѣкаритѣ трѣбва да опрѣдѣлятъ извѣстна диета на богатитѣ, а именно: варено жито, всѣкакви плодове и чиста изворна вода.

Мнозина ще кажатъ: „Възможно ли е всичко това? — При сегашния редъ на нѣщата много нѣща сѫ невъзможни, но въ бѫдещата епоха всичко е възможно. Тази епоха вече залѣзва. Съврѣменната култура, съврѣменнитѣ разбирания и вѣрвания на хората ще се стопятъ, ще изчезнатъ, както изчезва сѣмето, което се заравя въ почвата. — То прораства тамъ и отъ него излиза нѣщо ново — Божественото въ човѣка, т. е. културата на Якова, който, като се раждалъ, държалъ петата на брата си Исава. Съ това Яковъ искаше да каже на Исава, че слѣдъ него ще дойде той. И наистина, Яковъ успѣ да наложи на Исава своята култура. По какъвъ начинъ я наложи той? — Единъ день Исавъ се върна отъ ловъ гладенъ и уморенъ и завари брата си да вари леща. Той поиска една чиния леща, и Яковъ обѣща да му даде само при условие, ако Исавъ продаде първородството си. Понеже бѣше много гладенъ, Исавъ се съгласи и продаде първородството си на Якова за една чиния леща. По сѫщия начинъ съврѣменнитѣ хора сѫ продали всичко. Казвамъ: дайте мѣсто на Якова да дойде! Той е отличенъ човѣкъ. Казвате: „Яковъ измами Исава.” — Не, той не го измами, но го научи на умъ. Слѣдъ това, за да не навлѣче гнѣва на брата си върху себе си, Яковъ избѣга при вуйча си Лавана, тамъ да изучи новата култура. Яковъ работи на Лавана цѣли седемь години, за да му даде дъщеря си Рахила, която той обичаше, но Лаванъ го измами, даде му по-голѣмата си дъщеря, Лия, която прѣдставляваше старата култура. Яковъ трѣбваше да работи още седемь години, за да му дадатъ Рахила, прѣдставителката на новата култура.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора, които сѫ женени за Лия, за старата култура, трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, за да се оженятъ за Рахила — за новата култура. Ще кажете: „Ние имаме особено мнѣние за брака. Какво е вашето мнѣние по този въпросъ, не ме интересува, но казвамъ: моето мнѣние за брака, за дома, за сѣмейството, за отношенията между мѫже и жени сѫ съвсѣмъ различни отъ тия, които вие имате. Въ Писанието се казва, че когато Господъ видѣлъ скръбьта на Адама за другарка, Той извадилъ едно ребро отъ него и му направилъ другарка, наречена Ева. Азъ казвамъ, че Ева била направена отъ сърцето, а не отъ реброто на Адама. И затова, когато нѣкой мѫжъ изгуби любовьта си, той казва: „Отиде сърцето ми!” Това е истинскиятъ прѣводъ. Азъ чета свещената книга и правя прѣводи отъ нея. Значи, Ева бѣше направена отъ свещеното сърце на Адама. Подъ думата „свещено сърце” се разбира Божиятъ Духъ. И затова се казва въ Писанието, че Богъ вдъхналъ въ ноздритѣ на първия човѣкъ, и той станалъ жива душа.

Днесъ много жени сѫ недоволни отъ положението си и казватъ: „Защо се родихъ жена?” Знаете ли, какво нѣщо е сърцето? — Сърцето е равнодѣйствуващата сила, която управлява свѣта. Въ това отношение днесъ женитѣ управляватъ свѣта, а не мѫжетѣ. Женитѣ ще кажатъ сега: „Виждате ли, какво сме ние? Ние управляваме свѣта.” — Азъ не говоря за жената по форма, но подъ „жена” разбирамъ Божественото, разумното сърце въ човѣка. Божественото сърце въ човѣка направлява неговитѣ дѣйствия, а не умътъ. Умътъ е слуга на човѣка. Човѣкъ прави това, което сърцето му диктува. Ние не разбираме обикновенитѣ чувства и мисли на човѣка, но разбираме великия стремежъ въ душата му, който се проявява чрѣзъ Божественото сърце. На този стремежъ, именно, се подчинява нашиятъ умъ; на този стремежъ, именно, се подчинява и цѣлата съврѣменна наука. Като говоримъ за съврѣменната наука, ние я разглеждаме като система, или като органъ, или като клѣтка. Обаче, има една положителна, Божествена наука, която е сѫществувала още прѣди създаването на свѣта. Има учени хора, които сѫ завършили своето развитие на земята, и тѣ знаятъ много нѣща отъ тази Божествена наука. Много отъ тия учени хора живѣятъ съ хиляди години. Ще кажете: „Докажи това!” — Нѣма какво да се доказва. Нужно ли е да се доказва на хората, че слънцето утрѣ ще изгрѣе? Че слънцето всѣка сутринь изгрѣва, това не се нуждае отъ доказателства. Ставай всѣка сутринь рано, излизай вънъ на открито и наблюдавай небето! Ще видишъ, какъ слънцето изгрѣва. Слѣдъ изгрѣването иде залѣзване на слънцето. Трѣбва ли да се доказва залѣзването на слънцето? — И то не се нуждае отъ доказателства. Ако слънцето не изгрѣва и не залѣзва, азъ не казвамъ Истината. Казвате: „Защо нѣкои хора не виждатъ изгрѣва на слънцето?” — Защото тѣ още спятъ. Слѣдователно, за едни хора изгрѣването на слънцето е залѣзъ, а за други залѣзването на слънцето е изгрѣвъ. Въ това отношение изгрѣването на слънцето е раждане за човѣка, а залѣзването на слънцето е заминаване за другия свѣтъ.

Нѣкой казва: „Азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.” Направете прѣводъ на думитѣ „голѣмъ грѣшникъ.” Да бѫдешъ голѣмъ грѣшникъ, значи да си служилъ на своята любовь, да си мислилъ, че си Божество. Много отъ съврѣменнитѣ хора минаватъ за божества. Когато нѣкоя мома се ожени и влѣзе въ кѫщата на мѫжа си, тя започва да издава заповѣди, да диктува: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на моя законъ, азъ имамъ свой редъ и порядъкъ въ кѫщата си, искамъ да се обличаме добрѣ, всичко да е на мѣсто и по най-послѣдна мода. Ние казваме на тази жена: „Когато бѫдешъ достойна сама да изпредешъ и изтъчешъ вълната за твоитѣ дрехи, както и за дрехитѣ на мѫжа ти и когато можешъ да ги скроишъ и ушиешъ по всичкитѣ правила на новото изкуство, тогава ще те признаемъ за добра домакиня и жена.” Нѣкои казватъ: „Тази жена умѣе да върти кѫща.” Или: „Този мѫжъ е голѣмъ въртокѫщникъ.” Казвамъ: „Воденица може да се върти, но кѫща — никога!” Една майка казва на сина си: „Синко, не зная, кога ще въртишъ и ти кѫща!” Отива една вечерь този момъкъ въ кръчмата, напива се хубаво и се връща дома си. Лѣга на пода и гледа, кѫщата на около му се върти. Той вика майка си и казва: „Мамо, ела да видешъ, какъ въртя кѫщата!” — Не, синко, ти не въртишъ кѫщата, но главата ти се върти. Нѣкой казва: „Азъ гледамъ жена, дѣца, цѣла кѫща гледамъ.” — Това не е вѣрно. Кой не гледа жена си и дѣцата си? Въ сѫщность кой не гледа? Ето, сега вие ме гледате, и азъ ви гледамъ. Всички хора се гледатъ. Изобщо, ние трѣбва да освободимъ езика си отъ двусмислени думи, ума си отъ двусмисленость и сърцето си отъ двусмислени чувства.

Нѣкой казва: „Азъ обичамъ еди-кой си човѣкъ.” Питамъ: задавали ли сте си въпроса, какво означава думата „обичь?” Трѣбва да знаете, че когато произнасяте думата обичь, вие се намирате прѣдъ лицето на Бога. Когато човѣкъ обича, той трѣбва да каже Истината прѣдъ Бога. Може ли да каже Истината, той е вече свободенъ човѣкъ. Само свободниятъ може да люби. Който не е свободенъ, той е робъ на изработени навици. Безъ свобода не може да сѫществува нито наука, нито религия. Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, за да вѣрва въ науката, въ религията, въ държавата, въ сѣмейството и най-послѣ и въ себе си. Вѣрва ли въ тия нѣща, той ще може да ги подкрѣпва. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ всички направления. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да се ограничава. Казвамъ: човѣкъ досега, именно, е билъ ограниченъ, а отсега нататъкъ трѣбва да се освобождава. При това, свободенъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата се нарича този, който е положилъ като основа на своя животъ великитѣ Божии закони и отъ тѣхъ се рѫководи и направлява въ живота си.

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.”

Ще ви приведа единъ малъкъ разказъ отъ историята на древния Египетъ за единъ отъ тогавашнитѣ фараони, на име Тодъ. Този фараонъ билъ посветенъ въ тайнитѣ на древния Египетъ, или въ мистериитѣ на „изгрѣващето слънце” — тъй наричали храма на бога Озириса. Въ този разказъ се говори за десеть души, но азъ ще спомена само трима отъ тѣхъ Прѣдъ фараона изправятъ трима души, обвинени въ различни прѣстѫпления. Първиятъ се обвинявалъ въ това, че като миналъ покрай храма на Озириса, позволилъ си да плюе върху аписа, черенъ бикъ, въ когото вѣрвали че прѣбивава душата на Озириса. Обаче, споредъ египетскитѣ закони, всѣки, който се осмѣлявалъ да плюе върху аписа, се наказвалъ или съ смъртно наказание, или на вѣченъ затворъ. Вториятъ човѣкъ се обвинявалъ въ това, че наранилъ една котка, а споредъ тогавашнитѣ египетски вѣрвания котката се считала за свещено животно. Третиятъ се обвинявалъ въ това, че като минавалъ покрай храма на бога „Озириса,” обърналъ си гърба. Фараонътъ запиталъ първия: „Коя е причината, дѣто заплю аписа? Ти не знаешъ ли законитѣ? Не знаешъ ли, какво наказание се налага при такива случаи? — Защо съмъ постѫпилъ така, това е моя свещена тайна, която никому нѣма да откривамъ. — Добрѣ, тогава азъ ще те поставя на единъ строгъ изпитъ. — Готовъ съмъ. Фараонътъ запиталъ вториятъ обвиняемъ за причината на неговото прѣстѫпление. И той му отговорилъ по сѫщия начинъ, както първиятъ. Най-послѣ запиталъ и третия за причината на неговото прѣстѫпление. Той му отговорилъ: „Тури ме десеть години въ затворъ и слѣдъ като излѣза оттамъ, ще ти кажа, защо направихъ това прѣстѫпление. Слѣдъ разпита фараонътъ пристѫпилъ къмъ присѫдата. Той извикалъ първия обвиняемъ, заповѣдалъ да го поставятъ на високо мѣсто и да му прѣдложатъ като наказание двѣ нѣща, и той самъ да си избере наказанието. Едното било една голѣма пропасть, въ която трѣбвало да се хвърли, а другото било единъ голѣмъ ножъ, на който да се набоде. И двѣтѣ наказания били книжни. Първиятъ прѣстѫпникъ избралъ първото наказание и се хвърлилъ въ пропастьта, но веднага се задържалъ на платното, понеже пропастьта била нарисувана върху платно. По този начинъ хванали прѣстѫпника и го турили въ затворъ. Така постѫпили и съ втория прѣстѫпникъ. Той избралъ за себе си второто наказание, да се хвърли на ножа и да се набоде. Като се хвърлилъ върху ножа, веднага се търкулилъ на земята, но не се наранилъ, понеже ножътъ билъ книженъ. И него хванали и турили въ затворъ. Третиятъ прѣстѫпникъ самъ избралъ наказанието си, — да лежи десеть години въ затворъ. За какво билъ осѫденъ той? — Че като миналъ покрай храма на бога Озириса, обърналъ гърба си. Коя била причината да постѫпи така? Като излѣзалъ отъ затвора, той казалъ: „Когато минавахъ покрай храма, видѣхъ оттамъ да излиза богиня Изида и да разправя, че всички жреци, които служатъ въ него, не изпълняватъ волята Божия. Тогава азъ тръгнахъ подиръ нея и обърнахъ гърба си къмъ храма, защото искахъ да разбера, коя е причината, дѣто тия хора не изпълняватъ волята Божия.

Питамъ: и днесъ не е ли сѫщото? Дѣ сѫ истинскитѣ служители? Дѣ е Божественото? Кой служи днесъ на Бога, както трѣбва? Какви сѫ съврѣменнитѣ държавници? Какъвъ е съврѣменниятъ моралъ? Редътъ и порядъкътъ, който държавитѣ налагатъ днесъ не може да се запази за дълго врѣме. Моралътъ, който се проповѣдва днесъ, не може да трае много. Въ този моралъ хората ще се задушатъ. Съврѣменнитѣ майки и бащи проповѣдватъ на дѣцата си: „Дѣца, гледайте да осигурите живота си!” — Какво ще се осигуряватъ? Днесъ свѣтътъ се е обърналъ на болница. Нѣма здрави мѣста въ организма на съврѣменния човѣкъ: и дробове, и стомахъ, и чърва, и уши, и очи — всичко е болно. И слѣдъ всичко това, казвате: „Ние имаме култура, ние сме учени, културни хора”. — Да, имате култура на болнитѣ хора. Сега, обаче, трѣбва да дойде култура на Любовьта — Божията култура. На всички ония, които иматъ Божията Любовь, казвамъ: „Напуснете болницата, направете крачка напрѣдъ, идете при Бога!” Ще кажете: „Ние сме тръгнали къмъ Бога.” — Да, едни сѫ тръгнали къмъ върха, но се спрѣли, обезсърдчили се, поглеждатъ къмъ върха и казватъ: „Кога ще стигнемъ до този върхъ?” Други вървятъ, но се разколебаватъ всѣки моментъ и си казватъ: „Защо ни трѣбваше този върхъ? Я да седнемъ тукъ да хапнемъ и да си пийнемъ!” Трети пъкъ се страхуватъ и казватъ: „Тази работа е опасна, ще изгубимъ живота си. Какво ни трѣбва да гонимъ Михаля?” Питамъ: ако останете въ свѣта не гоните ли Михаля? Кой не гони Михаля?

Какво означава да гоните Михаля? Когато нѣкоя жена иска да омотае сърцето на единъ мѫжъ, тя не гони ли Михаля? Когато нѣкой банкеръ иска да има много пари и да ги заключи въ своята каса, той не гони ли Михаля? Когато нѣкой лихварь взима голѣми проценти, за да спечели много, не гони ли Михаля? Всички съврѣменни хора се стремятъ къмъ невъзможни нѣща за сегашнитѣ условия. Казвамъ: никой не може да влада нѣщата. Чудно е, когато жената иска да завладѣе сърцето на мѫжа. Какво ще влада? Прѣди всичко този човѣкъ нѣма сърце. Жената трѣбва да потупа мѫжа си по рамото и да му каже: „Слушай, приятелю, ти си нещастенъ, защото нѣмашъ сърце. Отвори мѣсто въ себе си, да влѣза азъ, тъй както Богъ е опрѣдѣлилъ едно врѣме и тогава ти съ своята любовь, и азъ съ Божията Любовь ще работимъ заедно за създаване на новата култура въ насъ. Тъй като живѣемъ и работимъ заедно, ние ще се разбираме.

Мнозина отъ васъ, като ме слушате, ще кажете: „Какво ли иска да каже този човѣкъ? Като се обръщамъ къмъ нѣкоя сестра или къмъ нѣкой братъ, азъ искамъ да имъ кажа слѣдното: „Въ новата култура пише, че ти си сърцето на еди-кого си, затова трѣбва да влѣзешъ въ него.” Срѣщамъ другъ нѣкой и му казвамъ: „Братко, прѣди нѣколко хиляди години ти изгуби сърцето си. Сега тръгни по свѣта да го търсишъ и като го намѣришъ, тури го на мѣстото му съ свещенъ трепетъ на душата си. Слѣдъ това иди да принесешъ жертва прѣдъ олтаря на Бога, за благодарность на това, че си го намѣрилъ. Казвате: „Какъ можемъ да търсимъ сърцата си? Нима ние нѣмаме сърца?” Ако не можете да любите, или ако любовьта ви всѣки моментъ се измѣня, вие нѣмате сърца. Ако можете да любите, сърцето ви е близо до васъ, скоро ще се намѣсти. Колкото топлината е по-близо до васъ, толкова и сърцето ви е по-близо; колкото топлината е по-голѣма, толкова повече и огъньтъ на сърцето се разгорява. Първиятъ лѫчъ е признакъ на това, че енергията на сърцето започва да прѣлива. Слѣдователно, първиятъ лѫчъ, първиятъ усѣтъ на човѣка показва, че Любовьта наближава. Когато лѣкарьтъ дойде при нѣкой човѣкъ и му прѣпорѫча да яде само припеченъ хлѣбъ и гореща вода, това показва, че Царството Божие е близо до този човѣкъ.

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.”

Днесъ хората се стремятъ къмъ философия, която да имъ донесе щастие и богатство въ живота. Казвамъ: стремете се къмъ Любовьта, защото тя осмисля живота. Ако нѣкой човѣкъ има да ви дава 10,000 лв., но по нѣкаква причина е изпадналъ и не може да ви ги плати, вие, който имате Любовьта въ себе си, ще му ги простите, като кажете: „За Любовьта, за Бога азъ ти прощавамъ всичко. Отсега нататъкъ нищо не ми дължишъ.” Всичко правете за Бога! Вие сте богатъ човѣкъ, имате нѣколко нови костюми, но срѣщате на пѫтя си бѣденъ човѣкъ съ скъсани дрехи. Щомъ Любовьта е у васъ, вие ще дадете единъ отъ костюмитѣ си на този бѣденъ човѣкъ. Ако Любовьта не е у васъ, вие ще кажете: „Азъ купихъ тия дрехи за себе си.” — Нищо отъ това. Бѣдниятъ човѣкъ, това си ти, той е твой братъ. Божественото въ човѣка го заставя да върши всичко самъ и то отъ любовь. Когато човѣкъ даде нѣщо, трѣбва да се запита, дали е доволенъ отъ своята постѫпка. Вижте, какво прави онзи момъкъ, който иска да даде нѣщо на своята възлюбена. Ако иска да ѝ подари единъ хубавъ карамфилъ, той ще обиколи всички цвѣтарници и ще купи саксийка съ най-хубавъ карамфилъ. Когато говоря за влюбения момъкъ, азъ не подразбирамъ този, който ще занесе на своята възлюбена откѫснато цвѣте. Получите ли откѫснато цвѣте отъ своя възлюбенъ, ще знаете, че той ще ви одере кожата. Когато възлюбениятъ ви донесе карамфилъ въ саксийка, съ това той ви казва: „Доволни ли сте отъ живота? Влѣзте въ моето сърце, заедно да растемъ и да се развиваме, заедно да благуваме, и всѣки, който дойде при насъ, и той да се радва.” Нѣкой казва: „Тази любовь на момъка духовна ли е или свѣтска?” — Всичко въ свѣта е духовно, нищо не е свѣтско. Когато говоримъ за свѣтски и духовни нѣща, това сѫ човѣшки подраздѣления. Въ Божествената Любовь всичко е Божествено. И въ страданията всичко е Божествено, но резултатитѣ сѫ различни. Въ човѣшката любовь има страдания и скърби, а въ Божествената Любовь има само радости и блаженства. Слѣдователно, тия два вида прояви па Любовьта трѣбва да се съединятъ въ едно. Когато Божествената Любовь дойде въ човѣка, той трѣбва да я съедини съ своята и да каже: „Азъ ще живѣя заради Любовьта.”

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.”

Какво прѣдставляватъ Писанията? — Написана книга. Тази написана книга сте вие, и върху нея могатъ да се четатъ много работи. По сѫщия законъ, отъ клѣткитѣ можемъ да изучаваме органитѣ, а отъ органитѣ можемъ да изучаваме системитѣ. Отъ системитѣ пъкъ можемъ да изучаваме, какво прѣдставлява цѣлото човѣчество, или какво прѣдставлява цѣлата вселена. Значи, всичко зависи отъ единицата. Първото нѣщо, което Богъ е създалъ, е клѣтката, проявлението на Бога, безсмъртния човѣкъ, който никога не е слизалъ на земята. Защо този човѣкъ не е слизалъ никога на земята? — Понеже тя не може да го одържи. Ако той слѣзе на земята, тя ще се мръдне отъ своята орбита. Нѣкой казва: „Какъ да не може да слѣзе този човѣкъ на земята?” Питамъ: може ли слънцето да слѣзе на земята и да ви посѣти? Вие мислите, че можете да поканите този великъ идеаленъ човѣкъ при васъ на земята. Не, не може. Първо ние ще отидемъ при Бога, а Божиятъ Духъ ще слѣзе и ще се всели въ насъ. Той ще внесе Божественото у насъ, а нашиятъ умъ и сърце така ще се развиятъ, че ще почнемъ да изучаваме въ себе си нашия животъ, живота на нашитѣ братя и сестри, живота на обществата, на народитѣ, на цѣлото човѣчество и най-послѣ проявитѣ и на цѣлата вселена. По този начинъ само ние ще виждаме навсѣкѫдѣ проявитѣ на Бога. Това е животъ! Да живѣешъ, подразбира да знаешъ, че обичашъ. Какъ се обичатъ днесъ хората? Нѣкоя млада мома се запознава съ единъ младъ момъкъ, който започва да я посѣщава. Облича се хубаво, носи подаръци, а тя го черпи съ това-онова. Едва излѣзе момъкътъ отъ дома на момата, ето иде другъ нѣкой, когото тя посрѣща по сѫщия начинъ. Момата залъгала първия момъкъ съ нѣщо, но едва излѣзалъ той отъ дома ѝ, и тя си казва: „Добрѣ, че си отиде този бъбрица.” Този младъ човѣкъ върви изъ пѫтя и се чуди, защо нѣщо го стѣснява — не е свободенъ, измѫчва го нѣщо. Всички хора днесъ се оплакватъ, че нѣщо ги стѣга. Стѣга ги нѣщо, наистина, но и тѣ стѣгатъ другитѣ хора. Прѣстанете да се стѣгате едни други! Всѣка мома трѣбва да намѣри този момъкъ, на когото тя прѣдставлява сърцето. Всички хора трѣбва да намѣрятъ своитѣ изгубени сърца, а това на Божественъ езикъ означава да намѣрятъ Божествения Духъ, Който да дойде и да се всели въ тѣхъ. Простолюдието казва: „Да дойде доброто да царува въ свѣта!” Онеправданитѣ казватъ: „Да дойде Правдата да царува въ свѣта!” Дали доброто ще дойде, дали Правдата ще дойде, всичко това е Божественото сърце, отъ което е направена жената, и което кръщаватъ съ различни имена. Сега всички мѫже и жени трѣбва да работятъ върху този принципъ, да се разбератъ. Разбератъ ли се тѣ помежду си, като дойде Христосъ, тѣ ще Го познаятъ. Христосъ бѣше сърцето на Бога, и затова, слѣдъ разпятието на Христа, Богъ Го възкреси. Божието сърце не може да умре, то трѣбва да се върне тамъ, отдѣто е излѣзло. Сѫщото нѣщо се отнася и за насъ. Отъ Отца излѣзохме, при Отца трѣбва да се върнемъ и да се намѣстимъ тамъ, дѣто сме били. Всѣки, който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да отиде на своето мѣсто и тамъ да се настани. Затова днесъ хората не трѣбва да търсятъ спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдатъ само тогава, когато хората станатъ свободни. Азъ не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно. Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата. При вѫтрѣшната свобода човѣкъ самъ себе си сѫди, никой другъ не може да го сѫди. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Въ него нѣма нищо скрито-покрито. Въ тази свобода човѣкъ самъ се опрѣдѣля и познава. Не се ограничавайте въ никакви стари вѣрвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е законъ за небето. Старото е законъ за земята. Всички, у които съзнанието е пробудено, сѫ изживѣли вече стария законъ и отсега нататъкъ ще живѣятъ по новия законъ, споредъ закона на Бога, по Божиитѣ закони. И тогава свѣтътъ ще бѫде съвсѣмъ другъ, тъй както и едно врѣме е билъ другъ. Могли ли сѫ едно врѣме хората да хвърчатъ въ въздуха, както днесъ? Обаче, по-щастливи ли сѫ днесъ хората? Какво допринасятъ днесъ аеропланитѣ? Прѣзъ военно врѣме всички аероплани започватъ да бумтятъ изъ въздуха, и космитѣ на главитѣ ви настръхватъ. Каква култура е тази? Днесъ вие се разхождате свободно съ автомобилитѣ, но отвори ли се война, тѣ се употрѣбяватъ въ нейна услуга. И телефонитѣ сѫщо така сѫ опасни въ врѣме на война. Всички съврѣменни открития въ областьта на техниката и на науката ставатъ опасни въ врѣме на война. Аеропланитѣ, автомобилитѣ сѫ само за светии, но не и за глупавитѣ. Днесъ постоянно четете въ вѣстницитѣ, че еди-кой си авиаторъ падналъ отъ аеропланъ, че еди-кой си пѫтникъ пострадалъ въ автомобилъ и т. н. Защо? — Все иматъ нѣкакъвъ дефектъ. Автомобилитѣ не трѣбва да се сблъскватъ; аеропланитѣ не трѣбва да падатъ; домоветѣ не трѣбва да се разрушаватъ; държавата не трѣбва да изчезва. Всичко това, което пада, което се разрушава и изчезва, не е Божествено. Въ свѣта сѫществува само една държава, която никога нѣма да изчезне. Тя е Божествената държава. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ, който иска да има добра държава, трѣбва да зачита Божественото, както въ себе си, така и въ всички останали хора. На какво може да се надѣва една държава ако тя не зачита Божественото въ своитѣ поданици? Който не зачита Божественото, той не може да зачита и човѣшкото. Който търси Божественото въ свѣта, той трѣбва да се стреми къмъ разумното, къмъ новото, къмъ положителното въ науката, което ще осмисли живота. Всички факти, съ които разполага съврѣменната наука, трѣбва да се изяснятъ отъ Божествено гледище, отъ гледището на новата свѣтлина. Какъ ще обясните, напримѣръ, произхода на всички животни? Казвате: „Богъ създаде всички животни, всички птици, всички риби, всички растения и най-послѣ създаде човѣка.” Да, но казано е, че Богъ създаде човѣка по свой образъ и подобие. Питамъ: дѣ сѫ животнитѣ, които Богъ нѣкога създаде? Дѣ е първиятъ човѣкъ, който Той създаде по свой образъ и подобие и на когото даде власть надъ всѣко животно? Значи, Богъ създаде два човѣка: единиятъ бѣ направенъ отъ пръсть, а другиятъ — по образъ и подобие Божие. Човѣкътъ, който бѣ направенъ по образъ и подобие Божие, при днешнитѣ условия не може да живѣе между хората на земята. Смѣшно е да чувате една мравя да казва, че еди-кой си философъ може да живѣе между мравитѣ. Прѣди всичко тия мрави нѣматъ съотвѣтно жилище за човѣка. Смѣшно е, когато и хората казватъ, че Богъ може да живѣе между тѣхъ. Това не може да бѫде! Съврѣменнитѣ хора нѣматъ жилище, въ което Богъ може да живѣе. Когато Соломонъ направи Божия храмъ каза: „Богъ не може да живѣе въ този храмъ, но Неговиятъ Духъ може да трѣбивава тукъ.” Хората, които слушаха Соломона, си казваха: „Чуйте, какво говори този човѣкъ за Бога!” Хората трѣбва да разбератъ, че Богъ може да живѣе само въ тѣхнитѣ свѣтли умове и добри и благородни сърца. Това е Истината. Богъ прѣбѫдва въ сърцето и въ ума на всѣки човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува правилно не само по отношение на своитѣ братя, но и по отношение най-малкитѣ растения и животни. Онзи човѣкъ, който може да спаси мравката и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. Въ този духъ трѣбва да се въспитава новото поколѣние!

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.”

И тъй, новата култура е вече прѣдъ вратата ви. Яковъ иде вече! Той се връща въ дома си съ много богатства, придобити при Лавана: съ женитѣ си, съ синоветѣ си, съ робитѣ и съ робинитѣ си, съ камилитѣ си и съ овцитѣ си. Яковъ се връща въ Ханаанската земя при брата си, съ когото иска да се примири. Новата култура ще примири хората помежду имъ. Старото трѣбва да се подчини на новото. Въ Писанието се казва: „Иде културата на Христа!” Казвамъ: иде културата на Якова, когото прѣкръстиха съ името Израилъ. Значи, Божиитѣ избранници, които трѣбваше да живѣятъ на земята, ще иматъ съобщения съ невидимия свѣтъ, който е реаленъ свѣтъ. Сѫществата отъ невидимия свѣтъ, съ който вие ще се съобщавате, нѣма да бѫдатъ въздухъ и вѣтъръ, но ще бѫдатъ облѣчени съ такива хубави облѣкла, каквито вие не сте виждали въ живота си. Когато пъкъ вие отидете при тѣхъ, тѣ ще ви приематъ въ своитѣ жилища съ такава братска любовь, за каквато вие нѣмате прѣдстава.

Казвате: „Възможно ли е всичко това?” — Всички вие ще бѫдете свидетели на събитията, които ще ставатъ на земята. Бѫдещето, което иде сега въ свѣта, е прѣдсказано прѣди хиляди години. То не е афектация. Отъ съврѣменния човѣкъ се изисква само положителна, установена мисъль, и той ще провѣри нѣщата. Ние не сме като онѣзи войници, които, като атакуватъ нѣкаква позиция и срѣщнатъ голѣми съпротивления, удрятъ назадъ. Когато ние атакуваме една позиция, проучаваме всички възможности, които могатъ да ни изненадатъ, и не отстѫпваме. Обаче, ние не си служимъ съ орѫжията на съврѣменния свѣтъ. Щомъ неприятельтъ излѣзе срѣщу насъ, ние издухваме всичкитѣ му позиции. Какво нѣщо е духането? — Силната мисъль. Тя може да произведе много нѣщо. Ако е въпросъ за сила, Бѣлото Братство разполага съ такава. Бѣлитѣ Братя сѫ разумни сѫщества. Тѣ сѫ завършили своето развитие на земята, знаятъ законитѣ на човѣшката мисъль и въ единъ день могатъ да прѣспятъ цѣлото човѣчество. Какво прѣдставляватъ съврѣменнитѣ орѫжия прѣдъ силата на Бѣлитѣ Братя? Обаче, тия Братя не искатъ да си служатъ съ тѣзи срѣдства, понеже тѣ сѫ крута мѣрка. За хората е необходимо страданието. Само то е въ сила да ги облагороди и изправи. Има нѣщо по-велико отъ всички орѫжия въ свѣта. Това сѫ Божиитѣ мисли и чувства. Когато човѣкъ побѣди своя неприятель съ Божията сила, този неприятель става вече най-добъръ приятель и казва: „Приятелю, защо не дойде по-рано? Съжалявамъ, че толкова години наредъ носихъ своитѣ кобури; съжалявамъ, че толкова години живѣхъ въ заблуждения и мракъ, че се женихъ и страдахъ и т. н.”

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.”

Казвате: „Какъ ще се женятъ хората отъ новата култура?” Когато нѣкоя мома ще се жени, тя ще покаже рѫката си на своя възлюбенъ и ще му каже: „Чети!” Когато нѣкой момъкъ иска да се жени, и той по сѫщия начинъ ще покаже рѫката си на своята възлюбена и ще ѝ каже: „Чети!” По-добро прѣпорѫчително писмо отъ рѫката нѣма. Всичко е написано на човѣшката рѫка, нѣма нищо скрито-покрито. Богъ е написалъ на човѣшката рѫка цѣлия пѫть, прѣзъ който човѣкътъ е минавалъ. Когато нѣкой чете по рѫката на своя братъ, Господъ му казва: „Бѫди снисходителенъ къмъ този човѣкъ! Той е служилъ дълго врѣме при мене, но бѣше малко неспособенъ, не научи много нѣщо, обаче, за въ бѫдеще той има добри условия да се развие и да излѣзе нѣщо добро отъ него.” Богъ изнася само фактитѣ, безъ да сѫди. Въ това седи величието на Бога. И най-послѣ Богъ ще посочи, на каква работа да турите човѣка, когото Той е изпратилъ при васъ.

Казвамъ: като се срѣщнете въ новата култура, ще дигнете рѫката си единъ къмъ другъ и така ще се поздравите. Този поздравъ означава „миръ вамъ.” Христосъ дигна рѫцѣтѣ си къмъ ученицитѣ си и имъ каза: „Миръ вамъ!” Като дигнете едната си рѫка, това означава: „Азъ съмъ тукъ.” Като дигнете и двѣтѣ си рѫцѣ, това означава, че и жена ви е съ васъ. Значи, при това благословение участвуватъ и двата принципа. Когато нѣкой апашъ ви срѣщне и каже „горѣ рѫцѣтѣ,” какво означава това? Той иска да ви каже: „Ти намѣри ли жена си?” — Не. Намѣри жена си и тогава работи. На онзи, който е намѣрилъ жена си, апашътъ сваля шапка и казва: „Добъръ день, господине!”

„И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.”

И азъ ви желая сега, Господъ на свѣтлината, който е въ васъ, да отвори умоветѣ ви. Азъ зная, че Той ще отвори умоветѣ и сърцата ви, затова казвамъ: „Слушайте Неговия гласъ и приемете Неговата Любовь! Съединете вашата любовь съ Неговата, за да дойде новиятъ день, който ще бѫде новъ день въ историята на вашето съзнание.

Бесѣда отъ Учителя, държана на 5 декемврий, 1926 год. въ. гр. София.

Умоветѣ имъ.

Серия девета, София 1929 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...