Jump to content
Ани

БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ

Recommended Posts

БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ

Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват.
Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух
ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг.
Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет.
Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам. Някои историци разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те всъщност са едно и също общество.
Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения.
Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално.
Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.
Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си.
В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци.
Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно.
Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания.
Филон Александрийски ги описва по следния начин:
„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя.
Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания.
Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода.
Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки."
„Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население."
Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца."
Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца.
Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца.
Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии.
Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.
Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези. 5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека.
Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука.
За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание.
Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии.
Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил есей. Той е бил един от така наречените „седем дълголетни светии на Палестина". Ахей предал на Илия мистичното облекло - символ на свръхчовешка сила. която после Илия предал на Елисей.
Висшият йерофаит се наричал „Орел", а неговите помощници, посветени от по-ниска степен, се наричали „Врани". Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил.
Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата.
Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител.
Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.)
Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка.
Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос.
Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи.
Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим.
Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения.
Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена. Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора.
Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат.
В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата.
В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка.
Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко.
Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир.
В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам.
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези.
Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците.
Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение.
Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения.
Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос.
Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват.
Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили.
Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували.
По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени.
Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система. Тогава той ще стигне до Божествения Дух.
Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в човека, не питайте какво е то. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа."
Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух.
Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер".
Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение.
„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло."
„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа.
Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си?"
Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали.
Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове.
Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени.
Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявяване в пространството, така щото се получава едно изключване на друго нещо, тъй както едно физическо тяло, поставено на определено място В пространството, на това място не може да се постави друго физическо тяло. А това, което стои между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси на проява: първо, проявата на определен астрален факт, който се изразява навън - това е означено с думата Ход. След това вече процесът на това проявление е така загрубял, че се явява пред астралния поглед като нещо физическо, непроницаемо. Това е изразено с думата Нецах. А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят.
Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества.
През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина. И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език. Превеждат го с думата венец или корона.
Така че имаме следната таблица:
Бина.................Хокма...............Кетер
Гебурах..............Тиферет.............Гедулах
Нецах................Йезод...............Ход
Малхут...............Царство.............Аз
Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз.
С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите.
При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът.
Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна.
Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола.
Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана.
Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди
Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи.
Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството.
Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая."
Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила.
която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре.
В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна.
Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение.
Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×