Jump to content
Ани

10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ" N 14

Recommended Posts

10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ" N 14

Явяват се две възможности за мястото, където да се построи братски салон. На улица „Оборище" N 14 и на „Изгрева", поляната зад парка, която е била вече закупена. Кога решението е взето да се строи салон? Една вечер след беседата на Общия клас /беседите на сформирания Общ и Специален клас Учителя е провеждал вечер/, Учителят запитва присъствуващите „Къде искате да се построи салон, на улица „Оборище" 14 или на „Изгрева"? Които са за „Оборище" N 14 да вдигнат ръка. Гора от ръце са се вдигнали, както ми каза Елена Андреева, нашата стенографка, която е била тогава там. „Сега пък, продължил Учителя да вдигнат ръка онези, които са за построяване на салон на „Изгрева". Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя - Любомир Лулчев и Димитър. С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя.
На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата. Споразумението е постигнато.
Братството с усилията на всички, в предната част, откъм улицата построява салона, а в задната част зад къщата се построява дъсчена постройка, където група братя добре обиграни в печатарския занаят, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници, да се закарват на някоя печатарска машина за отпечатване, с ръчна количка на ул. „Врабча".
През 1923 г. салона е построен и завършен. Имаме си вече свой братски салон, където Учителят да може да провежда своите беседи, както за школата - Общия и Специален клас, така и неделните от 10 часа преди обед, за нас и всички граждани. В сряда вечерта беше школата за възрастните и младите - Общия клас, а в петък пак вечерта само за младите - Специалния клас. След завършването на салона е бил даден отчет от братята отговорни за средствата употребени за строежа. Най- живо участие в организацията и провеждането на това красиво дело на този строеж е взел брат Симеон Симеонов. Той беше висок, строен с голяма амбиция и енергия човек, рядко предан на делото наш брат. Като чиновник в Министерството на правосъдието, добре запознат със законите на страната, имаше зрял поглед и похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в един силен подтик към изкуството и по-специално към музиката и то с едно умение и добро разбиране. Създаде и ръководи братски хор. Свиреше добре на цигулка. Всякога преди да дойде в салона Учителя за беседа, той е измежду първите. Със своята цигулка подхваща братските песни и ние след него тихо поемаме прекрасните мелодии. Не само тогава, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител.
Отчетът е бил кратък и е станал в току що построеният салон, от брат Симеон, с дължина 20 м. и широк 10 м. със сцена, катедра, столова. За този отчет е бил съставен протокол със съдействието на брат Жечо Панайотов, способен счетоводител и касиер на Братството. Протоколът е подписан от всички онези, които са участвували в организирането и провеждането на строежа.
По това време, посрещането на слънчевите изгреви на „Изгрева" през неделните дни, беше особено тържествено. Сутрин, всички сме там още в зори, посрещаме слънцето, молитви, песни, гимнастически упражнения, музика, приятни и полезни разговори, до към девет часа, след което се прибирахме в този вече наш удобен и приветлив салон за беседа. А след обеда, обикновено ние младите, отивахме отново там и прекарвахме през целия останал ден, когато времето беше топло и слънчево, в разговори и песни, които Учителят ни беше дал.
Салонът на улица „Оборище" беше просторен, светъл, удобен. В единият край имаше подиум за оркестър, какъвто тогава имахме. В него се влизаше през едно малко антре, вляво от него имаше малка стаичка за Учителя, за когато идваше преди почване на беседите и за приемане на посетители. Вдясно от антрето, стълба, която отвеждаше до малка галерия. В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум. Изграждането на салона е станало с участието на всички и се посрещна с голяма радост, защото най-после се разреши един важен елемент за провеждане делото на Учителя. Салонът просъществува до 1926 г. За съдбата на салона ще спомена по-нататък.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×