Jump to content
Ани

V. Писмо до другарката ми

Recommended Posts

V.

Писмо до другарката ми

Из брошурата „Път" от Е. К. Бездомник

(Елена Казанлъклиева)

Мила ми и скъпа другарко,
Днес има голяма влага в сърцето ми. Чиста е моята душа и в нея се е приютила само скръбта на хиляди страждущи, скачени като звената на верига около мен. Те изказват и гласно, и мислено своята печал, а сълзите им се сли­ват като реки в моята душа. Потопена в нея, аз правя последно усилие да по­могна в този тежък час, който е неизбежен за всяка душа, копнеюща да се прости със суетното, което ни държи в робство на греха и ни обезверява.
Мила моя, не зная с що бих могла да ти бъда полезна - ако въобще бих могла да сторя нещо за тебе и да те зарадвам. Душа! Тази странна дума за света, която хората не обичат да поменуват, освен когато казват: „Да успокои Бог душата му!" Само тогава чуваме да се изговаря тя. Аз няма да се впущам в обяснения по този въпрос, защото ще ти се стори твърде отвлечен. Но едно, върху което обичам да говоря и с което съм сближена, то е моята скръб, моето горчиво минало; то е голяма бездна, през която съм минала. И сега даже, кога­то случайно погледна назад, нещо ме кара да изтръпна и да се ужася. Ето за­що, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата суета, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене. 0, чудна е твоята душа! Как умее да се радва тя! Ти си мила като дете, от което е скрита тяжестта на живота. Така ти ще израснеш, ще се засилиш и ще добиеш яки плещи, на които може да се стовари тежък товар. А мен ми ставало и мило, и болно. В себе си те къпя със сълзи, а като те погледна тъй весела, казвам си: поживей, поживей си, дете, защото няма радост занапред! Хубавите ти румени ланити ще побледнеят, веселото като свежа роза лице ще повехне, тази краси­ва снага ще се превърне на скелет и младежката ти кръв, която буйно тече по жилите ти, ще утихне от страдания. Светлият ти поглед ще угасне за всичко, що е весело и ще се устреми към ония ярки картини, пълни с мизерия и мъки до­там, че твоите уши, вместо веселата музика, ще чуват воплите на тия, които викат от векове и тънат в непрекъснати страдания.
Прости, мила другарко, че те потопявам, макар и за миг само, в този страшен сън, но аз ти говоря една истина, която малцина знаят и обичат и не искат никога да се срещнат с нея. Аз ти говоря за нея тъй, както би ти говорила една жена за някоя своя любима вещ, която обича и намира удоволствие да говори за нея. А аз не познах нищо друго в света, освен мъката и страданията, що се нижеха като мънистени зърна пред мен и за всяко едно от тях трябваше да плащам с голяма цена. Ех, за какво друго да ти говоря, с какво друго да ти се похваля, като не виждам и не чувам нищо, освен това, за което ти пиша. [1] Еклесиаст казва: „Видях всичките усилия, които стават под слънцето и ето сълзите на насилваните и нямаше за тях утешител; и силата бе в ръката на тези, които ги насилваха. И рекох: блазе на умрелия, който не е под това слънце, но по- добре е на онзи, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето." Знае, всяко нещо, което става без волята Божия - суета е. [2] Сега и аз потвър­ждавам неговите думи, като опитани от мен - че наистина, светът, с неговите дребнавости, е суета и то голяма суета. Без милост те продават, купуват, игра­ят си с тебе, използуват те, лъжат те и режат на късове, без да те пожалят. Не жалят нито младост, нито чест, нито невинност, нито чистота, нито вярата - твоята светиня, която единствено те крепи. Във всичко, във всичко влизат без- церемонно и го омърсяват. Открадват го най-лукаво и се гаврят с всичко, което си придобил със скъпа цена. Не зная дали ме разбираш добре и се боя да не помислиш, че това е една моя фикс идея, която ме е обзела. Не, мила моя, не! От обич към всички души, на' които искам да помогна, оз от сърце желая да открия истината, която ги очаква и през която те ще трябва да минат. О, аз никога не бих желала да страдаш! Дано не видиш това, що видях аз! И ако някога настанат за тебе лоши дни, желала бих да ги премина аз, защото съм привикнала на всичките скърби и неволи в света. Но законът е един и същ за всички: всеки трябва да мине през пътя на страданията и любовта ида се слее с всички. Това е философията на живота, това е и неговата цел, която ни посочва Великият назарянин. [3]
Живота, истинския живот, никой не е разбрал досега, освен този, който познае Бога. А да познаеш Бога, трябва да намериш пътя и да тръгнеш по него. Това ще постигнем само с неуморен труд, като жертвуваме целия си живот с всичките негови радости, удоволствия и щастие. Трябва да се простиш с всич­ки суети, като различаваш доброто от лошото, лъжливото от действителното и да служиш само нему в правда и любов. Да ти говоря върху това повече, ти едва ли ще ме разбереш и, може би, дати бъда отегчителна, защото човек като няма ясна представа за едно нещо, то не го интересува, защото не взема живо участие в него. Там животът е мъртъв. Ах, колко бих желала да ти бъда полезна в нещо! И ако някога ти потрябвам и не съм вече жителка на тази земя, ти само пожелай и аз ще отговоря на твоите желания, защото душата ми никога не ще престане да заобикаля страдащите души и ония, които обичам. Прости ме, скъпа другарко, задето ти пиша тия скръбни редове, като вливам мъка в душата ти, но нямам нищо друго с какво да ти се похваля. Тези скръбни редове приличат на есенни дъждовни капки, които изпърво разкалват земята, но след като тя се напои добре, напролет ще роди хубави житни зърна и хубави плодове. И мене нищо не ме е милвало тъй много, освен този есенен дъжд, и постоянна влага тече по корените на душата ми. И тогава човек бива най-милостив и добродете­лен, всички обича, готов е да прегърне всички, да сгрее сърцата им ида обърше сълзите им. Други връзки нямам и не желая да имам. Като чужденец на тази зе­мя, аз я обикалям и прониквам в болните сърца, за да им дам облекчение. Разби­ра се, аз ти говоря за моята душа, как е тя освободена от всичко, а пък плътта и другите малки същества, които живеят заедно с мен под един покрив, напълно не могат да се съгласят с мен, затова понякога имаме оживен разговор, в който виждам голяма мъка. Всичко е в правото си да живее. Всяко нещо говори това, което го движи, и от което има нужда. И, за да излезе из него, той трябва да надживее всички суети, да е опитало и да се е наситило. Аз не искам да се счи­там за много повдигната душа, но пък и не намирам отговор на много мои пробу­дени идеи, които не мога да приложа засега, защото няма условия. Рано са се развили те, искат свобода, простор, за да се садят, а няма възможност. Поняко­га разпервам крилете на душата си по-широко и искам да обгърна и помилвам всички людие, които виждам, но принудена съм да си свия крилете, защото лю- диете нямат нужда от тази моя прегръдка. Вечно съм се свивала в живота си, о, мила ми дружке, и никога не съм била спокойна в радостта си, когато съм я чувствувала, макар и за миг, та да кажа с радост: „в блаженство съм сега!" [4]
Като дете, аз не познах детската радост и не можах да се радвам. Всяко­га в детската си радост бях спъвана от суровия поглед на тия, които не позна­ваха детската душа. Те, вълнувайки се в своите несгоди в живота, изливаха своята отрова в моето още крехко сърце. Това не ставаше умишлено, разбира се, но това е невежеството на старата култура, пък и сегашната не е напредна­ла в това отношение. В училище - същото нещо. Всичко е настроено против мен и ме дебне всяка минута, за да убие в мене всяка надежда за успех и знание. Като мома - в беди, сама, отритната от всички, аз трябваше да прека­рам в мизерия и глад и да понеса ужасни изпитания. Като жена омъжена, бях много измъчена и струва ми се, че животното в ръцете на един добър господар би прекарало много по-добре, отколкото аз с моя робски живот, лишена от всичко нужно за живота. Като майка, аз бях най-онеправданата от всички. Аз приличах не на майка, заслужила да се радва на своите чада, а като продажни­ца, която случайно ражда, и на която грабват детето от ръцете, за да не пречи на играта, на гаврата на ония, които пак ще смучат нейния живот, както змия смуче своята жертва. Аз гледах веднъж в театъра една сцена, как една майка е принудена да продава своята дъщеря, само и само да може да живее. И когато дъщерята родеше някое дете, майката повикваше една жена, която взимаше детето от ръцете й, за да го убие. Аз виждах сърцераздирателния плач на тази нещастна майка и се питах: „Не е ли моят живот сроден с този на тази страда­ща майка? Не са ли еднакви мъките, чувствата нейни и по-малки ли са моите? Обществото еднакво гледа с хладни чувства - презира и осъжда остро и не взема нито един грам от това тежко бреме на своя народ. Сцените през живота ми се меняваха и страданията преминаваха през моята душа. Всеки ден аз излизах на арената, дето тълпата чакаше да се разтуши с разнообразие и да прекара своето време в развлечения. [5]
О, мила моя, аз не искам да те плаша с живота. Не. Колкото и да слушаш тия мои думи, ти не ще можеш да разбереш и ще останеш чужда на тия чувства, за които ти говоря, защото не си ги преживяла. Ако някой не е бил подлаган на удара на тежките тояги, ако не е бил в затвора на влажната тъмница, ако не е бил изложен на силния огън, не може да познава тези страдания, през които са минали всички. А може би твоята карма да не е такава - толкова тежка. Може би ти в миналото ти въплощение си живяла разумно и затова сега живе­еш спокоен и благ живот. Но затова пък трябва разумно да го използуваш, за да си приготвиш още по-добро въплощение. В тия последни редове, ти не ще можеш никак да ме разбереш, но не се плаши от тази дума „карма". Тя не е тъй страшна, както я предават тия, които не я разбират, или по-право, не искат да я разберат. Карма, това е чужда дума, която ще рече на български „дело". Чо­век, откакто е дошъл на земята, е извършил милиарди действия - постъпки - добри и зли, които се записват като картини в простора и никога не чезнат. Колкото зло си сторила на другите твои ближни, с което си спирала тяхната еволюция, то ще се тури на твоя сметка и ти ще платиш до последна аспра. Ти знаеш от преданията на нашата църква, че човек веднъж се ражда и веднъж умира и каквото прекара и извърши в живота, това той и поженва от него жи­вот: с добрите дела се издига, а със злите - влиза в ада. Но де остава Божията правда, Неговата любов и милост? Ако един, който цял живот убива, лъже, гра­би и върши всичко лошо, в края на живота си се разкае, каква смисъл има неговото опрощаване, когато ония, ограбените, излъганите и убити викат с про­клятия към него? Защо този човек се издигна на гърба на ония, които уби? И защо те остават невежи в тъмнина без радост, а другият е живял охолно? Где е правдата Божия тогава? Защо едни се раждат гениални, здрави, хубави, а дру­ги - хилави, слепи и идиоти? Но ще кажат, това зависи от родителите. Но същи­те родители раждат здрави и хубави деца, а същевременно и хилави, и идиоти. Защо? Или ще каже някой: за греха на родители и деди, защо е виновна тази душа? И ако те наследиха греха, защо не наследват и доброто? Но ако няма раждане вече, защо едни да останат вечно невежи и вечно престъпни и зли? Тогава, когато настъпи възкресение, кои ще възкръснат? Ония ли, които ядоха, пиха, лъгаха и си отживяха и на край време се разкаяха, ще възкръснат? В какво ще възкръснат те? - В осъждане.
Когато човек ограби и убие тук, после иде да се признае, прощават ли му? - Не. Напротив, наказват го по-смекчително; така е и с Божествения за­кон, който е по-съвършен. Може ли такъв човек да се откупи с молитва и пари? - Никога! Ако ние, които сме лукави и се подкупваме, не вършим това, а осъж­даме и въздаваме правда на другия, то каква ще бъде Божията правда?
О, ако човек само веднъж се раждаше и умираше, отдавна бих се пресе­лила в другия свят и завинаги бих останала там, за да не плащам тия тежки дългове и да не чувам стенанията на толкова страдащи души. Но Бог е устроил разумно света и Неговата мъдрост се проявява навсякъде. Човекът е едно лю­бимо същество на Бога. Че това е тъй, провери в евангелието от Йоана - 3 гл., 16 стих, който казва: „Бог толкова възлюби света, че даде сина своего единороднаго да не погине всеки, който вярва в него." Бог винаги е ходил след чове­ка и го е следил във всичките му стъпки - зли и добри. Неговата любов е без­гранична. Той търпи много, защото разбира в коя степен на развитие се нами­ра човек и чака да дойде до съзнание и тогава го облекчава. Дори когато човек, раздразнен като лъв, е издигал гневно ръце към Бога и Го е хулил, и тогава Божията любов е била блага и утрайвала докрай. Никога, в никое време Той не се е отвращавал, нито е оставял човека сам. И обръща се Йов в страданията си към Господа и Му казва: „Додея ми вече, не искам да живея до века, оттегли се от мене, защото без тебе дните ми са суета. Що е човек, та да го възвеличаваш, да туряш на ума си него, да го посещаваш всяка заран и да го изкушаваш всяка минута? Докога ще се отвръщаш от мен и не ще ме оставиш нито колкото слюн­ката си да погълна? Съгреших - що мога да ти направя смотрително на человеците. Защо си ме турил за твоя цел! Станах тегота на себе си! Защо не проща­ваш престъплението ми и не отнемеш беззаконието ми! Защо изпитваш пра­ведника седем пъти, а за грешника колко си отделил?"
Както виждаш, мила моя, праведният Йов говори на Господа в своята мъка, когато обезчаден, сломен, презрян от домашни, роднини и приятели, из­ложен на ругатнята на всички, той вика раздразнено, болно към Бога, да Си отнеме погледа от него и да го остави да умре, защото докато е окото Му и ръката Му над него, той ще има живот. Тук Йов показва, че Бог е вездесъщ и че нищо не може да стане без Него, нито даже слюнката да си преглътнем. [6] Ще те оставя сама да разрешиш въпроса - може ли да стават неправди пред Бо­жието зорко око и може ли то да излъже и да подкупи. Бих желала да ти открия много повече от Неговите закони, но не искам да те озадачавам така изведнъж. Не, миличка, аз от себе си нищо не мога да сторя, ако Бог не те просветли. [7]
И тъй, има ли смисъл да жертвува Бог Своя единствен, единороден син за човек, който живее и умира, без да разбира Неговите закони? Той казва: „Аз дойдох за болните, за грешните да ги изкупя, а тия, които мислят, че са праведни, ще умрат в греховете си." Но тия разделения в човечеството на бо­гати и бедни, на учени и прости, на приятели и врагове, кога ще се приравнят? Не една ръка ли е създала еднакво човека? Природата кого изпъжда и казва: „Махни се, защото си дрипав"? Слънцето крие ли се от болния, когато умира? Не грее ли то еднакво и на убиеца, и на праведника? Разликата е само във вътрешното състояние на човека и в това как го той използува в единия и в другия случай. Но Божията благодат никога и от никого се не крие.
О, мила моя, аз се впуснах доста далеч и може би те отегчих, но пак не се кая за това. Аз исках да знаеш, макар и малко, от това учение и да разбереш какво си ти, отде идеш и къде отиваш. За жалост, днес малцина това знаят и нито се интересуват. Не е зле да си господар, но да си справедлив. Да дадеш всекиму да живее и да се радва доколкото той чувствува и желае. Не му отне­май радостта, защото над тебе ще има по-силен, който също ще отнеме ра­достта и свободата ти. Дай на всички същества, що живеят под твоята ръка, свобода, радост, мир доколкото могат да приемат. Не ги унижавай повече, от­колкото са си те самите, нито ги издигай, преди да са сторили нещо заслужено. Така аз разбирам да си господар! Господарят трябва да бъде богат, учен, до­бър, чист, милостив, да има любов, да може да предаде всичките тези качества на слугата, а слугата да ги предаде на по-малките от себе си.
Наистина, отегчих те, но аз не искам да останеш дете в своя живот и да говориш само за шеги и игри. Аз искам поне отчасти да знаеш нещо и да мо­жеш да промениш, поне малко, от своите минали дела, ако има някои криви и погрешни схващания. Защото, всички ние, ако знаехме пътя Господен и него
вите справедливи закони, не щяхме да вършим толкова големи грешки, да ста­ваме врагове на своите братя и да проливаме кръв. Защото, колкото е прав единият, толкова е и другият. Никой не е съвсем прав и съвсем крив. Във всеки човек има нещо добро и за него добро Бог го пази и след милиони години.
Но доволно дотук, мила ми другарке. Аз ще спра писмото си, ще те оста­вя да размишляваш и поработиш върху това. което ти дадох. И което ти е неяс но. аз ще ти го обясня.
Друг път ще ти пиша и ще продължа писмото си. защото искам добре да разбереш. Не се страхувай от мен - ти не ме познаваш още. но скоро ще ме познаеш, когато се открия в своята добродетел.
Izgrew_17_40_1.jpg

Izgrew_17_41.jpg

Izgrew_17_42.jpg

Izgrew_17_43.jpg

Izgrew_17_44.jpg

---------------------
[1] Из писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 20.III.1915 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук, стр. 547):
Любезна г-Жа Елена Казанлъклиева,
Получих вашето писмо. Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце. Господ често опитва хората и всякога преобръща нещата да работят за добро. (...)
Господ да благослови. Ч. X. В. [Честито Христовото Възкресение.]
В. В. [Ваш верен] П. К Дънов
[2] Еклисиаст, гл. 1 ст. 14, гл. 4 ст. 1-4, гл, 5 ст. 19. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
[3] Писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева (вж. „Изгревът" том VII, стр. 60 и тук, стр. 548-549):
Любезна Е. Казанлъклиева,
Днес получих двете ти писма и колета.
Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога. Слизание и възлизание, това е терена на пътя. Промените, това са промени на страните на нещата. Промените в топлина и студ е промена във формата на материя­та. Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е от вън, хората се забравят, кога е от вътре, се запознават. Човек е същество за сега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя, ще посетя пак Варна. Посещавал съм я много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София. Но тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни Богове. Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умове­те, сърдцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, Верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за идущия месец.
Моя поздрав на всички приятели ученици и слушатели. Моето благословение на всички.
(Свещеният подпис) В. К Ж. О. [Виделината, която е Живот и обич.]
[4] Из писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 18.II.1924 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 63 и тук, стр. 550-551):
Любезна Елена,
(...) Но закона е, че 6 живота расте и вирее само това, което Бог е поса­дил. Учение без Любов, учение без Мъдрост, учение без Истина е само измама. Но ти стой твърдо на показаната основа. Краят, плодът е, който краси всич­ко. „Ако думите ми пребъдват във вас и ви[й] пребъдете в мене.
(...) Бъдете всички умни, разглеждайте нещата дълбоко, бъдете усърдни и в постоянна молитва да имате светлината на Духа и помощта на Господа. Един Е Духа, Който раздава всичко. В Беседите ще намерите моите Слова. Слова на Истината. Това са моите дълги писма.

Само Божията Любов. (Свещеният подпис) 18. II. 1924. София

[5] Писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева (вж. „Изгревът" том VII, стр. 60): Любезна Е. Казанлъклиева,
Получих писмото ви. Пътят, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат, поетата работа досвърши. Всеки трябва усърдно да търси своя пъти да пре­бъдва в него. Лутанието не е наука. Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пе­ти, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му: плати ги. Когато някой е напуснал училището и ме пита що да правя, казвам му: постъпи да досвършиш. С Найден ако не можете да живее­те тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може. Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развивание на Надежда, Вяра и Любов. Зе­мята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да прео­долееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов.
Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Вар­на, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа. Давам ти широк избор. Аз постъпвам тъй както Господ иска на Когото Аз служа самоотвержено и зная че Неговата воля е винаги добра.
Вещите ако ви се удаде случай изпратете ги, ако не, оставете ги у някои приятели или където намерите за добре. Всичко ще се уреди. Сега идат по­добри времена за работа полезна. Няма защо да се вдавате на лошите внуше­ния. Времето всичко изправя. Чистете миналото. Приемайте в себе си Божес­твения живот. Изпращам ви една беседа върху надеждата. Препишете си я и прочетете внимателно. Моя поздрав на всички приятели.

Ваш (Свещеният подпис) Ж.К.В.О. [Жив е, Който ви обича] София

[6] Йов, глава 6, ст. 4, ст. 8-11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
[7] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (вж. „Изгревът" том VII, стр. 59):
София, 26. VII. 1918 г.
Любезна Е Казанлъклиева,
Приключаните 200лева в писмото ми са от Маню Райнов за вас, а 20 лв. са от Ив. Русев. Те са една малка помощ в дадения случай от Господа. Употребете ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което има­те нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте, доброто дръжте. Самотен е човек в света само кога­то греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него, и ангелите, и свети­ите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост. Светлия кръст. Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, коя­то има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш поз­нат да услужи.
Поздрав на всички приятели.
В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×