Jump to content

1917_04_29 Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Калоян Христов

Архивна единица

Чистосърдечнитѣ (Беседата за четене в стар правопис - изд. Жануа, 2004)

Чистосърдечнитѣ (Беседата за четене в стар правопис - изд. 1942 г.)

От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Чистосърдечните

Беседа от Учителя, държана на 29 април, 1917 г. София.

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." (Матея 5:8)

Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.

Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.

Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто.

Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.

Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.

"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.

Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.

Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.

Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина.

Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?

Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.

Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи.

Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."

Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.

Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.

И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре. Философията на живота се заключава в слизането и качването.

Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата. Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.

Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.

Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.

Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.

Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.

"Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка тя помете много хора.

„Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.

Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погрешката? – В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.

Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.

„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.

„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.

 

I песен.

 

 

 

 

 

Петър и Янка

 

 

 

 

 

„Боже ле, велики Господи,

 

 

горо ле, разстави ми се,

 

 

водо ле, достави ми се,

 

 

Петре ле, обади ми се!

 

 

Нито се гора разстави,

 

 

нито се вода достави,

 

 

нито се Петър обади.

 

 

 

 

 

II песен.

 

 

 

 

 

Балю и Вела

 

 

 

 

 

Вели се дрямка додряма,

 

 

та па си Вела полегна

 

 

на Балювите скутове,

 

 

и си сладко заспала.

 

 

Нали е Балю декрия,

 

 

извади остри ножици,

 

 

та си скутове отряза.

 

 

Ограби злато и сребро,

 

 

па си от Вела побягна.

 

 

 

 

 

II песен.

 

 

 

 

 

Стоян и Кирушка

 

 

 

 

 

Видиш ли оназ рътлина?

 

 

Зад нея село голямо,

 

 

там имам либе, и друго –

 

 

с малко мъжко детенце.

 

 

Кирушка си му думаше:

 

 

Стояне, проклет Стояне,

 

 

как си ме хитро измами.

 

 

Нямаш ли братче по-малко,

 

 

та нему да ме дадете?

 

Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.

Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата.

Беседа от Учителя, държана на 29 април, 1917 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

Чистосърдечнитѣ

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ (Ев. отъ Матея, гл. 5, ст. 8)

Прѣди да започна бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки. Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние?“

Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.

Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.

Всичкитѣ щастия и нещастия се дължатъ на миналитѣ ни постѫпки и ако искаме да измѣнимъ бѫдещия си животъ, трѣбва да разберемъ тѣзи основни закони, които регулиратъ човѣшката воля, човѣшката сила, мисъль и чувства и човѣшкото съзнание. Нашитѣ разбирания не трѣбва да бѫдатъ такива, да мислимъ, че знаемъ, такива знания всички иматъ, но ние се нуждаемъ отъ едни положителни знания, които да измѣнятъ живота ни.

Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.

Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни. Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани. Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството. Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение.

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние. Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира. Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.

Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ. Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата. Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ. Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести. Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести. Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога!“ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.

Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.

Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ. Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.

Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.

Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.

Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде?“ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата. Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.

Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня? Ще кажете: „Има ли духовна баня?“ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това. Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.

Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете. Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ?“ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.

Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.

Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.

И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? Не сѫ. Защо? Защото не сѫ чисти въ душата си.

Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?“ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха?“ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години. Това е единъ Божественъ день.

Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много!“ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.

Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ. Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате.

Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория. Ще питате: „Какъ може да се провѣри?“ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване. Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.

Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?

Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ. Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване. Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.

Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи. Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.

Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ?“ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.

Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“

Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.

Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ?“ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.

Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте?“ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ?“ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?“ – Отъ Слънцето.

Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети?“ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде. Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.

Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ?“ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ.

Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“

Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане. Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ?“ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.

Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ. Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това изкуство, готовъ съмъ да му услужа. Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ. Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ.

Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри. Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ. Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:

Боже ле, Вишни Господи,

Горо ле, разстави ми се,

Водо ле, достави ми се,

Петре ле, обади ми се!

Нито се гора разстави,

нито се вода достави,

нито се Петъръ обади.

II пѣсень

Балю и Вела

Вели се дрѣмка додрѣма,

Та па си Вела полегна

на Балювитѣ скутове

и си сладко заспала.

Нали е Балю декрия,

извади остри ножици,

та си скутове отрѣза.

Ограби злато и сребро,

па си отъ Вела побѣгна.

III пѣсень

Кирушка и Стоянъ

Видишъ ли оназъ рътлина?

Задъ нея село голѣмо.

Тамъ имамъ либе и друго –

съсъ малко мѫжко дѣтенце.

Кирушка си му думаше:

Стояне, проклетъ Стояне,

какъ си ме хитро измами,

нѣмашъ ли братче по-малко,

та нему да ме дадете.

Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия. Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ. Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва?“ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.

Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко. Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората. Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.

Бесѣда, държана на 29 априлъ 1917 година

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...