Jump to content

1936_10_11 Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

РЕАЛНИТѢ НѢЩА ВЪ ЛЮБОВЬТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

11 октомври 1936 г.

Реалното в Любовта

Ще прочета трета глава от Евангелието на Йоана. Днес всички хора очакват да се подобрят общите условия на живота. Всеки човек отделно очаква да се подобрят и неговите условия. Как ще стане това, и той не знае. Обаче всеки очаква по един чуден начин да се подобрят условията му. Очакването има отношение към бъдещето. Като мисли за бъдещето, някой очаква с нетърпение да свърши училището, да се специализира, да стане виден общественик, писател или учен, да се прочуе. Дали ще стане това, то е въпрос на бъдещето. Може да стане, може и да не стане.

Помолили Паганини да даде един концерт пред видни музиканти. Той свирил и задоволил присъстващите. Попитали го: „На три струни можеш ли да свириш?“ – „Мога.“ – „На една струна?“ Той нищо не отговорил и не се явил. И тъй, докато свириш на четири струни, работите ти вървят добре. Ако свириш на три струни, животът ти се развива добре. И на две струни животът ти е добър. Дойдеш ли до една струна, животът ти спира. Това е живот без движение. Следователно, като живеете, ще знаете на периферията ли сте или в центъра. Питате: „Къде е Божественият живот?“ – В центъра. Божественият живот е в самия човек. Да искаш живот на една струна, това значи да изчезнат твоите близки – майка, баща, жена, мъж, деца – никой да не остане. Това значи Битието да се прибере в себе си.

Изучавайте всички предмети, за да придобиете онова знание, което ще улесни живота ви. Много неща ви спъват и много неща ви подтикват напред. С първите ще се справяте, вторите ще използвате за ваше добро. И държавата, както отделната личност, може да се спъне от нещо, а може и да се поощри. Например, някои поощряват държавата да вземе мерки за въоръжаване на своя народ. – Защо трябва да се въоръжи? – За да се брани от неприятеля. В далечното минало неприятел на човека е било животното, звярът. Сега, като няма такава опасност, човек се бори със себе си, със своите близки и с братята си. Да се бориш със себе си, това е вътрешна спънка. Да се бориш с близките си и със своите братя, това е външна спънка. Значи човек има външни и вътрешни неприятели. Щом се справи с външните си неприятели, той се радва, че се е освободил от тях. След време той се натъква на някаква спънка в себе си – вътрешен неприятел. Като не може да се справи с него, той се сърди, гневи се, недоволен е. С кого да се бори, не знае. Най-после той се обезсърчава и животът му се обезсмисля. Той казва: „Искам да умра, не ми се живее повече“. – Ще умреш, но не знаеш къде ще отидеш. По-красиво нещо от смъртта няма, но и по-страшно нещо от смъртта няма. Ако я обичаш, тя е красива; ако не я обичаш, тя е страшна, тя измъчва човека. Красива е смъртта, ако я разбираш; грозна е, ако не я разбираш.

Казваш: „Тоя човек е лош“. – Ти добър ли си? Ти и той сте от един баща. Откъде дойде злото в него? Защо е лош? Ще кажеш, че лошавината му се крие в това, дето те измъчва. Той ли те измъчва или ти сам се мъчиш, това е въпрос. Ти искаш да направиш нещо, а не можеш и започваш да се сърдиш. Който излезе срещу тебе, ти го считаш виновен за твоя неуспех. Какво си намислил? Искаш да си ушиеш дрехи, с които да се представиш за големец, а нямаш пари. Търсиш дрехар, да ти ушие такива дрехи, но пари нямаш. Той не шие без пари. Какво ще спечелиш, ако си ушиеш такива дрехи? Какво ще ти предадат те? Къде ще отидеш с тях? Ще влезеш във висшето общество и всички ще почнат да говорят за тебе. Хората ще се чудят как си оправил работите си. Едно време си ходил окъсан, бедно облечен, а сега си докаран като богат, виден човек. Ако си взел пари назаем отнякъде, това показва, че има хора, които разполагат с пари. Често и вие се обърквате със своите идеи, не знаете как да се справите. Защо се обърквате? – Защото се занимавате с чуждите работи, а пренебрегвате своите. Само оня може да се занимава с хорските работи, който се е повдигнал над тях, който ги разбира. Докато си като хората и не го разбираш, не се занимавай с тях и мълчи като риба. Ако проговориш, ще си създадеш голямо нещастие. Друг е въпросът, ако може да носите нещастията. Не може ли да ги носите, вие се натъквате на голямо зло.

Като ученици, вие се стремите към един идеал – да угодите на Бога, да изпълните Неговата воля. Понеже в света съществуват два порядъка – Божествен и човешки, вие трябва да се запитате по кой от тях ще изпълните Божията воля. И двата порядъка вървят успоредно. В човешкия порядък влизат всички същества – от най-низките до най-високите. В тоя порядък живеят и низшите духове, които обсебват човека. За тия духове е казано, че когато някой от тях обсеби човека и го напусне, той ходи по безводни и пусти места. Като не намери покой в себе си, казва: „Ще се върна там, откъдето излязох“. Щом намери жилището изчистено, той взима със себе си още седем духове. Затова се казва, че положението на човека сега е седем пъти по-лошо от първото.

Каква е разликата между оня, който изпълнява Божията воля и тоя, който изпълнява своята воля? Първият живее според изискванията на Божествения порядък. Той е красив, говори сладко, движенията му са пластични. В който дом влезе, всички го приемат с радост. Ако отиде при някой банкер да иска пари на заем, последният го приема любезно и му услужва. Оня, който върши своята воля, е грозен. Той живее според изискванията на човешкия порядък и мисли само за себе си. В който дом влезе, не го приемат добре. Ако отиде да иска пари на заем, банкерът не му дава нищо. Като знаете това, не питайте защо Бог се отнася към едни хора с любов, а към други – строго. Първите вървят в Божествения път и вършат Божията воля, а вторите вървят по своя път и вършат своята воля. В тоя смисъл красивите хора са добри, а грозните – лоши. Ще възразите, че има и грозни хора добри. Питам: С какво ще се похвали жабата? – Ще каже, че е глава на жабите. Какво може да направи една жабешка глава?

Някой казва: „Аз зная много неща“. – Какво знаеш? Бил ли си, когато светът се е създавал и ангелите са пели? – „Не съм бил.“ – Какво знаеш тогава? Вие седите и смятате кой има повече пари и кой – по-малко; кое магаре е повече натоварено и кое – по-малко. Това са дребни работи, не са за вашия ум. Трябва да се занимавате с неща, които помагат за развитието на вашия ум, да разбирате себе си и своите отношения към близките си. Обичаш някого, трябва да знаеш защо го обичаш. Ако Божественото работи в човека, ти непременно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия. Под „човешко“ разбираме онова, което е в разрез с Божията воля.

Казвате: За да изпълни Божията воля, човек трябва да се вдъхнови. Така е, Духът трябва да посети човека, за да го вдъхнови. А човек трябва да приготви материал, с който Духът да работи. Той търси ученика в човека, който разбира, каквото му се говори. Духът казва на едного: „Твоето щастие е в числото 21“. На друг казва: „Твоето щастие е в числото 12“. Както виждате, две числа с едни и същи цифри, но с различно значение. В едното число двойката е на първо място, а в другото – тя е на последно място. Числото две е жената. Следователно, ако си женен, твоето щастие е в числото 21, в двойката, т.е. в жена ти. Тя е богата, има милиони в банката. Мъжът, т.е. единицата, е на второ място. Той се ползва от богатството на жена си, затова трябва да я обича. От нея зависи щастието му. Следователно, ако мъжът ме пита в какво се крие неговото щастие, казвам: „Твоето щастие е в жена ти“. Жената пита: „В какво се крие моето щастие?“ – В мъжа ти, т.е. в числото 12. Отвори сърцето си за мъжа си, обикни го и работите ви ще се наредят. Значи числото 12 показва, че мъжът е богат; числото 21 показва, че жената е богата.

Питате: Защо в числото 21 жената е богата? Нали знаем, че в миналото жената е била мъж, а мъжът – жена? – Какво си бил в миналото, не е важно. И като мъж, и като жена, ти трябва да живееш добре, да създадеш условия за забогатяване. Тъй щото, ако жената е богата, това показва, че в миналото, като мъж, е живяла добре. Днес се радва на придобивките си. В един живот не се придобива богатство. Ако и мъжът е живял добре, и като жена, и като мъж, той ще запази богатството си. Който не живее добре, губи богатството си и се превръща на крава, за да изучава закона на милосърдието. Същевременно тя изучава и закона за безкористието. Тя спокойно си пасе тревата и преживя, като знае, че след това ще я издоят. Тя казва: „Вземете, колкото искате, аз пак ще приготвя мляко за вас. Зная, че трябва да ме доите. Животът е красив, разбрах това вече и сега доброволно давам млякото си. Докато имам, нека хората се ползват от мене“. Така си мисли кравата и спокойно си преживя.

Често хората се обезсърчават и не знаят как да си помогнат. Казвам им: Идете да ви издоят, но умни хора, а не глупаци. Не е лошо доенето. То е освобождаване от нещо. Казвате, че живеете добре, че се молите на Бога. – Щом се молите на Бога и желаете да Му служите, какво търсите между хората? Правилно е да живеете между хората, но да имате добри отношения с тях и да се разбирате. – „Не ме разбират хората.“ – И ти не ги разбираш. Ти мислиш за Бога, искаш да Му служиш, но още се съблазняваш от света. Значи не си разрешил въпросите. Ще живееш, ще се молиш, ще работиш, докато научиш живота и се издигнеш над съблазните в света.

Един отшелник живял 20 години на планината, където прекарвал в пост и молитва. Той се отказал от съблазните и изкушенията на света и предпочел да служи на Бога. Като мислел, че разрешил всички житейски въпроси, той решил да слезе в града при брата си, да му покаже какво значи чистота и святост, за да му посочи правия път в живота. За тая цел той взел една топка сняг в ръката си, да покаже на брата си, че при чистотата и снегът не се топи. Брат му бил прочут обущар. При него дохождали видни граждани и гражданки да си поръчват обуща. Случило се, че царската дъщеря дошла при обущаря в това време, когато светията бил при брата си. Обущарят започнал да взима мярка на царската дъщеря и се вслушвал в исканията ѝ. По едно време той погледнал към брата си и спокойно казал: „Братко, снегът ти се топи“. – Защо се стопил снегът му? – Защото се загледал в крака на царската дъщеря.

Днес много хора казват: „Стопих се“. – Защо се топиш? – Защото се заглеждаш в крака на царската дъщеря. Кракът не е виновен. Вината е в слабостта на човека, която се крие дълбоко в него. Не съжалявай, че снегът ти се топи, но си кажи: „Разбрах, че не съм научил живота. Ще работя между хората. Ще тръгна след царската дъщеря да ме учи“. В царската дъщеря има огън, който топи планинския сняг. – Трябва ли да се топи снегът? – Трябва да се топи. Ако не се топи, никаква полза няма да принесе. – Човек трябва да бъде чист. – Вярно е, човек трябва да бъде чист, но чистият, който слиза от планината, може ли да помогне на своите братя? Той е чист като ангел, но студен. От неговата студенина хората замръзват. Каква полза допринася студената чистота? Тя трябва да се превърне на святост. И святостта не е завършен процес. Тя трябва да се превърне на светлина, а светлината – в движение. От небето светлината трябва да слезе на земята, да освети хората, да проникне в очите им, да освети техните умове и сърца. Като се стопи, снегът се превръща на вода, която трябва да влезе в нечистите жилища, а после и в самите хора, да ги изчисти отвътре и да ги познае. Значи чистотата трябва да се превърне в святост, святостта – в светлина, а светлината – в движение. Само така човек ще разбере живота и ще помага на хората. Сега, като говоря за жената, нямам предвид лошото в нея. Жената представя живота. Казват, че жената е злото в света. Не, жената е от една страна голямо благо, а от друга – голямо нещастие. Същото може да се каже и за живота. За оня, който иска да се учи, животът е велико благо; за оня, който иска да благува, животът е велико нещастие. Животът не е място за благуване, но за учене. Животът е велико училище. Като свършиш това училище, тогава ще извлечеш скритите блага от него. Който е придобил благата на живота, той има свобода, той е намерил Истината. Без Истината никаква свобода не съществува. Днес всички хора воюват за свобода. Това е на място, но пътят, по който търсят свободата, не е прав. Друг е пътят, по който иде свободата. Тя има отношение към идеалния свят. Не е лошо, че хората се бият, но те трябва да разбират нещата. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, наказва го“. Като знаете това, гледайте на страданията като на привилегия. В своята безпределна Мъдрост Бог вижда неща, които ти не виждаш или си в заблуждение. Затова Бог си служи с различни методи, с цел да те изчисти и освободи.

И тъй, изучавайте живота, за да разберете защо някога си готов да помогнеш на едного, а на друг – не си готов. Има случаи, когато и светията, и праведният правят усилие, за да помогнат на някого. Те нямат вътрешно разположение към него, но въпреки това пак му помагат. Същият закон действа и в духовния свят. Ако Бог не възпира ангелите, които са чисти и свети, те биха се справили в един момент с грешните и престъпни хора. – Възможно ли е това? Може ли добрият човек да бие и наказва? – И добрият човек бие, но неговата ръка носи благословение. И майката, която обича детето си, често го бие. Глупавата майка бие детето си само по задницата, а умната майка го бие по ръцете, по краката, дърпа ушите му – навсякъде го намагнетисва. Казвате, че не е добре да се бият хората. – Бой ще има до второ разпореждане!

Някои мислят, че в бъдеще хората няма да се бият. – Това е друг въпрос. Важно е, че докато дойде това време, боят ще съществува. Като те бият, ти ще плачеш, ще викаш, ще се разкайваш, докато най-после Бог каже: „Спрете вече, достатъчно му е!“ Ако ти си певец, трябва да пееш чисто, да взимаш еднакво и ниските, и високите тонове. Като вземеш естествено висок тон, трябва да слезеш на ниските тонове по най-правилен начин. В тоя смисъл страданията не са нищо друго, освен високите тонове на живота. Някой иска да стане светия, без да знае, че за светийство се иска знание, да взимаш високите тонове с най-голяма чистота. Ако не можеш да взимаш четири–пет октави нагоре, никакъв светия не си. Силата на човека е във високите тонове. И добродетелите са височини в живота. Реализираното добро представя най-високия тон в живота. Който иска, може да вземе тоя тон – от него зависи.

Мнозина казват: „Искаме да чуем нещо ново, което да измени живота ни“. Така казват и братята, и сестрите. Така говорят, но не постъпват право. Някоя сестра иска да живее добре, а мисли какво да направи, да вземе нещо от мене. Ще дойде, ще ме обиколи два–три пъти, да целуне ръката ми. Казвам: Стой далеч от мене. Аз съм огън. Ако искаш да откраднеш нещо от мене, ще изгориш. Тя е недоволна, че не съм се отнесъл с нея, както трябва. – Вината не е в мене, но в огъня. Аз я предупреждавам да не изгори. От моя огън хората трябва да се топят, а не да изгарят. Не мислете, че съм от милостивите. Няма да остане човек в света, който да не се стопи. Всички хора трябва да се превърнат на чиста, бистра вода, без никакви утайки. Това е Божествено. Това е идеалът на човешката душа. Тя се стреми към чистота, към белия цвят, символ на себеотричане, на щедрост. Черният цвят взима, а белият – дава. Белият цвят казва: „Аз имам нужда от червения цвят, да започна с него да работя, да създам новия живот. След това ще взема оранжевия цвят, който оформява нещата. След него ще взема зеления, жълтия, синия, тъмносиния, виолетовия, да завърша великото дело на Любовта“. Тази е причината, дето хората носят цветни дрехи. Всеки цвят е на мястото си. Човек трябва да знае защо носи дрехи с един или с друг цвят. И като се облече, той трябва да има идея. Ако се обличаш с бели дрехи, ще мислиш за чистотата и безкористието. Всичко, каквото имаш, ще го раздаваш. Като оцапаш бялата дреха, ще я боядисаш червена. Значи белият цвят ще превърнеш на червен, т.е. ще влезеш в борбата на живота. Обаче червеният цвят има и друга страна. Той е носител на живота.

Изобщо, всеки цвят е символ на нещо. Да изучаваш значението на цветовете, това значи да изучаваш азбуката на живота. И музикалните тонове представят азбука на живота. Например, тонът „фа“ има отношение към материалните работи. Който не може да вземе тоя тон правилно, не може да се справя с материалните работи. Който не взима правилно тона „ми“, не може да се справя с въпросите на умствения свят. Който не взема правилно тона „си“, той е слаб в духовния свят. Ако не взима правилно тона „ре“, той има слаба воля. Достатъчно е да чуя как пеете, за да разбера какво ви липсва. Не ви критикувам, но проверявам състоянието, до което сте дошли. На всеки музикален тон отговаря известна дарба или способност. Това са неща, които трябва да проверите. Вие ме слушате, теория ви изнасям, но не можете да вярвате. Някои от вас вярват, а други не вярват. И едните, и другите трябва да опитвате нещата, да придобиете това знание, което и аз имам. Ако вярвате, без да опитвате нещата, вярата ви е слаба. Трябва да работите върху себе си, да усилите вярата си, за да не се прекъсва съзнанието ви. Това е истинското щастие. Като говоря за щастието, аз имам предвид вашето добро. Радвам се на вашето щастие повече, отколкото на моето. Обаче още не желая да бъдете щастливи. – Защо? – Защото при сегашните ви разбирания щастието ще се превърне в нещастие. Вие още не сте се откъснали от света, а щастието на света е нещастие в Божествения свят. Аз не се интересувам от света, но помагам на всички хора: обезсърчените утешавам, болните лекувам. После ме питат как да ми благодарят. Пари не искам, гощавки не искам. За мене е важно да се облекчите. Как ще ми благодарите, това е второстепенна работа.

Ще ви преведа примера за овчаря и Моисея, да видите как трябва да се говори на хората. Когато Моисей отивал на планината, където Бог му дал плочите с десетте заповеди, видял, че един овчар пали огън, готви обяд. – „Какво правиш?“ – запитал го Мойсей. – „Ще пека агне за Господа. Той обеща да ми дойде на гости и да яде печено агне.“ Моисей се засмял и му отговорил: „Защо се заблуждаваш? Бог не ходи на гости и не яде печено агне“. Като чул това, овчарят се обезсърчил, изгубил разположението си и седнал на земята замислен. Престанал да работи, престанал и да пее. Моисей, доволен, че освободил овчаря от заблуждението му, продължил пътя си към планината. Щом стигнал на върха, Моисей чул гласа на Бога, Който му казал: „Какво направи с моя добър раб? Знаеш ли, че ти уби надеждата на овчаря? Върни се сега и му кажи, че ще го посетя и ще ям от неговото агне“.

Моисей слязъл от планината, отишъл при овчаря и му казал: „Слушай Бог ми каза, че ще те посети. Приготви се да Го приемеш“. Овчарят се зарадвал, скочил на крака и започнал да се готви да приеме Господа. Запалил огъня, сложил агнето да се пече и весело запял. Моисей се отдалечил, скрил се между шубраците, да гледа как ще дойде Бог на гости и как ще яде. Когато агнето се опекло, овчарят легнал малко да си почине и заспал. В това време Мойсей видял, че слиза огън от небето, който изгорил агнето. Като се събудил, овчарят видял, че агнето изчезнало. Той се зарадвал, запял и благодарил на Господа, че го посетил. Някой казва на съседа си: „Грешнико, не мисли, че Бог те обича и се грижи за тебе“. Казвам му: Остави тая работа. Никой не знае кой е грешник и кой – праведен. Никой не знае кого обича Бог и как го обича. Той обича и грешниците. Като провериш това, наблюдавай, да научиш пътя на Божията Любов. Когато иска да възпита някого, ако е богат, Бог му взима богатството и го прекарва през големи страдания. Така възпитаваше Той и праведния Иов. По човешки Иов беше праведен, но не и от гледището на Бога. Иов беше богат и добър човек, но имаше някои недъзи, които сам не виждаше. За да го освободи от тях, Бог го прекара през големи страдания. Като се натъкна на страданията, Иов прокле и съдбата си, и живота си, и себе си. Бог не го осъди за това, но го остави да се осъзнае, да дойде до разкаяние. Иов видя погрешките си и се изправи.

Днес хората се карат, бият се и после се помиряват. Аз се радвам на това, защото започват зле, а свършват добре. Някои дохождат да ми разправят, че младите ходели двама по двама, двойки. – Има ли нещо лошо в това? – Брат и сестра не ходят ли заедно? А вие, които ги виждате, се съблазнявате. И вашият сняг се топи. Ако младите грешат, а старите ги критикуват, те взимат участие в погрешките им. Вие не знаете коя е причината за дружбата на младите. Старите мислят, че те се любят. Чуйте как се разговарят. В първо време си гугукат, а после се оплакват един от друг. В края на краищата и двама съзнават, че са назначени на служба, да свършат някаква работа. И двамата са чиновници. Хората тълкуват, че те са престанали да се обичат. Аз казвам: Те са уволнени. Когато хората не се обичат, уволняват ги от служба. Следователно дойде ли някой да се оплаква, че изгубил любовта си, казвам: Моли се, да те назначат пак на служба. Сега може да ти дадат или по-висока, или по-ниска служба. Като знаете това, не се критикувайте. Старите не трябва да критикуват младите, а младите да бъдат внимателни, да вършат добре работата си. Вие живеете в Божествения свят. Трябва ли да се безпокоите за неща, които не зависят от вас и не са ваша работа? – „Двама млади се любят.“ – Това е Божия работа. – „Мъжът напуснал жена си.“ – И това е Божия работа. – „Някой забогатял.“ – Божия работа е това. – „Еди-кой си умрял.“ – Божия работа е това. Каквото и да ви се случи, казвайте: „Божия работа е това“. Ако тълкувате нещата, това е човешка работа.

Сега всички хора са недоволни. – Защо? – Всеки иска да му обърнат внимание, да заеме първо място в живота. Имайте търпение и това ще стане. Животът е колело, а ти – зъбец на това колело. Ще дойде и твоят ред, ще се хванеш и ти. Любовта ражда живота, но отношенията на Любовта към всички форми на живота не са еднакви. Например, два славея се любуват, заедно си пеят в гората. След време мъжкият славей взима човешка форма, а женският си остава в същото положение. Какво ще бъде отношението на тоя човек към славея? Как ще постъпи с него? Той ще го сложи в клетка и ще му се радва. Всички птички, затворени в кафез, са възлюбените на хората. Всички животни, които обичате, са били ваши възлюбени в миналото. Ще кажете, че това не са умни приказки. Умно ли постъпил Моисей с овчаря? Той постъпил по човешки, а човешкият закон всякога остава неразбран и създава ред противоречия. Затова Бог изпрати своя Син, да пострада на кръста, за да покаже на хората какво нещо е Любовта. Моисей казал на евреите: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Обаче той не даде пример за тая Любов. Въпреки това Моисей беше един от напредналите евреи. От голяма ревност към Бога той извърши едно убийство. При това той издаде такива закони, които за най-малките погрешки наказваха със смърт. Който се опитваше да реже пръчици в съботен ден, наказваше се със смърт.

Съботата може да се зачита и по друг начин. Ако използваш някого в името на Любовта, това не е ли незачитане на съботата? За предпочитане е да изгубиш всичко, но да не изкористиш Любовта. Тя прави човека силен и мощен. Докато Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази Любовта, нито да я отнеме. Ако мъжът мисли, че може да запази любовта на жена си по външен начин, лъже се; и ако жената мисли, че отвън може да запази любовта на мъжа си, и тя се лъже. Така нито мъжът ще опази жена си, нито жената – мъжа си. Ако мъжът иска да опази жена си, нека я обгърне с огнена атмосфера. Който се опита да се доближи до нея, ще изгори. Ако жената иска да опази мъжа си, трябва да го обгърне с огнена атмосфера. Много мъже и жени са изгорели в тоя огън. Най-малкото докосване до жена или мъж, които са оградени с такъв огън, причинява смърт. За да не умреш, ще стоиш далеч от огъня. Ще обгърнеш своя възлюбен с огнена аура и ще пишеш: „Пипането е опасно“. Само така животът може да се пази. Никаква друга философия не съществува. – Защо е така? – Никакво обяснение не се дава. Казвам: Огън е това! Ако влизаш в него, за да го опиташ, смърт те очаква. Казвам: Вложете повече вяра в себе си и в своя ближен. – „Дали води той чист и свет живот?“ – Не се съмнявай в него. Не го подозирай. Подозрението е резултат на суеверието. Човек е крайно суеверно същество. Ти си суеверен, защото искаш да придобиеш нещо само за себе си. Ти очакваш Бог да направи нещо специално за тебе. Щом напуснеш суеверието, ти започваш да подозираш. Подозрението има отношение към страха. Подозрителният човек е крайно страхлив. Мъжът подозира жена си от страх да не я изгуби. Жената подозира мъжа си от страх да не го изгуби. Обикновено човек подозира от страх да не му вземат онова, което обича. И тъй, превърнете суеверието във вяра. Като ти говори някой, вярвай му. Намери една добра черта в него и се дръж за нея. Кажи си: „Тоя човек никога не може да ми причини зло“. Много хора подозират близките си, подозират и Бога. Това е престъпление. Казваш: „Бог не постъпи с мене, както трябва“. Значи с всички постъпва добре, само с тебе постъпва лошо. Това показва, че ти се считаш божество, на което трябва да се обърне специално внимание. Бог е абсолютно справедлив и никого не съди. Как постъпи Той с Адама? Като сгреши, Адам се скри от лицето на Бога. Като го търсеше из райската градина, най-после Бог го намери и попита: „Къде си, Адаме?“ – „Скрих се, Господи, от лицето ти, защото съм гол.“ – „Кой ти каза това? Да не си ял от забраненото дърво?“ Бог не каза на Адама, че е сгрешил, не го осъди, но го остави сам да си признае погрешката.

Следователно, ако видиш, че брат ти греши, не му казвай, че е сгрешил, остави го сам да види голотата си. Бог потърси начин да се изправи погрешката на Адам и Ева. Те излязоха от рая, но обнадеждени. На змията Бог каза: „Понеже ти изкуси първите човеци, главата ти ще бъде смазана“. На Адам каза: „Ти ще изкарваш прехраната си с пот на челото“. А на Ева каза: „От тебе ще се роди Оня, Който ще покаже на хората пътя за рая, да се върнат там, откъдето са излезли“.

Първият грях стана поради непослушанието на Адам и Ева. Сега непослушанието трябва да се замести с послушание. Христос трябва да влезе в човешките мисли, чувства и постъпки като идея. Само така ще познаете Бога в себе си. Като говоря тъй, някои казват: „Хубаво говориш, но ние се нуждаем от пари“. – Право е, без пари не може. – „Ние се нуждаем от знание.“ – И без знание не може. – „Деца ни трябват.“ – И без деца не може. – „Приятели ни трябват.“ – И без приятели не може. – „Добри служби ни трябват.“ – И без това не може. Добри са желанията ви, но те трябва да дойдат на своето време. Ти искаш добра жена, добри деца, добър мъж. Приготвен ли си за тях? Искаш добри приятели, но и за тях не ги готов. – „Ние сме готови за всичко. Ние сме умни хора.“ – Ако сте умни, защо стоите в България, да ви разиграват? Как стоите при тия държавници и при това духовенство? Питат кой ще ме замести, като умра. Това е все едно да питате кой ще замести Господа. Това е най-неразумният и неправилен въпрос. Може ли Господ да умре? – От вас зависи. Вашият Господ може да умре, а може и вечно да живее. Като грешиш, Бог в тебе ще умре. Ако живееш като праведен човек, Бог в тебе вечно ще живее. Това значи животът ти постоянно да се разширява. Тогава, колкото добри българи намеря тук, ще ги взема със себе си, т.е. ще ги заведа при Христа. Добрите българи ще бъдат грабнати. Няма да остане нито един добър българин на земята. Един след друг всички ще напуснат земята. Те ще отидат при Христа.

Помнете: Същественото в живота е Истината. Всички трябва да говорите истината. Мнозина дават криви сведения за нещата. Всеки говори неверни работи. Мъжът говори неверни неща за жена си; жената говори неверни неща за мъжа си. Дъщерята и синът говорят неверни неща за родителите си. Някой се оплаква, че отишъл някъде, трябвали му само 270 лева и не му услужили. Казвам: Ето, вземи тия 270 лева. Аз дължа на тоя, от когото искаш тия пари. Вместо на него, давам ги на тебе. С това искам да запазя достойнството на оня, от когото се оплаква.

Ново разбиране, нов морал е нужен на хората. Като се намерите пред изпитание, трябва да издържате. Изпитанието да те пече, а ти да седиш спокойно, както става с недопечения хляб. Щом хлябът е недопечен, слагам го на скаричка и го припичам. Жена ти те пече – търпи. Ти се на скара, ще се опечеш добре. Още си суров, не си за ядене. Мъжът не харесва жена си – да я сложи на скара и да я опече. Тя трябва да търпи, да се радва, че ще я опекат, ще стане за ядене. Важно е да знаеш как да печеш, да не го прегориш, да стане на въглен. Печи човека, но му предай поне едно ценно качество.

Сега, като ви говоря така, аз отварям кесията си, пълна със звонкови монети, и казвам: Кой колкото иска, може да си вземе. Казвате: „Кой ще носи тия пари, да ни тежат. От друго място ще вземем“. Напълнете кесиите си още сега. На друго място няма да намерите. Ще дойдат усилни времена, ще ви потрябват. Вие сте минали и през други богати места, но и от там не сте си взели. Вземете си сега, да не изпуснете добрия случай. Ще дойде ден, когато ще ги търсите, но няма да ги намерите. И така минавате по тоя път, вземете си. – „Не искам пари.“ – Напълни си кесията със златни монети и не говори повече. Откажи се от кривата философия, че пари не трябват. Друг е въпросът за книжните пари, които всеки ден губят цената си. Ако ме слушате, напълнете кесиите си. Ако не ме слушате, ще минете през големи страдания, ще се натъкнете на голяма беднотия. Не очаквайте всичко наготово. Не казвайте, че Бог е добър, ще се погрижи за вас. Напълнете кесиите си, облечете здрави дрехи и обувки и така въоръжени, тръгнете на път. Бог е създал златото за човека, да си служи с него. Ето, и между учениците на Христа имаше касиер. Когато казаха на Христа, че искат от тях данък, Той каза на Петра: „Хвърли мрежата си във водата. Ще извадиш една риба, в устата на която има една златна монета. Извади монетата от устата ѝ и иди да платиш данъка. След това пусни рибата във водата, свободно да си плува“.

Това е новата философия, новото знание, от което всички се нуждаят. Сега вие се радвате на онова, което още не сте опитали, не сте го приложили. Отчасти сте го приложили, в миналото някога, но сега трябва да го приложите, да бъде основа на вашия бъдещ живот. Аз не се интересувам за миналото ви; то е свършен факт. Интересувам се за вашия бъдещ живот. Понеже бъдещето не е още реално, затова се спирам на вашето настояще. От него ще черпите и от него ще давате на другите. Как сте живели някога, това не ме интересува. Ако се спирам на миналия ви живот, ще се отклоня от целта на моята работа. Помнете: В настоящето се крие вашето щастие и разрешаването на вашите задачи. Човек има да разрешава трудни задачи. Лесно ли е да разрешиш задачата, защо хората не те обичат и какво трябва да направиш, за да те обикнат? Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че може да се играе с любовта на някого и пак да ви обича, вие се лъжете. Не можеш да си играеш с човек, който те обича. Трябва да имаш добри отношения към оня, който те обича. Само така можеш да задържиш любовта му. Така и Бог постъпва. Срещна ли двама души, които се карат, аз зная вече какви са отношенията им. И двамата носят по една стомна с вода, но се карат кой от двамата носи повече. Единият казва, че той носи повече вода; и другият казва същото. Най-после те се сбиват, счупват стомните си и спорът се свършва. След това аз им давам по една нова стомна и казвам: Идете да напълните стомните си и не се карайте. Всеки носи толкова, колкото силите му позволяват. Живейте в мир и любов помежду си.

Казвате: „Искаме да чуем нещо ново“. – Новото е новата стомна. Превържете пукнатите си глави, вземете стомните си и идете за вода. Като достигнеш брата си, кажи: „Братко, прости ме, сгреших. Не трябваше да постъпвам така. Ще изправя погрешката си“. И той, от своя страна, ще се извини. Отношенията между хората трябва постоянно да се подобряват.

Правете добро, за да се изясни вашето облачно, мрачно небе. Който постигне това, ще чуе новата ангелска песен: „Няма любов като Божията Любов“. Научете се и вие да пеете тая ангелска песен: – „Няма любов като Божията Любов“. – „Само Божията Любов е Любов.“

Отче наш.

Утринно Слово от Учителя, държано на 11 октомври 1936 г., София, Изгрев.

Книги:

* Реалните неща в Любовта

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

* Реалното в Любовта

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата
"
Азъ го създадохъ
", т.1. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

на томчето

Реалните неща в Любовта

3-то Неделно Утринно Слово 11. 10. 1936 г. 5 ч. с.
Времето тихо, топло и малко облачно. Изгрев
Добрата молитва. Ще ви прочете 3-та глава от Евангелието на Йоана. В начало б
е
Словото.
В света има едно очакване. Всички очакват да се подобрят условията, не общите условия. Или всеки очаква да се подобрят и неговите условия по един чуден начин, какъвто и той не знае как, но очаква това. Туй очакване, което човека не знае, Някои го наричат бъдеще, а други го наричат: Това са празни работи, суеверният човек. Или човек може да си въобразява, да си фантазира, че той ще свърши училището, ще стане един виден държавник, списател, ще се прочуе. Не един, двама, трима, всичките си мислят. Дали туй ще стане или не, то е въпрос на бъдещето. Може и може не. Повикали Паганини, да даде концерт. Казват: Може ли да ни дадеш един концерт? - Мога. Отива той с цигулката си, с 4 струни, дава един отличен концерт! Онези видните музиканти, казали: На три струни може ли да ни дадеш? Явява се той, пак хубав концерт държи. Казват, на две струни може ли? - Може. И най после искали на една струна да даде концерт. Казал: Може. И не се явил.
 
Ти на 4 струни докато си, животът ти върви; на три, върви; и на две върви; но дойде ли до една, вече животът спира, и няма никакво движение. И това е знание на нещата. Там другояче е. Ако дойдеш до центъра на нещата, там другояче е. Ако дойдеш до центъра, животът е друго. Някой искат да знаят, какъв е животът в Божествения свят. И той е в центъра там. Божественото можеш да го опиташ на Земята в себе си. В двете. Туй, което вие гледате, там се проявява живота. Вие искате двойката да изчезне. Искате един концерт на една струна. Щом може само едно, мъжът заминава, жената заминава, детето, братът, сестрата, всички ще изчезнат. Никъде не можеш да ги намериш. То е - Битието се връща само в себе си вътре. Ти седиш на Земята и правиш различие между Стояна и Драгана. Че ти страдаш, че искаш, и искаш друг да ти служи на тебе. Че ти имаш два крака; тия крака защо са? - Да ви служат, нали така? Ама, казват, с един крак не може ли да се ходи? Е, може. Ти ходил ли си с един крак? Искаш сега. Казваш: С една ръка може. С една ръка и с един крак човек нищо не може да свърши. Сега ще извадите аналогията, вътрешното сравнение. Всички въобще най-напредналите хора дойдат и се спъват. Има нещо, което спъва човека. Сега няма да разправям за онова, което спъва. Което спъва, спъва, а което подтиква, и то подтиква. Една държава може да се спъва, да се въоръжава. Защо? Другите да имат интерес, да не се въоръжат. А някой път една държава се подтиква, да се въоръжи, за да може да се брани. От кого? Било е време, когато са се бранили от вълците, от мечките. В миналото, учените хора разправят, когато е имало борби между човека и животните. А сега Слава Богу, такива животни няма. И човека като няма с какво да се бори, бори се със себе си, със своите близки, с братята си. Значи онова, което спъва човека има две проявления. Едно спъване от вътре и едно спъване от вънка. Имаш някой неприятел от вънка, но след като нямаш никакви неприятели от вънка, радваш се. И недоволството, онова препятствие влиза вътре в тебе. И ти си недоволен. Защо? Недоволен си, сърдиш се, търсиш вината у някого, и като не можеш да намериш от вънка някого, с когото да се караш, ти в кожата си не можеш да се събереш. Туй се явява като една меланхолия, едно обесмисляне на живота, криво ти е, мъчно ти е, казваш: Животът няма смисъл. Сега има някой казва: Да умра, че да се отърва. Действително, може като умре, да се отърве къде ще иде, като умре? Казват така, защото не знаят какво нещо е смъртта. По-красиво нещо от смъртта на Земята няма, и по-страшно от нея няма. Смъртта, ако я обичаш, тя е красива, но ако не я обичаш по страшна от нея няма. Няма нещо, което да мъчи човека повече от смъртта, ако не я обичаш. Е, как ще разберете едно нещо едновременно: Че по-красиво от смъртта няма, и по- грозно от нея няма. Красива е когато я разбираш, а страшна грозотия е, ако не я обичаш, и не я разбираш.
 
Сега вие казвате, че еди кой си човек е лош. Ама че те са родени и двамата от един баща. От къде се пръкна това зло, което дойде в него? Че може ти, който се мъчиш, тази мъчнотия произтича от тебе, от факта, че ти искаш да създадеш нещо в света и не знаеш, как да го създадеш. И от там произтичат всичките мъчнотии. Тебе ти дойде в главата една идея, да се облечеш с едни баронски дрехи на някой граф, пък пари нямаш, и сърдиш се, че нямаш пари. Искаш да намериш такъв дрехар, който да ти ушие едни такива дрехи на барон, или на граф или на княз. Е хубаво, ако ти направиш тия дрехи, какво ще спечелиш? И какво могат да ти предадат тия дрехи? Но питам, ти с дрехите ще си идеш къде? В обществото между хората, и хората ще си създадат едно понятие за тебе, че твоя живот се е подобрил; облякал се той, вече не ходи скъсан. Тръгна му работата! Облечен е този човек. Казва, не е така скъсан както едно време. Не зная как си оправи работите. На заем пари е взел от някъде. Значи, преди него е имало друг, на когото работите са били оправени. Защото, ако той живееше между хора, на които работите не са оправени, че не може да вземе от никъде пари назаем.
 
Някой път вие закъсвате с вашите идеи. Да кажем сте художник някъде. Е как ще прогресирате, ако отивате да се занимавате с чужди работи. Човекът най-първо трябва да се занимава със себе си. Та когато се усъвършенствува, не че да не се занимаваш с никого, можеш да се занимаваш с някого, но когато се подигнеш, и станеш над тях. Когато разбираш повече от хората. А когато разбираш по-малко от тях, мълчи като някоя риба. Защо трябва да мълчиш? Понеже, ако не мълчиш, ще си създадеш цяло нещастие над себе си. Пък ако не можеш да носиш нещастията, там ще има друго едно зло.
 
Сега у вас седи един идеал. Вие искате да угодите на Бога, или да изпълните Неговата Воля. Най-първо има два порядъка в света, които вървят еднакво, паралелно вървят. Божественият порядък, Божествените идеи, и друг един порядък, на всички други същества, които са излезли от Бога, от най-възвишените до най-нисшите същества; и този порядък и той върви. И в даден случай вие трябва да различавате между Божествения порядък и човешкия. После, има порядък на ангелите, порядък на нисшите същества, тия духовите, които обсебват хората някой път. И сега говорят, някой обсебил някого, при мен идват, да го освободя от тия духове. Закон има за такива духове. И казва Христос на едно място: Когато лошия дух излезне из човека, ходи из безводните и пусти места, и като не намери покой в себе си казва: Да се върна там от дето излезнах; че като намери жилището изчистено, приготвено, той отива и взима още 7 духове като себе си. И последното му състояние било 7 пъти по-лошо от първото. Питам, ако вие имате един красив човек и един грозен. Единият красив като ангел, думите му са сладки, хубави, походката му, всичките му движения пластични, а другия - една грозотия, смрад излиза от него. Но той не го чувствува това. И тия двамата хора живеят, и двамата да кажем имат нужда, отиват при един банкерин. И като влезне онзи грозният, веднага онзи ще каже: Нямам пари. Изпъди го. На грозотията нищо не дават. Отива красивият, още като го види той, трепне сърцето му, отвори си касата. Е, защо не му дава на първия? Защото е грозен. И защо му дава на този? Защото е красив. Е, ти казваш: Защо Господ постъпи така? Да ви кажа защо. Господ казва тъй: Ти, който ходиш по своите си пътища, и си изпълняваш своите си щения, на тебе нищо не давам. Върви си. А пък онзи, който изпълнява Волята Му, красивият човек е човек, който изпълнява Волята Божия. Ама ти си лош човек. Но ти виждаш себе си, ти криво разсъждаваш. Всичките хора красиви, те са добри, а всичките, които са грозни, са лоши. Ама ще кажеш: И грозни хора има там добри. Не, не.
 
С какво ще се препоръча една жаба? С какво ще се препоръча тя? Ще каже: Глава на жабите съм. Ако е за жабешка глава, ще кажа: Нищо не става с жабешка глава. Някой се перчи, казва: Зная! Какво знаеш ти? Та ти не си бил когато света се е създал, когато ангелите са пели. Ти пял ли си? Беше ли там тогава? Не. Че какво знаеш? Ти си една жаба, която крякаш в мътната вода, в локвите, и делиш конците на хората наполовина. Кой имал повече пари, и кой по-малко? Кое магаре е натоварено повече и кое по-малко. Всичките тия работи. Сега пренесете вътре в себе се. Не е за обществото, разглеждайте доколкото вашият ум е прозорлив. И има едно разбиране хубаво. Че ти обичаш някого. Кажи ми, защо го обичаш? Обичам го, има защо. Щом го обичаш, тогава не се колебай, дали да го обичаш или да не го обичаш? Щом е Божественото в него, ти не можеш да не го обичаш. А щом е човешкото, там ще се родят противоречия. Човешкото, ние разбираме онова, което е в разрез с Волята Божия.
 
Та сега, ако искате вие, вие седите и очаквате нещата да дойдат сами по себе си. Той казва, човек трябва да се вдъхнови. Право е. Духът трябва да дойде и да вдъхнови човека. И ако дойде Духът във вас, той трябва да намери материял, с който да работи. Че като дойде Духът във вас, трябва да намери един отличен ученик, който като му кажеш нещо, да разбира. Че ако аз ви казвам така: Твоето щастие седи в цифрата 21. На едного казват тъй: В 21 седи твоето щастие; на другиго казвам: Твоето щастие седи в 12. Че как, те са все същите цифри. В единия случай двете е отпред единицата, а в другия случай двете е зад единицата. Какво ще разберете, в 12 и в 21. Ама защо да не е в 22. Тя е една много проста работа. В 21 седи твоето щастие. Обяснявам по един начин. Ти си женен. Жена ти е богата. Твоето щастие седи в жената. Тя пари има няколко милиона в банката, ти единица си там. В 2-те, в 20-те, в жена ти седи щастието. Следователно, ти ще се съюзиш, ще я обичаш, да се отвори сърдцето ти, за да ти тръгнат напред работите. Сега тука ме пита един мъж, в какво седи неговото щастие. Неговото щастие е в неговата жена. В жената. Дойде една жена, и тя пита: Къде е? В 12, в мъжът е. Той е богат, обичай го, ще ти се отвори сърдцето, и ще ти тръгне напред. Ти седиш и казваш: Какво означава 12? Мъжът е богат. Какво онзначава 21? В дадения случай жената е богата. Оставете въпроса, защо е така? Тази жена е богата.
Сега защо жената е богата? Едно време тя беше мъж, и живя много добре, и затова Господ този мъж направи жена.
И тя си носи богатството. И мъжът си носи като жена своето богатство със себе си. И тази жена като живее пак добре; едно време тя живя дълго добре, и Господ я направи пак мъж. Затова богатството е с нея. Тя е все същата, която ходи от едната страна и другата страна. Ти седиш и си бъхташ главата. У жената чувствата трябва да бъдат добри. Ако живееш добре, мъж ще станеш; пък ако не живееш добре крава ще станеш. Една жена, която не може да живее добре с мъж си, не го разбира, търси да се освободи, тя е крава вече. Е, разберете крава какво значи. Че цяло едно съдържание има кравата. Ще кажете крава, да я доят хората. Че те ще доят тази крава. И след като (я) доят, може би едно поколение ще я доят, и тя ще се превърне в първата си форма. Кравата изучава закона на милосърдието, да даде нещо. Какво са кравите. Кравите изучават Божието милосърдие. Единствените същества, които не крадат. Казват: Вземете колкото искате. И ме пуснете после, пак да си паса тревата. Тя ходи и мисли вече, пак да я издоят. Тази крава по един вътрешен начин прогресира. Тя седи и преживва. Какво значи преживване? Като си преживва, тя казва: Туй е то да дадеш. И тя си преживва. Вътрешно си говори тя: Много добре е направен живота, сега го разбрах. Казва: Трябва да ме доят. Защо те доят? Тя казва: Добър е Господ, нека ядат това мляко!
Та казвам сега, има много обезсърдечни, някой път срещна хора обезсърдечни, казвам: Идете да ви издоят някъде, нищо повече! Ама, който те дои да не някой глупак, ама умен, който знае, добре да дои. Нека те издои. Доенето не е лошо нещо. Но умен човек да те дои. Сега тия са възгледи. Вие се спирате върху нещо и казвате: Ние живеем добре, ние се молим хубаво. Кому се молиш? На Бога. Е, щом се молиш на Бога, какво търсиш при хората? Ти за Бога мислиш, и се молиш, а при хората живееш. Е противоречие. Щом живееш между хората, ти имаш вече едно отношение с тях. Трябва да направиш да излезнеш. Защото нещастието е там в хората. Казваш: Не ме разбират. Много добре. Туй е факт, ти търсиш един начин, по който да се освободиш от своето нещастие. Аз искам да служа на Бога, казваш. Е, хубаво. По-хубаво от това нещо няма. Да служиш. И тогава, ето тебе човешките работи те съблазняват аз съм ви дал един пример, не зная колко пъти съм го превеждал, но ще ви го преведа и втори път сега с неговото изяснение. За онзи светия, който седял на планината, че се просветил неговият ум, разбрал живота; Той имал един брат, обущар в света. Че му се дощяло, да се върне и да го посети, и да го просвети в туй, което е научил, и да го преведе при Бога. За да покаже своята чистота, той си взел от чистия сняг на планината, направил една топка, и я турил в своята дреха. И слезнал при брата си, да му покаже, че като седи в ръката снега, не се топи! Туй е изкуство, да не се топи снега. Брата му, обущар, казва: Благословил те Господ! И си работил. А ние сме обикновени хора, какво може да излезне от нас? Тук идат хора, да им правиш обуща на краката. Грешни хора сме ние. Един ден той отишъл в неговата работилница, пък братът бил виден обущар, прочут. И дошла царската дъщеря, много красива, да й вземе мярка за обуща. Брата му, светията, държал топката в ръцете си, и по едно време снегът почнал да се топи. Братко, казва снега ти се топи. Да ви преведа сега, ти казваш: Стопих се, топя се! Аз често слушам: Топя се! Е, защо се топи? Царската дъщеря, кракът й е там. Е, ще кажеш: Изкушение е това. Не, не някъде дълбоко туй изкушение седи. Изкушението Навсякъде може да се яви. Аз да ви преведа сега. Да оставим сега причината. Необяснена работа е то. Вие трябва да мислите. Вие ако гледате у някой брат, у вас ще се яви щестлавие; чул един пример. Той ще преведе примера. Но работата остава необяснена. Но аз го превеждам, как е сега, моето сърдце при царската дъщеря дали може да остане снега ми неразтопен. И ако се стопи, ще каже: Не е лошо тя да има огън, да се стопи моя сняг. Защото щом се топи моя сняг при царската дъщеря, аз не съм разбрал живота, трябва да тръгна подире й. Аз трябва да имам един огън. Тя има един огън, който топи снега. Защото този планински сняг, ако не се топи, каква полза ще принесе? Казва: Човек трябва да бъде чист. Нямам нищо против чистотата. Но ти чистият човек, по кой начин ще помогнеш на твоите братя на Земята? Ти пред тях си чист като ангел, но си студен, че те могат да замръзнат. Не може да живее човек. Питам, какво може да го ползува студената ти чистота? Тази чистота в какво трябва да се превърне? Чистотата трябва да се превърне в светост. Ама светостта, и тя още не е довършена. Светостта трябва да се превърне в светлина! А светлината трябва да турим в движение. От Небето да слезне на Земята, да освети хората, да влезне в техните очи, да осветли сърдцата им. Тази чистата вода като се превърне в сняг, трябва да иде в нечистите жилища, и в хората да влезне, за да ги види от вътре. От вътре трябва да ги изучава тя.
Сега щом се приведе нещо за една жена, аз защо не искам някой път да говоря; защото щом говориш за едно семейство, за една жена, мома, ще се натъкнеш на ред мъчнотии. Тя е жената. Че жена. Жената е живота, тя твори. Тя е едно нещастие, но и едно благо. Живота е жената. Тя е едно велико благо, но и едно велико нещастие. В живота ако дойдеш ти, и искаш само с този живот да благуваш в живота, ти вече си човек на крив път. Една крива идея имаш. Ти в живота не можеш да благуваш. Животът е само училище, дето трябва да добиеш знание. Като добиеш туй знание, тогава от живота можеш да извадиш всичките блага, които са скрити в този живот. Ако нямаш знание животът ще бъде едно нещастие за тебе. А ако имаш знание, животът е едно велико благо! И второто положение. То след тебе ще се яви, когато придобиеш свободата. Ти търсиш свободата в света. Но тази свобода, това са вече други отношения. Ти търсиш Истината. А тази Истина, тебе може да те направи вътрешно свободен. Да имаш тази свобода! Хората сега воюват за свобода. Но тази свобода, то е един въпрос. Ти ще се натъкнеш на други мъчнотии. Хубава е идеята, тя е добра, но пътят, по който хората сега търсят своята свобода, не е онзи идеалният път, по който вие можете да станете свободни. Ако човек се кара и се бие, и се избиват хората. Донякъде хубаво е, защо не. Боят е както разбирате. Може някой да те бие, нали Писанието казва, че Бог онези, които обича, и ги наказва. Е, щом имаш големи несгоди в живота Бог те обича. Понеже Той в своята безпределна Мъдрост, вижда много неща, които ти ги нямаш, а си се заблудил. И тогава тури Той начини и методи, да те чисти. Има начини, които трябва да тури, за да се очистиш. Е, как ще разбереш живота? И чудното е, Някои хора като дойдат при тебе, ти имаш желание да им помогнеш; а някой като дойде, не искаш да му помогнеш. Не само ти, някой е светия. Казвате: Светия да бъде човек. Някой път и светията прави големи усилия; някой път и добрия човек прави големи усилия да направи добро някому. И там същият закон действува. Че ако не беше Бог, Който да контролира ангелите, които са чисти и свети, те биха очистили човечеството и нищо няма да остане от тях. Ама Бог ги спира. Казвам: Вие някой път мислите, че добрият човек не бие. /показва с ръката, че бие/. Не, не. Добрият човек бие; и като ви бие добрият човек, ще видите, какво нещо е бой! Пък аз съм гледал майка, която като обича и бие. Сега Някои майки, глупави, бият само по задницита, тъй го понашари малко. А някоя вземе, че го бие по ръцете, по краката, дърпа го по ухото та онова дете креска, реве! Казват: Не е хубаво да бият човека. Бой! До второ разпореждане ще има. Тъй седи въпроса. Вие мислите, че ще дойде един ден, ще излезнете; но сега бой до второ разпореждане. Там ще викаш, и като плачеш, и като кажеш последната си дума, Господ ще каже: Стига вече! Че представи си ти си един певец, пееш една ария, някоя соната, някое класическо парче, произведение. Да кажем, Някои ноти има фини вътре, до три и половина гами. Какво има, певецът пее, има ноти на най-високото място; той докато не дойде до най-високата нота там, и ако не може да я вземе чисто, той не може да слезне. Ще вземете правилно нотите. И тогава ще вземете другата линия надолу.
 
Що са страданията? Високите тонове са те. И ще дойдат Някои, искат да станат светии. Светия за да станеш трябва да можеш по 4, 5 гами да взимаш. Той е светия. Високите тонове ноти да взима. Че той във високите тонове, там е силата на човека. Ама Добродетелта, то е високо нещо. - Доброто! Но реализираното добро е най-възвишения, високия тон който си определил, който е дошъл. Та всички могат да го вземат, ако искат. Та много братя и сестри има, които казват: Кажи ни нещо. Ама ние не искаме да живеем така. Пък аз я виждам сега тази сестра иска да живее; тя като ме гледа, иска да ме целуне. Това е всичкото. И за туй обикаля. Или ръката ми иска да целуне, или мене някъде да целуне. Казвам: Слушай, аз съм огън, ти можеш да ме целунеш, но ще си изгориш устата, и няма да можеш да целунеш ближните си. Не ме целувай, но малко далеч, далеч стой. Казва: С нас не постъпи както трябва. Де е вината? Че може да ви изгоря. Може да ви изгоря и сърдцето. Не стават тия работи. Кракът изгорял, ръката. Аз не искам да горя. Някой път и сърдцето може да изгори. Пък аз не искам да гори някое сърдце. А имам желание да стопя хората. Но ако мислите, че аз съм от милостивите, няма да остане никой, който да не се стопи! Искам всички хора да се превърнат на една чиста, хубава бистра вода! Без никакви утайки! То е Божественото! Не е мой идеал. Това е великият идеал на Бог! Да станем чисти! И то твоята бяла дреха ще остане чиста. Белината какво означава? На какво е символа тя? То е закон на самоотричане. Вие искате с бели дрехи да ходите. Божественото е закон на самоотричане. Значи, ще се отречеш. Трябва да имаш идеал. Ти искаш да станеш бял. Трябва да се отречеш от всичко. Да се отречеш, това е белият цвят. Белият цвят в Природата, тя всичко дава. А що е черният цвят? Той всичко взема в себе си. А Божественото всичко дава. Ти обичаш да носиш бяло. Някой път аз не обичам да нося бяло. Чувствам го, че тази бялата дреха не е на място. Този белият цвят няма с какво да работи. Казва: Трябва ми на мен червеният цвят. Цветът, с който се започва един нов живот. След туй казва: Трябва ми един портокален цвят. Един цвят, който да оформи нещата. Трябва ми зеленият цвят, то е силата в мене, която трябва да расте и да се развива, и т. н. вървят цветовете. И за туй дрехите някой път стават шарени. Всяка дреха е на място. Ти трябва да знаеш, защо носиш такава и такава дреха. Идея трябва да имаш. Като туря аз една бяла дреха, аз имам пред себе си чистотата, безкористието, всичко каквото имам, да го раздам между хората. И с тази бялата дреха след като ходя десетина години, дрехата ми ще се оцапа. Тогава, за да премахна скръбта от моята дреха, ще я направя червена, и от бяла ще стане червена. Тя казва: От бяла станах червена. Това е една придобивка. бялото трябва да го превърнеш на червено. А червеното? Щом го превърнеш в червено, ще дойдеш в едно противоречие, ще почнеш борбата. Червеният цвят има две страни. Вътрешна и външна страна.
 
Та казвам сега, една друга философия, в окултната наука има една философия, то са много дълбоки въпроси за цветовете. То е дълбокият въпрос. Той е азбуката, с която човек трябва да чете. И музиката е една азбука. И ще забележите запример в 7 - те тона, ако пееш, някой човек не може да взема правилно фа - то. Той куца в материалните работи. Някой не може да взема правилно ми - то. Куца в умствените работи. Някой не може да вземе правилно си - то, - куца в духовните работи. Някой не може да взема правилно ре. - Куца във волевите работи. Неговата воля, който не може да вземе правилно ре - то, винаги във волята има нещо. Та аз като слушам някого, виждам го, той къде куца. Не го критикувам, но виждам до - то не взима правилно. В ухото си чувам, казвам: Куца нещо. Има нещо в себе си. Причината е там. И ще му кажа: Тук не е тъй. Той никога няма да може да вземе този тон правилно, докато не изправи онова състояние в душата си, което съответствува на този съответствующия тон. Сега тия работи трябва да ги проверите. Вие ги слушате теоретически. Трябва да вярвате. И имате право да не ми вярвате. Само като направите опит, ще намерите, че нещата не са такива. А сега трябва да вярвате, и като вярвате; вие ме слушате, и казвате: А Учителят говори, но Той не знае тия работи. Е слушай, аз бях казал един ваш израз, аз бих желал вие да знаете нещата толкоз, колкото аз ги зная; Не че то... Там е спасението. Вие трябва да знаете тия работи. Вие имате за мен едно такова понятие, което баш не е такова. Вашата вяра е толкова слаба, че в много работи вие се съмнявате. Че в мене, в моето съзнание абсолютно няма никакво прекъсване. Няма нищо в света което може да ме изкушава. Не мислете, мене хората никак не ме интересуват. Онова, което ме интересува, аз не се нуждая от нищо. Туй нисшето, аз не се нуждая от него. Аз се радвам повече на щастието на хората отколкото на своето щастие. Ще кажете: Как може това? Но такива каквито сте сега не го искам. Аз не искам вие да имате моето отношение. Че ако вие не се интересувате от света вие не бихте могли да живеете. Аз въпреки, че не се интересувам нищо от света, пак добре живея с хората. Като дойде една жена, ще я утеша, всичко това. Ще ме нарекат „студен е", това - онова. Някой болен ще го излекувам. Иска да ми даде пари. Пари, казвам, не ми трябват. Иска да ме гощава. Казвам: Оставете и яденето. Казват: Ама той е недоволен от нас. То е един товар за мен. Като туря малко от техния хляб, то е една голяма жертва. Трябва да ям. И тогава по някой път ям. Как ям. Има един начин, аз го зная. Трябва да ядеш от човека, да не го обидиш.
 
Та съм превеждал и друг пример, който вие не сте мислили. Превеждал съм на вас един пример, и вие ще го преведете. Когато отива Моисей, да вземе да му даде Господ закона, този закон, който сега е написан в 10-те заповеди на планината. Той си носил и плочите със себе си, и ги турил. Минава покрай един овчарин, който весело си пеел и свири, приготвил нещо жертва, заклал една много хубава овца. Казва му Моисей: Защо си толкова весел? - Обеща ми Господ, че ще ми дойде на гости. И му заклах една овца, тук като дойде. Моисей го гледа така очудено, казва: Не е така, Той Господ овци не яде и на гости не ходи; Той няма да си остави работите, и при тебе да дойде. Погледнал така и си тръгнал. Мислил, че го просветил. Овчарят се сгушил, помислил и този човек! И престанал да работи, и песните престанаха. Отишъл Моисей горе, горе на планината, видял Господа, но лицето на Господа беше изменено.
 
- Ти каза на онзи овчар, че аз на гости не ходя. И агнета не ям. Ти в този човек уби надеждата. И защо тъй стана скръбен. Ти говориш за неща, които не знаеш. Иди сега и да му кажеш, че Аз ще му ида на гости. Нищо повече! И Моисей взе плочите, и тръгва, отива при овчаря, казва: Ще ме извиниш, казах, че Господ не ходи на гости, но не съм бил прав, ще ти дойде на гости. И веднага става весел овчаря. Моисей искал да научи тайната, скрил се и искал да види, как ще дойде Господ. И овчарят като седнал при трапезата, при яденето, по едно време заспал, и огънят от Небето взел всичкото агне! Събужда се овчаря, казва: Дойде Господ! Моисей тогава забелязал как ходи Господ на гости, и как яде агнета.
 
Ти казваш: А, ти грешникът, тебе ще обича Господ. Остави тези работи. Докато не станеш праведен. Сега приложението. Ти не разбираш грешник е, ти не знаеш, дали е грешен. Нищо не говори. Господ не може да те обича.
 
Не ги знаеш тия неща. Ти не си проучил тази наука. Как обича Господ, ти не знаеш. Казва: Обича Господ. И грешните ги обича. И като ги обича, иди да наблюдаваш, иди да видиш, кой е пътят на тази обич. Как обича Господ някой грешник. Един човек е богат, като е грешник, за да го накара, да Го обича, ще му даде голямо страдание - ще му вземе богатството на праведния. Вие мислите, че Йов беше много праведен. Праведен беше по човешки. Но в Йов имаше вътре скрити недъзи, които Йов не ги подозираше. Беше богат човек и много добър, но имаше друго нещо, което Господ искаше да очисти. И като дойде до страданията, той прокле и денят, и какви не работи. Господ не му взе това за кусур. Но той дойде най-после и сам се изповядва. И казва: Много пъти за Тебе съм говорил, за неща, за които вече няма да говоря. Това е всичкото. Сега, понеже разбрах, няма да говоря това, което говорих в миналото. Като разбира, човек другояче ще говори.
 
Та сега аз се радвам, някой път когато срещна някой от вас, които се карат, и после помирят се. После, идват новини да ми разправят. Някои новини: Представи си тука на Изгрева, какво правят младите? Както в света тръгнали двама по двама. Казва един брат, мода влезнала, тръгнали двама по двама. Ама че казвам, брат и сестра как ходят, тия двамата. Тръгнали младите. Е хубаво. Значи, ти, който си видял, и твоя сняг е почнал да се топи. Ти, старият, който си видял младия, ама ти вземаш участие в туй. Ти мислиш, че това е реално. Това е само привидно така. ТЕ ходят, така, но ти не виждаш дали има Любов или не.
 
Един ден ще видиш, тия, които си гуцат, после и двамата почнат да плачат един от друг. Ти не виждаш това. Ти не знаеш Божиите работи. Тук се събрали двамата, казваш: Събрали се. То е Божията Любов, тия двамата хора, Господ ги е турил на работа. Чиновници са. Тръгнали, тя казва: мен ме назначиха. И той казва: И мен ме назначиха. Е каква служба? Някаква служба. ТЕ си отиват и си приказват, как ще работят. Туй си приказват, ТЕ се обичат - назначени са на служба. А пък хората сега дават друго тълкувание. Престанали да се обичат. Уволнили ги. Щом престанете да се обичате, вие сте уволнени. Нищо повече! За мен е така. Дойде някой, изгубил Любовта, казвам: Сега ще се молиш, да те назначат пак някъде. Сега въпросът е, може би ще те турат на една по-ниска служба, или на по-висока служба. И аз ви говоря за реалните неща, които стават. Така разбирайте. Не ходете сега да оправяте света. Казвам: Млади и стари, какво може да говорят? Хубаво е. Донасят се тия думи до мене. Мене ми трябват тия думи, тия новини. Но бъдете спокойни, не се тревожете. Че вие сте в един Божествен свят, и защо се тревожиш за неща, които не са във ваша воля, нито във ваша работа. Двамата млади ходят, Божия работа е! Ама напуснали се. Божия работа е! Мъж напуща жена си. Божия работа е. Развел се някой. Божия работа е. Осиромашал е някой. Божия работа е. На всичко казвайте: БОЖИЯ РАБОТА Е! Щом си давате тълкувания, то е ваша работа.
 
Е какво искате сега? Вие сте недоволни в дадения случай, защото на вас не обръщат внимание. Нищо повече! И всеки има желание, той да вземе първото място. Животът е като едно колело. Ти чакай. Ти си като един зъбец, ще дойде и твоя ред. Ще дойде денят и за тебе. Ще влезнеш и ти. Та преведете сега всички тия външни форми. И питам ви сега, вашето отношение в Любовта ще бъде ли същото? Да кажем, вие сте две птички, две славейчета, любувате си, утре единият славей мъжът, стане човек, а женското славейче остане, какво ще направи мъжът? Той ще й вземе един кафез, човекът, и ще тури славеят там. Много хора обичат славеите. ТЕ са техните възлюбени от миналото, които ги държат в кафез. Ти обичаш някое куче. То е твоята възлюблена. Обичаш някоя крава или кон. Твоята възлюблена е. Нищо повече. Ще каже някой: ТЕ са глупави работи. Не, ти си онзи умният Моисей с плочите който отива горе в планината. Още Господ нищо не е турил на закона, който ще дадеш. И този закон ще остане неразбран. И тогава Господ ще изпрати Своя Син от Небето, да пострада на кръста, и да покаже, какво нещо е Любовта. Моисей казва, какво нещо е Любовта, но какъв пример даде Моисей? Никакъв пример. Той даде като идеал, да възлюбиш Господа със сърдцето си, с душата си, с ум си, със силата си, но той не даде никакъв пример. Но въпреки, че е бил най-кроткия и най-умния между евреите. И много ревнив беше, за Бога, но той не разбираше Бога, че един ден той извърши това, което не трябваше. Казва: Всеки да вземе нож против брата си! И 15 хиляди ги убиха. Надупкаха ги. И после другият закон, за събота; че ако вземеш съчки събота, с камъни да го убият. А, тъй ще ги избият. Имаше го това. Но само по този начин можеше да се пази събота. Но ако ти в името на Любовта ходиш да изкориствуваш някого /Любовта/, не е ли събота? Ако изкористиш Любовта какво означава съботния ден? Да не ходиш да събираш съчки. Че като изкористиш Любовта, не ходиш ли да събираш съчки? Че ти ще изгубиш живота си. Че тълкувайте сега. Трябваше Моисей да покаже: Ако ти изкористиш Любовта, ти ще изгубиш Любовта, ти ще изгубиш всичко. Предпочита да страдаш, да изгубиш всичко, отколкото да влезне в тебе да изкористиш Любовта. Трябва да знаеш, че тази Любов, която е влезнала в тебе, носи всичката сила в себе си. Тебе нищо не ти трябва от вънка. И ако ти мислиш, че в Любовта някой ще може да пази, заблуждение е. Много хора има, мъжът пази жената, и жената пази мъж. Не, начинът не е такъв. Сега начинът, по който се пазят хората, не е такъв, какъвто трябва да бъде. Сега жените ще пазят мъжете си, и мъжете ще пазят жените си, тъй както не трябва. Не, ни най-малко не трябва да се пази така. Аз да ви кажа, как трябва да пазите. Ти като обичаш жена си, вземи най-силния огън, и ще туриш най-силния огън, и никой мъж не може да се допре до нея. Тя Навсякъде ходи по света, турена е тази аура, че който мъж да дойде, ще седи на известна дистанция. Ако рече да се докосне до нея, той ще умре, ще се простне на земята. Че колко мъже има, които са измрели от жените. Той като бутне тази, с огън е, ще се простре на земята и ще свърши. И жена, ако бутне един такъв мъж, защото и жената е турила този огън около мъжа си, и тя /другата жена/ ще се простре на земята, също ще умре. Ще умреш. Ще седиш на далече. Тъй се пази чист животът. Ще пишеш: Опасно е да се бута тук! Нищо повече! Няма никаква философия в този опасния огън. Огън е, няма никакво обяснение. Изкушението е смърт. Щом умираш, то е последствие на едно непослушание.
 
Сега да имате вяра в себе си. Вие се съмнявате, дали той живее чист и свят живот. Слаб е ангелът му. Защо е слаб ангелът? Вие го подозирате, вие не разбирате Божиите пътища. Научете се. Защото подозрението идва от суеверието. Вие сте били крайно суеверен. Понеже разликата между суеверието и подозрението, те са близки. Вие сте били едно време крайно суеверни, понеже искате да видите, по кой начин нещата стават. Все да добиете нещо. Суеверието е в това, че всякога ти вярваш, че можеш да придобиеш нещо за себе си. За това си суеверен. Господ всичко може да направи, а ти мислиш, че за тебе може да направи. И когато се обезвериш в твоето суеверие, ще го напуснеш. Тогава се яви в тебе подозрението, понеже подозрението е обратния процес. Защо подозираш? Тебе те е страх. Защо подозира жената мъжа? Да не й го вземат от нея. Жената подозира мъжа си, и мъжът подозира жена си. Защо подозира? Или някой момък дошъл в дома, - може да вземе дъщерята. Значи подозрението всякога изпъква като един резултат, че тебе те е страх, да не ти вземат това, хубавото, което имаш.
 
Та казвам, превърнете вашето суеверие във вяра. Да. А в какво трябва да превърнеш подозрението? Ще дойде един човек, вярвай му. Тогава ти ще вярваш, няма да подозираш този човек. Виж доброто в него. Кажи: Този човек никога не може да направи пакост! Сега в себе си, вие подозирате и Бога. Че вие правите престъпление. Вие правите пакост. Казвате: Господ не постъпи така както трябва. И лицето ви се измени, вие сте едно божество, на което трябва да се обърне внимание. Понеже Господ седял отгоре, недоволни сте. Вземете онзи факт. Бог не осъжда никого. Когато отиде в райската градина там, както описва Моисей работите в Свещеното Писание. Аз ще ги взема тия неща, и казва: Господ отива из градината и казва: Адаме! Търси го. Адам се е скрил. Господ разглежда, какво е направил - Адаме. Вика го, вика, и най-после трябва да се разгневи. Явява се, пита го Той: Къде си Адаме? Чух Гласа Ти, но се убоях, понеже съм гол. Казва му Той: Кой ти каза, че си гол? Че "съм гол“, вече престъпление има. Казва му Господ: Че кой ти каза, че си гол? Да не си ял от забраненото дърво? Като че Господ нищо не знае. Не го осъжда. Тази работа я изследва. Защо сгреши, не го пита: Ти защо прегреши. Адам трябва да дойде, и веднага започна изповедта: Казва, гол съм. И вие отивате при един човек, не е праведен той, не постъпил добре. Той трябва да си изповяда греховете. Да каже: Гол съм. Ти не ходи, да му казваш. И тогава ще изпитат коя е причината за голотата. И по кой начин може да се поправи. И в края на краищата, те ги изпъждат из рая. Какво е изпъждането? ТЕ сами излезнаха из рая навънка. И даде една надежда. На змията казва: Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана; а понеже човекът сгреши, на жената казва: От тебе ще се роди един, той ще ви изведе и ще ви покаже пътя, как да се повърнете в рая.
Та сега този процес на Христа, не е нищо друго освен, старото непослушание трябва да изчезне; като дойде Христос, и да влезне Христос във вашата мисъл и във вашите чувства, и във вашите постъпки. Целият ви живот да се подигне. И тогава да видите по кой начин, и в кой път Бог присаствува сега. Сега Някои от вас са утекчени, като ме слушате. Пари нямате. Хубави работи, хубаво е, но сега пари ни трябват. Много хубаво. Без знание не може. Е, деца ми трябват. Много хубаво. И без деца не може. Е, приятели ми трябват. И приятели трябват. Хубав е животът, но без приятели не може. И приятели трябват. Служба ми трябва. Всичко е потребно, като дойде на своето време. Не че желанията ви не са на време, не са на място. И ако ги имате, че за тази добрата жена. Ти искаш добра жена. Ти приготвил ли си се за нея? Искаш добър мъж. Искаш един приятел. Приготвен ли си? Че аз ако имах вашия ум, аз в България не трябва да седа три месеца, най-много една година и да си замина. В България да седиш при тия българските дрънканаци, и попските дрънкания. Питат, кой ще ме замести? Никой. То е едно от големите безумия. Казват: Като умре Господ, кой ще Го замести. Философия. И питат, може ли Господ да умре? Като грешиш ще умреш. Но ако си праведен, животът ще се разширява. И казва, какво ще направите? Е, какво ще направим? Ако българите постъпят добре, колкото българи намеря тука, ще ги изтегля. Казва Христос тъй, ще идат при Него. Вие няма да останете на Земята. Вас ще ви откраднат един след друг. Един ще ви замине, после друг. Българите ако не приемат, като дойде Христос на облаците, вие, живите, ще бъдете грабнати, да идете да живеете с Него. Тук няма да останете.
 
Сега работата е друга, да разберете същината. Същественото на живота. Правете каквото искате, но трябва да имате едно разбиране. - Да разберете Истината! И говорете тъй както трябва. Аз гледам сведенията как са неверни. Тук Някои от вас, както в света, иде някой и ми разправя неверни работи. Дойде мъжът и ми разправя неверни работи за жената; дойде жената и тя ми разправя неверни работи за мъжа. Аз ги виждам работите както седят. Дойде синът разправя неверни работи; дойде дъщерята и тя разправя невярно. Всичките разправят невярното. Ще дойде някой и ще разправя, че не го приели. Изгревяни: Представете си, казва, мен ми трябват 274 лева, не ми помагат. Изваждам и му давам 274 лв. Казвам: Ще извиниш, аз имах да му давам на този, че което имам да давам на него, давам го на тебе. Слаб ви е ангелът. Слабо ви е разбирането. Че аз бих желал някой от вас, тъй като дойде изпитанието, да седи, да издържа. Пече го жена му. Аз имам сега една машинка, да пека хляба си. Една малка машинка. Някой път неопечен е хляба, туря го на машинката, и го опече. И много хубаво става. Ти не харесваш жена си, сурова е, недоопечена е, тури я на туй, опечи я. След туй не я хвърляй. Като я опечеш, изяш я. Аз разбирам, когато един мъж не харесва жена си, да я опече, и да я изяде. Нали е хубаво да опечеш човека, и да го изядеш. То е хубаво, но работата е да знаеш, как да го опечеш. Работата е там, не да го направиш на някой въглен, но да му предадеш едно качество.
 
 
Та сега, аз четох тази глава, която не трябваше да чета. Престъпих закона ви. И най-първо не четох "Хвалата". Поне ще ви кажа, не правете тази погрешка. Една погрешка има, която всички правят. Минавате покрай един богат човек и носите кесия, той отворил касата си, и казва: Нека всеки си вземе колкото иска. Вие отминавате. Казвате: Кой ще носи тия пари, от друго място ще взема. Пък по пътя никой не ви дава. Напълнете си кесиите. Нищо повече. Ще дойдат усилени времена. Пък вие минавате сега, не искате да си вземете. Но вие сте минали през богати места. Но не сте си ги взели. Сега ще ги вземете. Сега ги искате, но ги няма парите. Като минавате напълнете си кесиите. Казвате: Аз не искам пари. Напълни си кесията с звонкови златни монети. Не слушай тази глупава философия, дето казват: Пари не ми трябват. Но като са дошли да фалират тези книжните пари БИК МИШ казват турците.
 
Сега, като ме слушате, напълнете си кесиите. Ако не, ще дойде сиромашия. Ако ме слушате, аз ви казвам на вас сериозно, ще минете през най най-големите страдания, понеже не си пълните кесиите. И ще си турите най-хубавите дрехи, най-хубавите обуща, най-хубавите шапки. Ще се въоръжите. И на път ще тръгнете тогава! А не казвайте: Добър е Господ. Тури си златото, Господ го създаде за вас да го носите. Тогава Христос като дойде на Земята нали имаше касиер. И като дойдоха да искат данъка, казва на Петър: Я си хвърли мрежата. И хванаха една риба. Казва: На нея не й трябва да носи злато в устата си. Тя беше гладна и щеше да умре. Взе я Петър, хвана я, и извади златната монета, и въздъхна рибата. Хвани онази риба с мрежата си, и златната монета извади, и рибата хвърли в морето. А ти иди и дай, което трябва. Това е новата философия. Знание ви трябва на всинца ви. Вие се радвате на онова, което не сте го живели още. Приложете го. От части сте го приложили. Аз не говоря за миналото. То е много добро. А за бъдещето ви говоря; онова, което иде за вас, за него ви говоря. Аз не се интересувам за миналия живот на хората. То е факт свършен. Бъдещето ме интересува. Но то е още нереално. Мен ме интересува настоящето, което трябва да знаете, и от което трябва да дадете. Мен ме интересува настоящето, което сега трябва, и което сега ще учите. Как ще го приложите. Не ме интересуват вашите стари опити. Как сте живели и какво мислите. За него ако мисля, аз ще се отклоня от целта.
 
Та казвам сега: Туй, което сега ще научите, и което приложите днес, то е което носи щастието за вас. И решението на онази трудна задача, през която ще дойде щастието. Има трудни задачи. То е една много трудна задача, да не те обичат хората. Знаеш какво страдание е това? Много трудна задача е, да задържаш Любовта, която хората имат към тебе. Че вие често мислите, че онзи Който ви обича, можете да си играете с Него, както искате. Много се лъжете.
 
 
Ти никога не можеш да си играеш с един човек, който те люби. Ти можеш да си играеш, но само със себе си. Онзи, който те обича, трябва да имаш най-добрите отношения към него! Така Бог постъпва. Това е Божият Закон. И ако аз дойда да ви кажа, как трябва да постъпите. Това е едно престъпление. Аз може да ви гледам, не казвам нищо. Гледам двама души се карат. Но виждам, единия не може да използува случая. И другия се кара, и двамата се карат. Две стомни носат. Карат се, кой носи повече. Единият може да носи повече. И най-после се скарат. Единият се разгневява, вдига стомната, и хайде о главата на другия; другият постъпва така. И счупиха се стомните. Сега ще дойдат да ми разправят. И казвам, защо. Единият може да носи повече. Сестрата казва, понеже аз съм много търпелива, но стомната я счупих. Братът дойде, и той казва: И аз съм много търпелив. Но и неговата стомна е счупена. Казвам: Елате и двамата, да ви дам една стомна, че идете наново и си вземете вода.
Казва: Кажи ни нещо ново. Новото е нова стомна, превържете си главите и идете за вода. Ти ще го блъснеш. Кажи: Братко прости ме. И той ще ти каже: Прости ме, защото и аз направих нещо, което не трябваше да направя. Направих една погрешка. Трябва да знаеш да направиш това. Да има разсаждение. Пречистване трябва да има в отношенията. Тъй в живота доброто да го направиш, тогава небето ще се изясни, и ангелите ще запеят новата песен: Няма любов като божията любов. Вие я пеете сега. Научете се да пеете - Няма Любов като Божията Любов. Но не тъй както е турено. Само Божията Любов е Любов. Защото няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.
Хвалата. Отче наш. 7 ч. 15 мин.
Отлични гимнастически и евритмически упражнения на поляната.
/малко е студеничко на ръцете/.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...