2_36 Чистотата на идеите

[Iskri4ka]

"Чистотата на идеите"

Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица.

 

Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!"

 

Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!" Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.

 

В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай!" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?

 

На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.

 

Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.

 

А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол. Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието. Бях си написал какво трябва да кажа. Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са. Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече. Аз занемях от изненада. Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен. Ами сега? Първо - послушанието към Учителя. Второ - изводът. Трето - урокът.

 

На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.

 

Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли!" Ние слушаме, мълчим и само гледаме. А наоколо и встрани от нас трепти чистият въздух, виждат се чистите води на езерата и светлината на слънцето ни огрява. Всичко, което е около нас, лъха на чистота и тя трябва да влезе в нас и да ни очисти, за да направи умовете и мислите ни чисти и едно със светлината на слънцето. Да, но това е един Висок Идеал, който е толкова далеч от нас, колкото е далеко слънцето от земята.

 

Имаше един приятел. Казваше се Ганчо Генчев. Той пушеше цигари. Правеше опит да се откаже от тях, но все не успяваше. Споделиха това с Учителя. Учителят каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него. А този дух не може да излезе от него, а трябва само да се удави. Удави ли се, то Ганчо ще се освободи от него и ще престане да пуши." Приятелите запомниха това изказване на Учителя. Ганчо беше офицер и по това време неговата военна част бе разквартирувана около Охридското езеро. Решава той да се изкъпе в езерото, но става така, че се удавя, макар че знаел да плува. Притичат се войниците, които са около него и го спасяват. Изваждат го на брега и доста вода, погълната от него, изтича навън, но накрая го спасяват. Ганчо идва на "Изгрева" и съобщава за своето премеждие. Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме. Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено."

Така че, за чистота на идеите трябваше да се заплаща чрез живота ни!