Jump to content
Sheny Idaet

17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Recommended Posts

17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

 

Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше ГОРНИЦА. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светил-ник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи светлини. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не беше обикновена светлина. Имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителят нареди обстановката, и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая през вратата всеки поглежда вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога. И така слизат групите от по 10 човека на двора. След това се качва друга група от 10 човека. А онези, които са слезна-ли се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени фотографски снимки. По такъв начин имаме запазени ликовете на братята и сестрите посетили първите събори в Търново. Много от тези лица са познати, а на други сме забравили имената. Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак това е материал за изследователите.

 

Аз съм разправял често този случай. Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква погрешка. Голяма погрешка за онези години. Беше целунал едно момиче. Как бе станало и как го бе целунал, това зна-

 

еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: „Петко!" Той се спира. „Ела, да излезем горе двама да се помолим!" Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, направят си молитвата както трябва. Не бързат, защото групите са вече минали, слезнали са долу и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Каква ти гледка. Това е живо човешко възкресение. И от тогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях. Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички. А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път.

 

Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тази стая имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези чертежи се пазеха до сега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата на събора в Търново.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×