Jump to content
Sheny Idaet

33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Recommended Posts

33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

 

„Да се весели Твоя Дух в моята душа".

 

Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.

 

И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори.

 

Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава.

 

Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев:

 

Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?"

 

Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това.

 

Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него.

 

За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено.

 

Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание.

 

Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас:

 

През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието. Някак естествено той беше поел всичката вътрешна работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер.

 

Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове.

 

След това го изправят пред военен съд.

 

- Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните?

 

Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600".

 

Не можаха да го осъдят, явно е - той спаси 600 души.

 

Брат Георги имаше вяра и упование в Бога и беше готов заради него на всички жертви.

 

Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности. При това в него имаше скромност, но и достойнство.

 

Когато извиквам неговия образ, винаги си казвам:

 

- Човекът, който живееше с Бога.

 

Ето и днес Божиите работници идат. Те ще подемат Делото му, ще продължат работата по-нататък. Те са сред всички народи и вери по земята. Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи.

 

Те са изпратени вече.

 

Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди.

 

И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство.

 

В Духът е силата, а не в множеството.

 

Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?!

 

И тъй - „Не бой се мало стадо".

 

Поздравяваме ви с Духовната Нова Година.

 

За учениците на Божественото учение, Тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато до сега.

 

„Винаги се радвайте, За всичко благодарете, Духът не угасяйте, Непрестанно се молете". София, март, 1969 г. Братският Съвет. Борис Николов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×