Jump to content

40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ


Recommended Posts

40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война. Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: „Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Където върви полкът, тя е прикрепена за него. Каквото има - болни войници и ранени, тя ги приема за лечение. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа. Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. „Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки, вън от селото на един баир. От фронта"' от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: „Който отиде горе при болните няма да види семейството си вече". Наместо да ги насърчи, той ги обезсърчава. Голям ужас и бич е холерата. Никой от санитарите не смее да отиде горе при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: „Онези, които викат и вият горе и те имат семейства. Който иска да дойде, да дойде с мен. Аз отивам горе". С него отиват трима души наши приятели - брат Боян и още двама. Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните. А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Разпореждат се и напълват бараките и коридорите. Мият болните, къпят ги, преобличат ги. Лекарите не смеят да влезат в болницата. Казали са им, да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат.

Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло в стаята за преобличане. И целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, чак като се погрижат за болните, като ги изкъпят и преоблекат и ги турят по леглата им, тогава се оттеглят. Имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и де не пиеш цял ден, това не е лесна работа.

Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си. Брат Георги разказваше: „Бяхме стигнали до такова изтощаване, че просто залитахме. Не сме сигурни дали няма да паднем сред болните, но упорстваме и продължаваме. Хем работим, хем сме гладни, хем сме жадни, но не смеем да пием нещо и да ядем нещо. Холера е това, ще се заразим. Дойде ден и видяхме, че не можем да издържим повече и че ще загинем тук от изтощение тогава получихме писмо от Учителя. Отваряме и четем: „За моето око нищо не е скрито. Всичко виждам, всичко зная. Зная положението ви. Дерзайте още малко!". Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим докрая. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме децата и семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера."

Така Георги Куртев се върна жив. Този случай той ми е разказвал няколко пъти и аз го имам записан подробно. Той беше много добър разказвач. Разказваше просто, естествено, по народному. Веднъж му казах: „Ти брат Георге разказвай, а аз ще стенографирам. Турих си аз тефтерчето, а той почна, но като гледа, че аз пиша стеснява се и не може да разказва така свободно." „Няма да може брат Борис, не ми върви тази работа както други път". Рекох му: „Остави, няма нужда". След 2-3 дни понеже аз съм на гости у него, предизвиках го да ми разказва случките си. Не му казвам: „Разказвай ми сега", но като водим общите разговори, аз поведа разговора тъй, че да започне да разказва. А той тъй сладко разказваше. Но тефтерчето не го държа на масата, а съм го сложил на коляното си и го гледам в очите, за да не ме разбере, че аз стенографирам. Той започва да разправя. Така записах истории от неговия живот. Той има чудесни опитности с Учителя и с неговата лечителска практика. Тези тефтерчета са запазени. Но те са прибрани и аз не зная къде са. Но като ги намеря от тях ще диктувам случките от живота на брат Георги. Той беше един посветен човек в Учението. Скромен човек, честен и простичък в обходата си с другите. Ти него не можеш да накараш да направи компромис с каквото и да било. Дума каже ли, значи е дума. Много го уважаваха селяните. Беше авторитет по въпросите за здравето им и за вярата им. Всички го знаеха, че е човек на Бялото братство. По селата имахме много последователи благодарение на неговата работа там.

По време на съдебния процес срещу Братството 1957/58 г. той дойде и застана зад нас доблестно и честно. Целият съдебен процес от началото до край беше монтиран по сценарий. Бе позорен процес за властите и за онези, които измениха на Учението. Това не ни засяга, не ни обижда, защото измяната не е срещу нас, а срещу Делото Божие. Изкарах четири години в затвора и през цялото време съм работил. Имаха толкова много облаги от моята работа. Но процесът бе един политически скалъпен процес срещу Братството.

През този процес брат Георги Куртев се държа като истински ученик на Учителя.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...