Jump to content
Sheny Idaet

51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

Recommended Posts

51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

 

Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата. Тези семена Учителят ги бе посял още при първите си обиколки преди Балканската война, когато единадесет години Той бе обикалял България и бе се занимавал с френологически проучвания на главите на българите. Това за Него бе едно предметно проучване за възможностите, които боравеха българските глави и черепи, доколко бяха развити мозъчните им центрове.

 

Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе.

 

Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви?" Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда. Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък. Като пристига вкъщи започва да го боли цялата дясна ръка. Болката е непоносима и Захари хем охка, хем вика от болка. На следващия ден ходи по лекари, но без полза. Болката се усилва все повече и повече през деня и през нощта. Не може нито да стои, нито да седи, нито да спи, нито му се живее вече. Накрая решава и заминава за София и отива на ул. „Опълченска" при Учителя. Разправя за патилата си. Учителят го изслушва внимателно. Захари очаква от Него да изрече една дума и с тази дума да го излекува моментално. Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на владиката?" Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю!" Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас. Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него. Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря. Срам го е. Пристига в Казанлък, отива у дома си и през нощта болката минава. На следващият ден Захари е здрав и читав, но вече има обица на ухото си. Има опитност, вече знае закона и след това разказваше всичко, което му се случи, за да бъде поука на следващото поколение. Учителят е говорил много неща за молитвата. Молитвите от Него са за учениците на Бялото Братство.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×