Jump to content
Sheny Idaet

52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

Recommended Posts

52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

 

Имаше години и месеци, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците. А това се направляваше от църковните среди - попове и владици. Особено бурно се развихриха борбите в гр. Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах?" - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш!" Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее. Владиката отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му. А от нея излизат пръски и пяна. Накрая успял да изкрещи само едно разбираемо изречение: „Ти си дъновист!" Публиката вече се смее на жестикулацията на владиката и на неразбираемите викове и крясъци. Целият ефект от речта на владиката изчезва. Слушателите напускат салона развеселени. Всички имат чувството, че са били на комедиен филм. Тогава филмите, които се прожектираха бяха неми филми. И това, което гледахме на екрана беше движения, жестикулации, ръкомахания и смехът идваше от неприличните и неочаквани развръзки на движещите се фигури. Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше. Така става и сега след речта на владиката и след финала на тази сказка. Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек!" Този скромен човек се казваше Колю Каишев.

 

А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×