Jump to content
Sheny Idaet

55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ

Recommended Posts

55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ

 

Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци когато се пости, а това е началото на месец февруари обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължаваше 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21. ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването поради груби грешки. По-късно Колю се шегуваше, че след поста, в банята бил набъбнал като оризовото зърно от неговите сърми в Арбанаси. И от тогава почнахме да му казваме - Колю-оризовото зърно.

 

На 5.1У.1966 г. си замина брат Колю Каишев.

 

Винаги въодушевен от идея. Винаги безкористен.

 

Сега като го няма отвън ще го търсим отвътре. Но на своето време, той пак ще дойде отвън. Животът е непреривен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×