Jump to content
Sheny Idaet

70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Recommended Posts

70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

 

Аз имам една способност, дарба е тя, вродена ми е. Човек с когото ще бъда приятел и ще имаме връзка, без да се познаваме още, когато го срещна за първи път изпитвам една топлинка, тук в слънчевия възел. И знам, че с този човек ще бъда приятел. Същото се случи и с Жорж. Аз тогава бях студент и факултета ми беше на ул. „Оборище". Гледам един младеж се движи по тротоара и щом го зърнах туй чувство премина в мен. Казах си, с този човек ще бъда приятел. Не се познавахме още. След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме.

 

Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска. Имаше отличен стил и бе много начетен човек. Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. И сега ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: „Това щеше да се уреди, защото над Министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време проф. Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи.

 

Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме и студенти и ученици. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата.

 

Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач.

 

Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този роман са истински".

 

Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля. Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам!" Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище. Отделни бараки, които ние използвахме. То беше далечно летовище за софиянци и стоеше празно. Неделчо взе разрешение да ни се отпусне една барака и ние с Жорж отидохме там. Имаше две-три стаи, огнище, голяма камина и беше доста удобно. Наоколо вода, дърва, хубав въздух, хубави изгледи. Аз живях там с Жорж един месец. Но после трябваше да слеза в града, за да работя. Нямаше кой да ме издържа. Тогава намерих един помак да се грижи за Жорж докато ме няма. И всяка събота излизах на Куртово, от гара Белово през Юндола и му занасях продукти и му оставях пари за разходи. От седмица на седмица той западаше и бе обезсърчен. Той, който имаше силен дух и издържаше на всичко видях, че отчаянието му се прокрадва в душата му. Дойде денят, в който той си замина. Със Жорж изживяхме цял живот. Бяхме неразделни приятели, наедно учехме в клас, наедно правехме упражненията си. наедно с него предприемахме разни задачи и Учителят накрая ни посочи като пример на ученици, които изпълняват окултни задачи. С него сме правили незабравими екскурзии. Беше любител на природата, винаги весел, разположен и лек за ходене.

 

Брат Жорж беше високо интелигентен с широко разбиране и знание, с широка култура. Знаеше много езици и направи много преводи. Може би тук Жорж направи една голяма погрешка. Не можа да прозре кой е Бо-Ин-Ра, който бе представител на крайния индивидуализъм и който от началото на Школата започна да го превежда. Не се допита до Учителя. А Учителят бе казал, че той е окултист обърнат с главата надолу и е представител на Черната Ложа. След като години наред превежда Бо-Ин-Ра и работи за Черната Ложа без да я осъзнава, чак накрая ние научихме мнението на Учителя за този автор. Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар. Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата. Тогава Учителят се намеси и го спаси. По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей!"

 

Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра. Значи беше ревностен застъпник на онази ложа.

 

И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа. И бе заплатил с голяма цена. Ето това е историята за цената на откупа при Георги Радев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×