Jump to content
Sheny Idaet

82. НАЧО ПЕТРОВ

Recommended Posts

82. НАЧО ПЕТРОВ

 

Той се запознава с Учителя около 1910 г. По това време той е в демократическата партия на Александър Малинов. Когато демократите взимат властта, той е назначен за министър на вътрешните работи. Преди това е бил помощник кмет на София. Така че той преминава през политическия живот, свързва се с Учителя и беше един от енергичните стари приятели, които движеха организацията на Изгрева и на Братството. Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше.

 

Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Панев-ритмията. Така юридически той бе собственик на поляната. Но както се практикуваше тогава той бе написал писмо „контър летър", което бе заверено и в него той удостоверяваше, че имотът, който е записан на негово име е купен с братски пари. През 1947 г. когато излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име. Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството и салона на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от салона, то те записаха на свое име апартамента си и къщата си и оставиха своята част от салона да се изземе от държавата чрез този закон. Това бяха Паша Теодорова и майката на Савка Керемидчиева - Тереза Керемидчиева. Единствена Елена Андреева третата стенографка, понеже нямаше друг имот записа 1/3 част на свое име от общият имот, който притежаваха трите стенографки, така от 1947 г. до 1957 г. ние плащахме по 3000 лв. годишен наем на общината за това, че ползвахме две трети от салона, който според съветите на адвокатите Паша и Тереза се отказаха от своя дял от салона и по този начин си запазиха домовете. Това го споменаваме, за да се види какъв човек беше Начо Петров. Честен, почтен и безкомпромисен.

 

Той ходеше с една къса прическа, винаги спретнат официално облечен и представителен. След заминаването на Учителя той беше започнал да чете с бавен проповеднически тон части от беседите, обясняваше какво иска да каже Учителят и винаги завършваше с това, че ако не бъдат изпълнени думите на Учителя, то учениците ги очаква преследване, страдание, Братството ще се разтури и че всички ще отговарят. Това го поднасяше с такъв тон, че не всички издържаха. Понякога го напускаха и изведнъж той се виждаше сам и около него няма никой. Тогава побесняваше и гласно заплашваше, че всичко тук на Изгрева ще се разпръсне и няма помен да има. Това още повече дразнеше останалите. Постепенно вече никой не го почиташе, а той се дразнеше, сърдеше се и заплашваше. Той беше над 75 години, а ние бяхме по-млади и никой не можеше вече да търпи неговите своеволия. Тогава една сестра Сийка Динова отива при него и му вдига такъв скандал за неговото поведение, че той направо замръзва. А Сийка Динова е една такава слабичка, кротичка, на никого дума не казва, ходи като мравка по Изгрева и изведнъж тази мравка се изправя пред Начо Петров и излива върху него всичко онова, което е събирала в себе си. Учителят в една беседа бе казал: „Пазете се от гнева на кротките!" И точно тук това се сбъдва. Гневът на мравката бива унищожителен спрямо Начо Петров. В същия този момент той получава припадък и след това загубва съзнание. Закаран в болницата той почива без да дойде в съзнание.

 

Та пазете се от гнева на кротките.

 

Начо Петров имаше голям архив за Учителя и за Братството. Той събираше и правеше изрезки от онези вестници, които клеветяха Учителя и Учението. Той ги събираше, подреждаше ги и изпращаше гневни отговори на писачите на тези лъжи.

 

Когато Учителят е бил в Мърчаево и когато Го запитват кого да поставят за посредник между новата комунистическа власт и Братството, то Учителят казва две имена: Начо Петров и Митко Грива. Но Митко Грива се отказва по свои съображения. А пък останалите сметнаха, че точно Начо Петров не е подходящ в случая, защото е бил бивш политик, а сега е много остър и безкомпромисен. Но Начо Петров знаеше за това решение на Учителя и затова смяташе, че той е онзи, който може да оправи Братството след заминаването на Учителя. А как го оправи то аз ви разказах и вие вече знаете какво означава „гнева на кротките".

 

Тука прилагам едно негово писмо написано собственоръчно от Начо Петров до Братския съвет във връзка с един друг брат, който също смяташе, че той е онзи, който е поставен от Учителя да управлява Братството. Това е Симеон Симеонов и тук Начо Петров се противопоставя на едно изказване на Симеон за Учителя, който постави в смут Братството и щеше да му нанесе вреда.

 

А да знаете как разпалено, стигащо до ярост Начо Петров размахваше ръце и защитаваше Учителя и Делото Му. Като че ли вулкан излизаше от него и все не му достигаше време да изкаже това, което имаше да каже за Учителя и Делото Му.

 

Брат Начо Петров мир и светлина на душата ти и друг път се пази от „гнева на кротките".

 

Едно мнение на брат Начо Петров до Братския съвет

 

До Братския съвет на Общество Бяло братство. Тук

 

Прочетено пред братския съвет на 16.Х. 1951 г. Не е принципално!

 

Към дело. 16.Х. 1951 г. (Резолюция)

 

Едно мнение на Начо Петров

 

ул. „Дъбова гора" N 3

 

Братя,

 

Когато се завърна Симеон Симеонов от лагера аз отидох у дома му и му говорих какво трябва да направи след като се е върнал. Той има смелостта, да ми каже, че в последната сряда, в която Учителя говори, му казал: „Симеоне, аз фалирах, оставам ги на Тебе да ги оправиш!"... Още тогава аз му казах, да не говори така, защото аз бях на тази беседа и такова нещо не чух. Още тогава го казах на Тодор Стоименов. Казах го и на подполковник Божков още същия ден и на другарката Божкова, която води бележки и тя ми отговори: „Такова нещо не е казал Учителят."

 

От тоя ден със Симеон аз не съм говорил по духовни работи, щом той има такова разбиране, че Учителят може да фалира, та такива прашинки като мен и него ще управляват света. Ето защо изказвам мнение Братския съвет да нареди за четенето в 10 часа в неделя да се редуват и други братя и сестри да четат, а не само Симеон. За да не се създава както в мен, така и в други, че Симеон не иска други да четат Словото на Учителя пред външния свет, които идват от града.

 

Това мое мнение го одобриха всички ония ръководители, които са ходили на Търновските събори и на практика са видели какви трябва да бъдат братските отношения...

 

Един ден Симеон ще ми благодари, за това мнение, което е за негово добро, колкото сега да му се вижда, че засяга неговото честолюбие.

 

Ползвам се от случая да поздравя Братския съвет, който ме покани за гост на годишния им отчет пред ръководителите.

 

С Братски Поздрав/подпис/

 

Н. Петров 1.Х. 1951 г.

 

София /"Расте, но не старее"/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×