Jump to content
Sheny Idaet

86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Recommended Posts

86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

 

В края на Европейската война през 1918 г. избухна испанската болест. Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба.

 

Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе. Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза. Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно легло. Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща червена кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята. По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот. Казва си: „Умирам, но за Тебе Господи още не съм живяла. Искам за Теб да живея и на Теб да служа". След това тя паднала на пода без да има възможност да се движи. Близките й я намират на земята и я вдигат на леглото. Тя е в едно състояние предизвикано от онази необичайна вълна от светлина и сила, която влязла в стаята. Изпитвала безкрайно блаженство. Майка й и сестра й са поискали да я облекат в приготвените дрехи за умирачка, но тя казала: „Аз няма да умра. Аз ще живея!"

 

Него ден тя има видение. Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие. Сега това момиченце слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея. Магическата операция е извършена. Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива. На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя.

 

„Любезна Олга Славчева,

 

Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед. Ако ви е възможно, взимайте по една или две чаши мляко прясно, кравешко. Пазете диета и всичко ще мине благополучно.

 

Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата. Всяка болест донася нещо ново в живота.

 

Бъди бодра и весела Духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език.

 

Моят привет и поздрав вам и на сестра ви.

 

София, 30 ноември 1918 г. Подпис: Дънов

 

/Свещеният подпис/

 

Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи спасението си. А тя е едва на 24 години. Постепенно се възстановява, завръща се в София и пристига на Изгрева. Среща се с Учителя, целува Му ръка, а Той я поглежда и й казва: „Добре дошла!"

 

Тя се върна на Изгрева и след това през време на цялата Школа изпълни обещанието, което бе дала: „Да живее за Господа и да служи на Господа".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×