Jump to content
Sheny Idaet

89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Recommended Posts

89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

 

Братя и сестри,

 

Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот. Дъждовната капка се върна в океана, от който е излязла. Трябва ли да скърби тя за това?

 

Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й.

 

Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила.

 

Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен.

 

Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот -

 

Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят?

 

Как ще влезете във връзка с него?

 

Само Любовта може да ви постави във връзка с него.

 

Само Любовта е, която може да ви заведе при него.

 

Защото Любовта устройва пътищата на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот.

 

Да, съществува едно Велико Братство на Любовта, едно Всемирно Братство на Любовта в този и в онзи свят - Братството на душите, които любят Бога.

 

Псалмопевецът го нарича „Домът Господен".

 

Христос го нарича „Домът на Отца моего".

 

Сега ние пожелаваме на нашата обична сестра Олга Славчева, Светъл път към Дома Господен. Там ще я посрещнат онези, които я обичат, и които тя обича. И радостта им ще бъде голяма. Сега ние тука скръб имаме, но се утешаваме с думите на пророка: „И загубените души ще се намерят отново".

 

София, 4 януари 1967 г. Борис Николов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×