Jump to content
Iskri4ka

3_74 Политически събития

Recommended Posts

"Политически събития"

През времето на Втората световна война на "Изгрева" бяхме смутени и напрегнати. Бяхме се сгушили около Учителя като пилци около квачка, за да ни закриля под крилете Си. Учителят имаше много работа през този период. Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше, прибавяха се и политическите събития за развоя на войната. Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: "Учителю, как ще свърши войната?" "Аз зная как ще свърши войната и тя ще свърши така, както Бог е решил. Но ако кажа това сега, около вас има духове-шпиони, които чакат да чуят какво ще кажа, веднага ще отхвърчат за броени секунди и не само ще разкажат на сражаващите се страни, но ще раздухат още повече войната и ще се ожесточат и ще избият още повече хора. Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители." Ето това беше едно мнение на Учителя, което не търпи възражение. А трябва да добавя, че по онези времена Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин - полковници, които бяха командири на полкове - как ще завърши войната. Но онези бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, но после след войната, разказваха, дори привеждаха и доказателства за това, какво е казал Учителят и какво е станало след това. Но тогава, ако се съобщеше такова нещо, щяха да пострадат офицерите, а властта щеше да се нахвърли срещу Учителя и Братството. Когато ставаше въпрос за Германия, Учителят каза още през 1942 година: "Те сега ще разберат, че по пътя на насилието нищо не се постига." А по това време всички мислеха, че Германия ще спечели войната, защото тя бе в апогея си, а армиите й бяха пред Москва. За цар Борис III каза така пред мен с голямо възмущение: "Този некадърен цар..." Учителят не обичаше Кобургите, от които произтичаха цар Фердинанд и синът му цар Борис III. За тях бе говорил много пъти, че имат тежка европейска карма. И точно те дойдоха, та станаха царе на България, и точно в този определен исторически етап, богато дойде Учителят между българите. Та тяхната тежка европейска карма трябваше да се разреши тук, в София, и с това да се пречи на Школата на Учителя. Това са много неприятни паралели и сравнения. Но са особено поучителни, за да ви се отворят очите за съдбата на България!

 

Когато България обяви война на САЩ, тогава приятелите запитаха какво ще стане сега, а Той отговори: "Отишъл комарът да се бори срещу слона." За Учителя беше много глупаво човек да се бори със силния на деня, защото може да го смаже голямата силова вълна. Ще си загуби времето, заради което се е родил.

 

Цар Борис почина на 28 август 1943 год. По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света. За нас нещата стояха по-иначе, защото ние не можехме да сравняваме. По времето на общонародния траур, ние четиридесет дни не играхме Паневритмия на "Изгрева".

В Мърчаево Учителят каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират по отношение на Бялото Братство." За кое бъдеще се отнасяше, не ни се каза. Досега минаха тридесет години и не се коригираха, а проведоха много гонения срещу нас. Видяха в Учението голям съперник по отношение на някой идеи, като смятаха, че това са техни идеи, а тези идеи бяха общочовешки и Божествени. Видяха, че самият живот от една страна, а от друга страна - идеите на Учението на Учителя ще привлекат хората към Него и затова се бояха от нас. И затова ни преследваха, ограничаваха, съдиха ни и изгориха книгите на Учителя. Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по средата." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя. Не може да не Му се сбъднат думите. Неговите думи, Словото Му е закон за онези Висши Сили, които управляват по невидим начин човечеството.

 

В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година. След като дойдоха комунистите на власт, те се насочиха към своите врагове, но сметнаха, че и ние сме техни врагове и започнаха гонение срещу нас още в самото начало. Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички. Но всички комунисти бяха приели, че Лулчев е оръдие на Учителя и погнаха Братството. А това че Лулчев беше оръдие, това беше вярно, но той беше оръдие на другата - Черната ложа, за което Учителят ме беше предупредил лично, че той, Лулчев, работи с черните сили и да се пазя от него, да стоя настрана от него. Та по време на клас, на тази историческа беседа, през цялото време Лулчев стоя прав и не седна на стола си. А Учителят го изобличи пред всички в класа. Накрая завърши така: "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде! А онова, което казах да не му се предава, то му се предаде. И затова ще се отговаря пред Бога." Всички бяхме изтръпнали и уплашени. По-късно Лулчев беше арестуван, съден и разстрелян от комунистите като съветник на царя. Заради неговото германофилство след това комунистите ни упрекнаха, че сме били фашисти и много гонения ни се стовариха върху главите заради дейността на Лулчев, която Учителят изобличи пред всички. Аз съм свидетел на тези гонения до сега. Чудя се как издържахме. Чудя се как още сме живи.

 

В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство. Но те не удържаха на обещанието си. И затова ще отговарят пред Бога." Учителят замълча. Погледнах Го и в погледа Му успях да прочета, че Божият път е един и че всички пътеки водят към него. След толкова години, вече станаха тридесет години оттогава, виждам как българите вървят по най-кривите и едва забележими пътеки. Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път. Жалко за загубеното време, жалко за многото поколения, които ще се отклонят и ще загубят благоприятните си условия при слизането си и при раждането си при българите на земята. Защото ще изпуснат мисията, ще се отклонят от мисията, заради която са дошли през времето на Учителя. А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите.

 

Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си. Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14. На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат."

 

Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли? Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение. И след това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят. Едни станаха действуващи комунисти, други се отказаха, трети се прикриваха, четвърти ни предаваха, пети ни съчувствуваха и така нататък. А ние трябваше да мълчим и да понасяме всичко това. Трябваше да измине време, докато комунистите се научат да управляват. Изминаха тридесет години и още не са се научили. А кога ще се научат, това само Учителят може да каже. Но знам това, че Той каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират." Аз може да не го дочакам, но едно следващо поколение ще го завари и ще се убеди в думите на Учителя. А как ще се коригират, никой не знае! Само Бог знае.

 

През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя. А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител!

 

През месец юни 1942 година, една група с Учителя отидохме на Рила. Първите три дни Учителят престоя в палатката Си, беше замислен, затворен в себе Си и не говореше. През следващите дни Той се разхождаше и ни говореше. Един ден падна голям град - колкото орехи. Изпокъса платнищата и изпочупи всичко, което носехме като чинии, чаши, които не бяхме прибрали. Ние едва се укрихме, за да не ни пребие градушката. Едвам се спасихме. Преживяхме голям страх. През цялото това време Учителят беше строг, но нищо не каза за градушката. Прибрахме се в София и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху София, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката. Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката. Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети. Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен. А Домът Господен се намираше в България, Дом Господен бе "Изгревът", където се намираше Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и където Учител бе Всемировият Учител Беинса Дуно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×