Jump to content
Iskri4ka

4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Recommended Posts

"Учение и служение на Високия Идеал"

След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра. Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко. Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара.

 

С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари.

 

Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие. Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София. Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча. И така, аз съм пред Учителя и след като Му се оплаках от часовете по физкултура в Свищов, казах Му, че имам голямо желание да продължа да уча. Затова съм дошла при Него за съвет. Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по цигулка, а за да се прехранвам ще давам уроци по цигулка. Учителят ме изслуша и ми каза, че най-хубавата професия е учителската. Поговори ми доста и завърши: "Ти тук ще станеш едно нищо!" Отговорих Му, че съм съгласна с Него и че това, което ни учи трябва да го разпространяваме сред народа. А като учителка ще вземам много пари, защото освен учителската заплата, ще вземам толкова от уроци по цигулка. Но дълбоко и чистосърдечно заявих, че мен ме влече повече духовното.

 

Учителят затвори очи и дълго мълча. В това време знаех, че Той разглежда със своя вътрешен взор зигзагите на моя живот, не само досегашния, но и моя бъдещ жизнен път. Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с ръка слънчевия възел. "Там има един глас, който ще му каже правото. Ти забрави това, което ти казах. Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го. Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене."

 

Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия. Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила."

 

Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия.

 

Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева". Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят. Така че аз не работех в чужда среда, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше.

Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна. Вие, рекох, сте наблюдателна. Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните деца. С тях работете. Да не се мъчите с немузикалните." Съветът на Учителя се оказа точен и аз самата проверих това. Работех като цигуларка с пионерите от двореца, които идваха от града десетки години. Имах успех с тях и получавах похвали от ръководството.

Аз избрах своя път - път на служение и учение. Онова, което учех в Школата на Учителя, трябваше да го приложа в собствения си живот и в отношенията си с другите. Доколко съм постигнала това, не зная, но се стараех много през всичките тези години. Онова, което добих в себе си от Словото на Учителя и от музиката Му, бе вътрешен стимул в мен да работя за Божественото. Да работим за Божественото значи да служим на Високия Идеал на човешката душа - за да се съединим с Бога чрез общение с Божествения Дух!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×