Jump to content
Hristo Vatev

ПОСЛЕСЛОВ

Recommended Posts

ПОСЛЕСЛОВ

По случай 130 години от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1994 год.) и 50 години от заминаването Му (1944-1994 год.) бе решено да се публикуват легендарните „Седемтях разговора с духа Господен", пренасяни от уста на уста и от поколение на поколение.

За проучаването на тези разговори е необходимо специална и продължителна подготовка от десетки години. Освен това бе необходимо да се представят последователно онези събития, съпътствуващи Петър Дънов, които предхождат времето, когато са записани тези разговори. А те са записани собственоръчно от Учителя в Неговата кореспонденция с Пеню Киров от Бургас. За това бяха цитирани онези пасажи от писмата, които се отнасяха за онези раздели, които бяха написани и поднесени от съставителя на този обзор. Те са дадени под заглавието „Предисловия".

Съставителят смята и е дълбоко убеден, че без такава предварителна подготовка и последователност, поднесеният материал е трудно и дори невъзможно да се разчете от читателя. Това въведение е за читателя. Следващите поколения ще проучават този написан собственоръчно от Учителя текст. Ако някой не харесват направените предисловия, могат да не ги четат. Но те не могат да ги отхвърлят, защото това е постановка на Словото на Учителя и на Школата Му, изнесена от едного и поднесена за мнозина.

Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год. подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху книжката и собственоръчно написва датата. Отдолу написва: „И Господ ще те умножи във Благодат". (Второзаконие, гл. 28, стр. 1-2: „И ако слушаш добре гласа на Господа Бога Твоего и внимаеш да правиш всичките Негови заповеди, които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята."; „И ще дойдат на тебе всичките тези благословения и ще починат на тебе, ако послушаш гласа на Господа Твоего.")

Това е посвещение на ученика в Школата. Това е първото посвещение, което се нарича: „Верният ученик", чийто име е Аверуни. Само верният ученик може да възприеме Словото на Учителя и да изпълни Волята Му.

През следващата година Учителят отново връчва на Мария Тодорова нова книжка от „Заветът на Цветните лъчи на Светлината" като написва датата 23 ноември 1922 год. Заедно със Завета Учителят връчва Негово лично тефтерче, на което собственоръчно Учителят е записал „Седемтях разговора с Духа Господен". С този акт Той й дава ново, второ посвещение. Второто посвещение на ученика се отнася за духовния ученик и носи името „АМРИХА". Съставителят на този обзор е виждал с очите си доказателствата на това посвещение, връчено лично от Учителя на Мария Тодорова. Учителят връчва тези два Скрижала от Неговото Слово не само за съхранение, но и в знак, че Бог предава Скрижапите си на человеческите Синове като един представител от тях е и Мария Тодорова.

Освен това Той й връчва три Негови оригинални портрета от Неговите ранни години. Първият портрет е заснет в гр. Русе при фотографа Бауер. На обратната страна на картичката Учителят собственоръчно е написал, че я изпраща на своята рождена сестра Мария П. Стамова. А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца. Ето и надписа: „В знак на искрена братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено Любящ брат. П.К.Дънов. Русе, ноември 24.1887 год. Хотанца. Блажени онези души които живеят в Небесна Любов."

Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил студент в Съединените Щати. На обратната страна на портрета е написано „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П.К.Дънов. Ноември 16.1891 год." Отгоре е добавил на английски език следното: P.K.Dunoff. Dreu Seminary. Madison N.p. Nov.16.1891.

Третата снимка е направена в София от фотографа Карастоянов в неговото фото-ателие на бул. „Цар Освободител". Това е снимка на Учителя, след като се е завърнал от Съединените Щати. Най-вероятно е правена около 1900 год.

Тези три снимки, както Заветът и оригиналите на „Седемтях разговора", се съхраняват от Мария Тодорова до последните й дни, когато тя си заминава през 1976 год. Преди това тя ги предава на следващото поколение с поръчение да се изпълни волята на Учителя като се съхранят и да се отпечатат в онова време, което трябва да дойде. По-късно този оригинал е преснет на фотокопие и днес бе работено с него, като се отпечатва със стария ръкопис.

Освен този оригинал има и друг, който се явява като първичен. Това са няколко тефтерчета - на брой шест, в които Учителят е вписвал своите разговори с Господния Дух по различно време. По-късно от тях Той прави собственоръчен препис и точно този препис Го връчва за съхранение лично на Мария Тодорова, и който текст отпечатваме.

Къде отиват първите преписи и първите тефтерчета? Учителят ги предава на стенографката Савка Керемидчиева за съхранение. Още през 1944 год. Учителят нарежда на Савка Керемидчиева, в чиято барака на Изгрева се съхраняват всички стенограми на непечатаните беседи, да ги предаде на Борис Николов, който да ги съхранява. Това тя изпълнява след заминаването на Учителя, още през януари 1945 год. През месец май 1945 год. Савка си заминава от този свят. Преди това тя е наредила на рождения си брат Филип Керемидчиев да предаде нейния архив да се съхранява от Борис Николов. Той в присъствие на дванадесет свидетели от Изгрева предава архива. Борис Николов го поема и го съхранява като го укрива в един направен от него „тайник" на планината Витоша. За мястото на „тайника" се знае само от Борис Николов, Мария Тодорова и едно лице, което му служи като личен куриер двадесет години. И от 1945 год. до 1980 год. архивът е съхранен и се пази на Витоша. През 1980 год. под влияние на други лица, куриерът без разрешението на Борис Николов разваля тайника, изважда архива, който е непокътнат и съхранен, и го пренасят в София и го укриват в една барака, в един двор на една двуетажна къща. В този заговор за кражбата на архива участвуват три лица, от които и една жена. Второто лице си преписва в една тетрадка дословно тефтерчетата на Учителя с отбелязване номерата и цветовете на кориците на шестте тефтерчета. Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета. Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента". Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега.

Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов. Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна възрастова разлика. Така че един от тях ще дочака да свидетелствува за Истината пред останалите человечески синове и да прибере оригиналите. А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа. Това е първото посвещение и се обозначава като „Посвещение за верния ученик Аверуний"

Задава се един въпрос. Защо всичко това трябваше да се случи, и то със тефтерчетата на Учителя, в които са записани разговорите с Духа Господен? Отговорът е много прост. Учителят записва седемте разговора с Духът Господен от времето от 25 юни до 8 юли 1900 год. На 10 юли 1900 год. Той пише писмо на Пеню Киров, в което му съобщава, че Духът Господен Му е диктувал тези седем разговора. В същото писмо Той пише: „Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."

Ето това пророчество се изпълни през 1980 год. и архивът на Савка бе обран, окраден и разхвърлен. Но Бог поругаем не бива. Ще се яви един от человеческите синове, който ще носи името: „Верен и истинен ученик на Всемировия Учител Беинса Дуно" и той ще извърши Волята Божия да съхрани и запази и предаде на следващите поколения Скрижалите на Бога за човечеството от Шестата раса. Амин.

Д-р Вергилий Кръстев

 

СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО

Тази поредица се представя и ръководи от самото начало от д-р Вергилий Кръстев.

1. През 1990 г. бе образувана работна група от Мария Арсова - София, Весела Маркова - Айтос и д-р Вергилий Кръстев - София, които подготвиха едно издание на молитвите на Учителя. Бе работено с оригинални фото-копия от молитвено тефтерче на Учителя, както и с молитвените тефтерчете на първите ученици на Учителя.

Предпечатната подготовка бе осъществена от Весела Маркова, която отпечата към 300 броя, които сама финансира и разпространи лично.

След като се основа Издателство „Бяло Братство", то молитвите на Учителя бяха предоставени да се издадат от него. (Изд. 1994 г., ISBN 954-8091 -08-9.)

2. По случай 130 години от рождението на Учителя Дънов на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" се организира концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя. За пръв път публично се оповести „Призвание към народа ми -български синове не семейството славянско". За тържеството бе отпечатано самото Призвание, като бе ползвано фото-копие от оригинала и дадени обяснителни бележки. (ISBN 954-8091-16Х.)

3. По случай рождения ден на Учителя -12 юли 1994 г. и 130 годишнината Му, бе отпечатан „Вечният Завет на Духа" (ISBN 954-8091-22-4), съдържащо послание на Учителя към учениците Му. Публикува се оригиналният текст, подготвен лично от стенографката Савка Керемедчиева на 22.03.1935 г.

4. Чрез решение от 4.05.1993 г. по ф.д. N 27712/92 г. Софийският градски съд регистрира по реда на чл. 136 от Закона за лицата и семейството СДРУЖЕНИЕ С ИДЕАЛНА ЦЕЛ „ДУХОВНО ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО".

В началото на 1994 г. започна да работи Издателство „Бяло Братство".

С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София.

По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа.

Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица.

6. „Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя.

7. Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат.

Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите.

За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха.

Ето причината, която ни накара да осъществим тази идея, възникнала преди 30 години.

Така, с публикуването си, Скрижалите ще се запазят за следващите поколения.

Д-р Вергилий Кръстев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×