5_05 Певицата Лиляна Табакова

[Iskri4ka]

"Певицата Лиляна Табакова"

Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.

Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал. Когато Мария Тодорова включи песните на Табакова в своята песнопойка като песни на Учителя, много от приятелите се съмняваха в това, дали наистина са песни на Учителя. Но ние имахме доказателства за това. Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа. Това не са обикновени песни.

 

Освен това, Табакова имаше много добра документация. Всичките й неща бяха много добре подредени, което ние бяхме видели нееднократно. Но понеже тя имаше връзка с Кръстю Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга посока. Тя стана мнителна, подозрителна и тъй като беше с ореола на голяма певица, не можеше да се сработва с приятелите от "Изгрева". Тя не можа да се смири, да слезе на нивото на нашите приятели и да работи с нас. Това бе голямо изпитание за нея, изпитание и препятствие и за самите нас. Имахме много неприятни сцени с нея, породени от нейното чувство и съзнание на примадона. Но "Изгревът" не бе театрална сцена, той беше друга сцена, в която всеки имаше своята роля и своята задача, поставени лично от Учителя. "Изгревът" бе Школа на Бялото Братство. Ние правихме много опити с нея да работим след излизането на песнопойката, но всичко се оказа безуспешно. Затова се търси онзи човек, който да работи с нея и да свърши онова, което тя не може да направи - да се издадат песните на Учителя, дадени чрез нея, както и Неговите разговори с нея за музиката Му. Който го направи - поклон пред него!