Jump to content
Iskri4ka

5_25 Таксата

Recommended Posts

"Таксата"

От далечната провинция дойдоха двама братя - млади. Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи. От село, изведнъж попаднаха в столична среда. Единият от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия. Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари. Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше възможност да намери. Не смееше да поиска от братята. Още беше непознат и стеснителен. Дойде последният ден. Братът ходеше разтревожен, отчаян. Идва на "Изгрева", посреща слънцето, участвува в общата молитва и гимнастическите упражнения, но умът му е зает само с таксата. Днес е последният ден за записване, а той няма пари. Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона. На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него. Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев.

Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания. Който може да вижда, да слуша и да разчита тази писменост - той има виждане. И знание. А за да се приложи това знание е необходимо да се познават Духовните и Божествените закони, които управляват света и Вселената.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×