Jump to content

5_31 Своеволия на "Изгрева"


Recommended Posts

"Своеволия на "Изгрева"

На "Изгрева" ставаха необикновени неща. Когато Учителят казваше на възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл. Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години.

 

Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си.

 

Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора. Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя. А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата. Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме. Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов. Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца. Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката.

 

Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева".

 

Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак. Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка. Учителят видя изумлението ни, усмихна се и каза: "В него беше влезнал един католически кардинал. Трябваше да го нагостя. Трябваше да опита от българските козунаци." После Учителят обясни, че за някои души е благословение да им бъде разрешено да пребивават и да влезнат в едно животно. Затова човек трябва да бъде внимателен към животните - не знаем в това животно коя душа временно пребивава.

 

След като видяха грешката си, че допуснаха кръчма, дим на кебапчета и дандания, старите приятели решиха да я поправят. Заедно със Славчо Печеников решиха да направят вила на Учителя - Той да ходи там, да диша чист въздух, а не този от дима на кебапчетата тук. Намериха архитект, направиха план и всички тържествено отиват при Учителя. Той беше намръщен. Смръщен ги гледаше, бутна с ръка плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани. Ето тук се вижда и още нещо. Те не отиват при Учителя да Го питат, а искат да Го поставят пред свършения факт на едно човешко хрумване и решение. Те не го разбраха тогава, а някои от тях до края на живота си не го разбраха.

 

Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и кухня за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо. Имаше пари и Учителят ги даваше. Имаше и хора, които щяха да строят и щяхме сами да си построим. Но отново не Го послушаха. Цели петдесет години всички бяха в бараките. Накрая дойде времето, когато се явиха онези служители, които трябваше да изпълнят Волята на Учителя. Те дойдоха, разрушиха бараките, пометоха целия "Изгрев" и накрая построиха бели и големи здания. Но понеже бяха служители на други господари, тези бели здания ги построиха за своите си господари. Е, за нас остана утехата, че думата на Учителя не се прекърши, не се забрави, а се намери онзи, който има власт и пари, за да изпълни Волята Му. Изпълниха Волята на Учителя и построиха дворци за своите си господари. Кажете ми сега, каква е разликата и поуката? Това е много важно. За нас, които бяхме около Учителя, това бе един голям урок. А за следващите поколения е една голяма поука, един окултен закон, който трябва да знаете: "В Божиите решения няма обратни действия." Е, сега някои могат да ми се разсърдят за това, което казвам, но такава е истината за Божиите решения и за онези, които изпълниха Волята Му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...