Jump to content
Iskri4ka

5_52 Учителят пуска руснаците в България

Recommended Posts

"Учителят пуска руснаците в България"

Учителят беше в село Мърчаево. Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил свидетел на едно определено историческо разрешение от Учителя. Като се съберат в една последователност тези опитности на приятелите, ще се възстанови и веригата от всички исторически развития през времето на Учителя. А те се определяха не къде да е, а в село Мърчаево в дома на брат Темелко. Тук в това време бе Всемировият Учител и Той разполагаше с времена, събития и съдби на хора, страни и държави, както и на цялото човечество.

 

В Мърчаево Учителят се затваря за три дни в стаята Си. Не приема никого. Връщат всички приятели, които идват от София, за да се срещнат с Него. Казват им: "Учителят не приема никого! Затворил се е и не приема никого." В такива случаи всички знаят, че Учителят има важна работа и че се решават важни неща за съдбините на човечеството. Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата. На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно. Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата. Долу приятелите са седнали на масите и разговарят за едно или друго. Всички стават на крака и вторачват очи в Него. Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от "Изгрева". Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития. Той изрича следните исторически думи: "Ние решихме да пуснем руснаците в България. Да пуснем комунистите в България!" След това Учителят ни изгледа и се прибра в стаята Си. А след това Учителят присъствува на общ обяд, но е мълчалив, затворен в Себе Си и не разговаря с никого. А ние долу под терасата, след изричането на тези думи, стоим, мълчим и не знаем какво става, защото бяхме обикновени человеци пред решението на Всемировия Учител и пред лицето на Бога. Едно Божествено решение не се отменя! Ние бяхме свидетели, че това стана. След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание над нас, заради нашето, както и на българския народ, непослушание към Него, към Думите и Словото Му. Убеден съм, че това е така.

 

Аз имах едно видение три години преди това, преди да дойдат руснаците в България. Идват на коне, застават на "Изгрева". Учителят излиза и ги посреща. Дава им благословение. Това го видях в своето видение преди да дойдат руснаците. Но го видях и наяве на "Изгрева", след като те дойдоха. И видях наяве още много неща. Видях как руснаците дойдоха на "Изгрева", как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в салона, как си прожектираха военни филми и правеха своите военни събрания там. Учителят бе горе в стаичката Си и не бе доволен от това разрешение на нещата. Но братята- комунисти от "Изгрева" ги поканиха. Ходиха да искат разрешение от Него. Той им разреши, но само за един път. Но те се събираха много пъти. Учителят тогава каза: "Затова, че оскверняват "Изгрева", ще бъдат наказани жестоко." Чудехме се как ще стане това. Изминаха над тридесет години и тогава видяхме как те разрушиха "Изгрева", изметоха всичко и си построиха легация. Кой бе виновен за това? Кой ги покани за пръв път на "Изгрева"? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи. Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за благодарност те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там. Аз знам, че за това тяхно деяние те ще бъдат наказани. Но още не е дошло времето за това. Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече тридесет-четиридесет години. Ще ги проверите и вие.

 

А защо ги допусна в България? За това си имаше причини. Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от "Изгрева" и от София, Той каза: "Вие искате Аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога. В момента, когато Аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния урок." А онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, те си научиха урока от болшевиките. Една част от тях бяха избити, друга част бяха хвърлени в затвора, а трети - изпратени в концлагери и там си научиха урока, който им предаваха болшевиките.

И ние си го научихме. А какъв е нашият урок, ще го прочетете в нашите спомени от това време. Какъв ще бъде вашият урок, когато четете това? Времето ще покаже по кой път ще тръгнете. Ако вървите в Пътя на Школата, Словото на Учителя ще ви храни, закриля и пази. Ние опитахме това!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×