Jump to content
Цецка

2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Recommended Posts

2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Роден съм на 30 декември 1900 г. в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта. Било е много студено време. Аз съм първото дете. Нарекли ме Борис. А името Борис означава „северен вятър". След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX. 1902 г., след това Николай - 5.ХП. 1904 г. и накрая Стефан на 25.УИ.1911 г., когото наричахме Тената. Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан. Селото се казваше Етъра. Къщата ни се намираше на най-високо място в селото. Изобщо нашият род винаги е живял по високите места. Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам!" Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца. И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме.

На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя. Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво!" Така че истинският Атон беше при Учителя на Изгрева в София.

Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни. Той ме повери като ученик в Школата на Учителя. След мен дойдоха като ученици в тази Школа и сестра ми Цанка, и братята ми Николай и Стефан. Е, трябваше да заплатим цената на първият обет и затова родът ни се прекъсна. Но втория обет стана пред Школата на Учителя и пред Бога.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×