Jump to content
Цецка

7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Recommended Posts

7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Тази история е истинска макар и да е чудновата. Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно. Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори. Тогава Габрово е наброявало 20 къщи. Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина. Дядо ми не ламтеше за богатство и пари. Но баба ми настоява ката ден. Накрая решава да угоди на баба и тръгва за Балкана да търси пещерите. Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа. Връща се и съобщава на баба ми. Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми. Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото. А тя е най-опасната и наказва жестоко, онзи, който се докопа до имане. И тогава със златото идват и най-големите беди.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×