Jump to content
Iskri4ka

8_08 Откриването на извора "Ръцете" на Рила

Recommended Posts

"Откриването на извора "Ръцете" на Рила"

За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". Така каза. После добави: "Пръснете се натам във вид на верига и тръгнете да търсите нагоре извора, в околността над езерото". Ние така и направихме, пръснахме се и започнахме да търсим. Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под канарата". Аз го чух и предадох веднага думите на Учителя. Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под канарата, ей там, има едно изворче". Учителят премина по камъните оттатък при брата. Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага почнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха. Накрая, така и стана. Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се оженил, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът.

 

От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст.

 

Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас.

 

Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода.

 

От този извор ние носехме вода за кухнята. Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните. По-късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят добави: "Защо ви трябва сал, когато това може да стане с лодка?" Всички одобриха това и нашият брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Ще видите много снимки на приятели с тази лодка, както и снимки на Учителя, Който се возеше с удоволствие в нея.

 

При различни екскурзии, в различни години из местността се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се изчисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича от него вода, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×