8_11 Последните дни на Учителя на земята

[Iskri4ka]

"Последните дни на Учителя на земята"

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели. Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков. Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам.

 

След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път!" Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят?" Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път!" Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тези думи, но от неудобство не Го попитах. Този въпрос ми се видя личен и се страхувах да не проявя любопитство. И после много съжалявах за това. Но и за колко много други въпроси съжалявах. Те бяха в ума ми, но не смеех да ги поставя на Учителя. А бяха много важни въпроси за Братството. Ето, четиридесет години след това, си блъскам главата, за да си отговоря на тях и не мога да си отговоря! Ако бях Го питала - а въпросите бяха готови и бяха в мен - Той щеше да ни отговори. Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява.

 

След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях. Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя.

 

Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции.

 

Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него. Никаква слабост, никаква отпадналост не виждахме. Но това беше само, когато беше на катедрата и държеше беседа. Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в здравето Му. Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат. Говореше се, че не се чувствува добре. В началото на декември ме срещна доктор Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива?" Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало". Брат Жеков поклати глава, не бе съгласен с мене, не каза нищо и си отмина.

 

След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме. Приятелите отвориха една вратичка зад салона, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме. Видях Учителя, как бе отишъл да гледа това, което приятелите бяха направили. Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше преди. Той ходеше изправен, с особена стойка и особена походка.

Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна. Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне. Но вън от това, след беседа, съм Го виждала малко отпаднал и отпуснат.

 

Последния четвъртък преди да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката. Брат Ради дойде да ме извика - той, като ги чистел, щял да изцапа пода, та аз да го почистя и измета след това. Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе?" "Не, Учителю, не е готово". След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода. Учителят се качи запъхтян до горната стая. Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян. Аз не бях Го виждала досега в това положение. И веднага седна на стола до масичката и до печката. "Ще запалите ли печката?" - запита Той. "Ще запаля, Учителю!"

Преди това бяхме почистили стаята Му. И Савка дойде и каза, че Учителят бил недоволен, задето сме разместили книгите. Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му. Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината - предварително за следващата година. Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик. Той отговори: "Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха пръстите ми, беше този канцеларски плик. Отворих го и видях, че документите за радиото са там. Учителят седеше в килерчето до печката. Обърнах се и Му подадох плика. "Този ли е, Учителю?" "Този е." Учителят ли не го бе намерил този плик, други ли не го бяха намерили - това не зная. Приятелите не бяха го открили, а аз без да искам го намерих. "Занесете плика на брат Дряновски!" - каза Учителят. Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина. Защо разказвам тези неща? Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък.

 

Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло. Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране. Учителят не може да посегне върху живота Си, за да ускори заминаването Си. Разбира се, знаел е, че си отива, че трябва да си отиде. И се подготвяше за това. Ние научихме това много по-късно, когато и другите приятели разказваха моменти от последния месец от живота Му на "Изгрева".

 

Пред някои Той бе споменал, че си заминава и то - строго определено, но те не смееха да споделят това с никого, а го разказваха едва, когато си замина Учителят. И нещо друго. Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги подреди по банкноти. Савка Му помагала в това. Парите дори били предадени и описани лично от Учителя. Това бяха пет милиона и сумата не беше малка. С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече. След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал. Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година. Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по

4560 лева. За онези години това не е малка заплата и превишава учителската. А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица преди да си замине, е опаковал! Савка също беше болна тогава. Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя. Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго село. Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук?" Учителят каза: "Недей. Голяма цигания е тук". Затова тя отиде в едно друго село - Богдановци - със своите рождени две сестри и престоя там няколко месеца. После се върна, когато всички се върнахме на "Изгрева".

Синът на една наша сестра беше току-що завършил медицина. Във вторник той доведе доктор Попов при Учителя, за да Го прегледа. Аз се случих там, защото отидох за пръв път в понеделник, бях във вторник през нощта, присъствувах и на самото заминаване. Така че аз съм свидетел - видях цялата обстановка там вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция. Та аз съм свидетел срещу всички тези клевети, които дойдоха после, за да опетнят Учителя.

 

След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и неспокойно. Много хора изчезнаха след направените арести и то - безследно. Затова никой не беше спокоен в София. Само Учителят, когато държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието от времето на Школата. На 19 декември 1944 година, Учителят слезе да спи в долната приемна стая. При Него влизаха и излизаха братя и сестри. Аз не отидох там, защото знаех, че Паша и Савка Го посещават и ако трябваше да отида, те щяха да ми съобщят. Паша ми каза, че Учителят казал за тези непрекъснати посещения на приятелите следното: "Какво го направиха тука? Те го направиха на хан". Затова аз все повече се стеснявах да посещавам Учителя. И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката. А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствувам лично при тези събития, защото те трябваше да бъдат описани след време от някого.

 

Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата.

 

В последните дни при Учителя дежуреха братя и сестри. Аз не отидох при Него по-рано, когато Той изкарваше боледуването Си. Повикаха ме в последните дни. В понеделник, на 25 декември 1944 година сутринта, дойде брат Тодор Стоименов и ме покани да отидем да дежурим заедно при Учителя. Отидохме в долната стая. Когато отидох там, почувствувах, че Той си отива. Как го почувствувах, не мога да кажа. Но начинът, по който Той се обхождаше, всичко ми говореше за заминаване. Видях нещо ново - Учителят никога не се е държал така. На човешки език, Учителят ту ставаше, ту лягаше- беше неспокоен. Той ставаше от едно място и отиваше да седне на друго място в стаята. Каквото Му предлагаха за храна - не вземаше. Ако Му предложат чай - ще вземе една две глътки или две-три лъжички и повече нищо не взема. Нямаше никакъв апетит. Беше мълчалив. Полягаше на леглото и пак ставаше. Не се оплакваше от нищо. По едно време казаха, че ще правят клизма на Учителя. Аз напуснах стаята. След излизането от стаята, почувствувах вече определено, че Учителят си заминава.

 

След тази среща при Него, отидох при Паша. Тя беше заедно с рождената си сестра Надя. Казах, че съм била при Учителя и веднага добавих: "Паша, Учителят си отива!" Сестрата на Паша ми се скара, разсърди ми се, че съм могла да кажа такова нещо. За мен беше ясно, че Учителят си отива. Почувствувах това с цялото си същество. Никакви колебания нямах. Паша мълчеше. Може би и тя мислеше като мене. Но нищо не каза. След известно време срещнах брат Ради и на него казах същото. Но той се опита да ме убеди, че всичко това ще мине, както е минавало по-рано.

 

Същата вечер останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото Му. Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси.

 

В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ.

 

Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония.

 

Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна по-учестено, по-затруднено и по-силно да диша. Борис се приближи до Него и повдигна главата Му. След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден. И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство. Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя. Никой нямаше да дойде от града при този студ, ако нямаше защо и за кого да дойде. Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни.

 

След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени. Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или предупреждения пред някои братя и сестри. Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде. То не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически и комунистически възпитана. Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно. Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова.

 

А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение. Всяко дарение се облагаше тогава според закона с 10% данък. Този данък го изчислиха за дванадесет години от заминаването на Учителя. Получи се голяма сума от 500 000 лева. Братството нямаше такава сума. Затова бе оценено цялото братско имущество, движимо и недвижимо, но и то бе недостатъчно да покрие големия налог. Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят. Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на

Братския съвет и в неговата финансова отчетност.

 

Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха.

 

И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг. Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша. Дори не ни посочиха жилища, както законът повеляваше. Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени. Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева". Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града.

 

Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена.

 

Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна.

 

През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено! Духовенството навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава. А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите. Но след като духовенството се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата. Клеветите и гоненията продължиха и след заминаването на Учителя. Покрай другите клевети срещу Него, комунистическата власт Му приписа и най-голямото престъпление: написаха и публикуваха, че се е самоубил. Това е лъжа, целенасочена и умишлена лъжа.

 

Новата власт, която пое управлението след 9 септември 1944 година, се оказа неблагосклонна и враждебна към нашето Братство. Първите няколко години бяхме спокойни и не бяхме обезпокоявани в нищо. Братският живот се провеждаше нормално. Но когато бе създадено комунистическото законодателство на новата власт, нещата се промениха и по законен начин целият "Изгрев" бе разрушен. На 6 декември 1957 година натовариха деветнадесет камиона с литература от "Изгрева" и я унищожиха чрез претопяване. Това бяха беседи на Учителя. И това го направиха ие чуждоземци, не чужди завоеватели, а българи! И запомнете добре това, защото този народ ще отговаря и ще изплати всичко докрай, като премине през страдания, мъчение, а може да попадне и под чужда окупация. Не може да му се размине на този народ така, защото той от себе си роди, отхрани и излъчи онези злосторници, които изгориха всичко.

 

Отначало ни признаха за верска общност, но без никакви права. После, с друго официално писмо, анулираха това признание и ние вече бяхме нищо за тях! През 1965 година ни забраниха дори летуванията на Рила, където ходехме от 1922 година било групово, било на лагер с палатки. Отчуждиха ни салона на "Изгрева" и нямаше къде да се събираме. А дойде време и да го разрушат.

 

Имаше само едно място на Витоша, където ходехме на общи и частни екскурзии по за няколко часа. И това ни забраниха. Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад. Там бяхме на завет. Но изпратиха войници да изхвърлят надолу камъните и да разрушат каменния зид. За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха. Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме възможност да се събираме, те го направиха така, както трябва. По план, целенасочено, разрушиха всичко, за да няма помен и следа от Школата на Учителя.

 

Нашето Братство е идейно Учение, с идейна вътрешна организация. Ние сме последователи и ученици на Учението на Учителя Беинса Дуно. Това е Учение за висша духовна култура. То е предназначено за хора с висш интелект. Ние приемаме, че целият Всемир се управлява от Висша Разумност, която ръководи и обгръща всичко в себе си. Разумни закони управляват целокупната природа. Природата е разумна и разумни закони лежат в основата на цялото Мироздание. Човек е част от тази природа и неговият живот е подчинен на същите закони. Чрез Своето Слово Учителят ни даде методи за възпитание и превъзпитание на човека. Човек трябва да развие в себе си всички заложби, вложени от природата. Учението на Учителя поддържа еволюцията на човечеството, а не революцията! То е против насилието, под каквато и форма да се проявява то. Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие. Смятаме, че сегашната комунистическа власт постъпи несправедливо към нас и към Братството. Отне ни всякаква възможност за изява и премахна всички условия за работа по методите на Учителя. Остана всеки от нас да прилага тези методи от Словото на Учителя в собствения си живот.

 

Тази власт има само едно положително качество. Като видят, че са направили грешка, те са готови да се изправят. И след като са направили фатални грешки и са разрушили всичко, те пак са готови да се изправят. Това съм го забелязала и съм убедена в него. И аз чакам да го направят. Сега е 1980 година. Аз чакам и се надявам, че скоро ще го направят и ще се коригират. Не може да не се коригират. Те не знаят какво представлява Всемирното Велико Бяло Братство - че то управлява живота на цялата Вселена. Те не знаят Кой е Учителят. Не знаят, че Той е Всемировият Учител и управляваше и управлява тази Вселена! Амин