Jump to content
Iskri4ka

8_16 Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София?

Recommended Posts

"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София?"

На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами.

 

Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове. Те бяха законните собственици пред закона. А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами.

 

По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът". Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон. Така се постъпи според съветите на адвокатите. А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами.

 

По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти. Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами.

След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами.

 

През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Понеже Братството не беше юридическа личност, нямахме право да събираме членски внос, като десятък и други подобни вноски. Ревизорите приеха тези вноски за дарение и като такива те бяха обложени с големи данъци. Според закона те бяха нарушение. А ние доказвахме противното. Но без резултат. И се стигна до съдебен процес. На основата и на други прегрешения според тогавашните закони, Братството бе ликвидирано по всички линии. А защо стана всичко това? Отговорете си сами.

По това време една комисия, съставена на 3 февруари 1958 година, направи инвентаризация на недвижимото братско имущество, на сградите и дворните места на верска общност "Бяло Братство". Комисията не бе случайна, от случайно подбрани личности. Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество. Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол.

I. Салонът

Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година. Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе.

Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м.

Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м.

Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м.

Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ.

Това беше салонът на "Изгрева". Постройките бяха построени на квартал 2, парцел първи. Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ.

Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото.

 

Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху

което бе построен салонът.

 

Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една

трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя. Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година. Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година. След това на братския салон бе сложен катинар. А по-късно той бе предаден за ползуване от общината на телевизионния център и го използуваха като склад. Там, където Учителят даваше Своето Слово за днешното и идното човечество, беше направен склад и то от българи, а не от чуждоземни завоеватели. След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз. Защо стана така? Отговорете сами.

 

II. Полянката

Полянката, на която играехме Паневритмия, бе с площ 11 120 кв.м. Тя се владееше от скрити пълномощници, както следва:

Тодор Стоименов Георгиев с нотариален акт 53, том XI, дело 1657 от 1926 година владееше 3 560 кв.м. След заминаването му, наследница бе Марийка Тодорова Стоименова. Тези 3 560 кв.м бяха отчуждени с държавен акт № 1092/2176.

Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година. Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона.

Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м.

Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м.

Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия.

След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета.

На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м;

барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м.

След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева".

 

III. Дворн о място

То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше

Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299.

 

IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници :

1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година.

Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181.

2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ

1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417.

Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м. Една част от това място бе заета от салона и столовата. На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова.

 

V. Дворнот о място от 2 46 0 кв.м се владееше от Паша Теодорова и Мария Михайлова Тодорова с нотариален акт № 147, том VI, регистър 1227, дело № 1164 от 1934 година. Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата.

 

VI. Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от

1930 година Същото място бе отчуждено.

 

VII. Парк-градин а "Мястото на Учителя". Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година. Тя има площ от 7 500 кв.м. От нея, с акт 1267/2228, беше отчужден една трета дял, тоест 2 500 кв.м, а останалата част от 5 000 кв.м остава неотчуждена. След

1957 година, тя бе одържавена.

 

VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м. Там

бе построена барака от 10 кв.м, в която живееше брат Пею.

 

IX. Дворно място, неотчуждено , което се владееше чрез наследниците на Димитър Минчов Сотиров с нотариален акт №198, том VI,

регистър 1226, дело 1114 от 1931 година. То имаше 890 кв.м площ. Този парцел бе разбит чрез регулацията. Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8. В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов. На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина Захариева.

 

X. Братск и барак и на чужд и места.

а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов.

б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева.

 

XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение.

 

XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството.

 

XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех. Запомнете това!

Равносметката:

Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата.

какво стана с нас, стенографките?

Савка си замина през 1945 година. Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота.

Паша Теодорова бе изселена от "Изгрева". Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова. При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище. Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент. Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев. След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша. Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами.

 

Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище. Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това.

Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата.

 

Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време. А по ваше време може и да го няма. Но да знаете, че това го е имало и е било. Било е, когато сме били и сме живели като българи по земята българска.

Днес, физическият "Изгрев" го няма. До края на декември 1972 година, той бе окончателно разрушен. Остана Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото на Учителя. Ако запазите Словото на Учителя, чрез Него може да се доберете до Духовния "Изгрев". А Божественият "Изгрев" представлява свалянето на Царството Божие на земята чрез претворяване на Словото на Учителя в Сила и Живот. Но това е за една друга епоха, епоха на човеците на Шестата раса, която трябва да дойде.

 

Веднъж се бяхме събрали около Учителя. Занимаваха Го приятелите с нашите човешки неуредици на "Изгрева". Той беше много недоволен. Изгледа ни и строго каза онова, което трябваше да каже. А ние трябваше да го запомним:

"Ако българите разберат кои сте вие тук на "Изгрева" и че тук е Великият Учител и Бялото Братство, ще станат всички и ще дойдат да ви огледат така, както трябва. Ще ви претеглят и оценят, без да им трепне окото.

Ако българите разберат кои сте тук на "Изгрева" и че вие нищо не сте приложили от Моето Учение, тогава със сила ще ви изметат от тук. Ще ви натирят по света. И вие ще се загубите по света.

Ако българите проумеят това кои сте вие тук на "Изгрева", то едно е сигурно, че с камъни ще ви пребият, защото сте пропуснали условията да приложите това Учение и сте взели мястото на други, които биха дошли на ваше място и щяха сами да приложат това Учение."

 

За най-голяма изненада, след заминаването на Учителя, ние, които бяхме на "Изгрева", успяхме да се убедим в думите на Учителя. Те се сбъднаха така, както каза. Ние преминахме през всички етапи. Всички бяхме подложени на изпит. А преди това бяхме претеглени на българския кантар - така, както каза Учителят. Бяхме претеглени, преценени и бяхме бити както трябва. Но не ни пребиха! Защото ни биха със собствените ни камъни. Нали българската поговорка така казва: "С вашите камъни - по вашите глави!" Тази поговорка се оказа окултен закон и ние проверихме, че той е верен и точен. Получихме такава оценка, каквато трябваше. Затова днес "Изгревът" го няма. Но запазихме Словото и можем да ви го предадем, за да сътворите в себе си Духовния "Изгрев". Именно затова, че запазихме Словото, Небето не допуска да бъдем пребити с камъни. Но видяхме как българите бяха взели камъни в ръце и бяха решили да ги хвърлят върху нас. В последния момент Небето се намеси и те захвърлиха камъните, но ни оставиха да бъдем бити "с нашите камъни - по нашите глави". Ето това повече боли от всичко друго. Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения. Аз също имам своя дял в това Дело за съхранение на Словото на Учителя. Аз бях тази стенографка, която дешифрира стенограмите на останалите непечатани беседи и ги предаде за съхранение в четири екземпляра. Те излязоха, написани от моите пръсти на пишеща машина. Работих десет години, дешифрирах стенограмите и подготвих беседи за петдесет тома, които трябва да се отпечатат. Аз изпълних моя дълг към Школата, а вие трябва да изпълните своя дълг към Школата. Говоря за дълга на Ученика!

 

Накрая, ще завърша с един цитат от беседа на Учителя, за да видите, да се убедите, да разберете, че всичко, което ви разказах е верно и точно.

 

В 33 школна лекция на общия окултен клас, IV година, "Несъвместими отношения", произнесена на 22 юли 1925 година, на стр. 42-43 можете да прочетете следното:

 

"Ако учениците се държат морално, добре, само пред Учителя си, те трябва да знаят, че не могат да Го излъжат. Ако те мислят, че Учителят им ще ги съди, лъжат се. Казвам и на вас: Аз няма да ви съдя, други ще ви съдят. Когато ви съдят, аз даже няма да се явя там. Аз зная, че тези, които ви съдят, са справедливи. Няма да се мине много време и те ще ви съдят тук, на земята. Някои от вас скоро ще бъдат съдени."

 

И всичко това се изпълни - както по времето на Учителя, така и след Неговото заминаване. Така се дойде до процеса през 1957-58 година и Братството бе унищожено. А по-късно целият "Изгрев" бе разрушен и изметен. Ето защо днес го няма. Аз бях очевидка и свидетелствувам, че казаното от Учителя се изпълни и извърши до последната буква.

 

Написах това, за да се знае, че "Изгрев" е имало, че е имало ученици и че всичко това се случи на българска земя, в София, когато имаше българи, които говореха на български език и записваха Словото на Всемировия Учител с българско писмо. Ние бяхме представители на българския народ, които бяха при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно.

Ние бяхме, защото сме били и защото отново ще бъдем с Него, с Всемировия Учител през следващите векове и хилядолетия, докато човечеството на земята съществува, за да изпълним и претворим в себе си в Живот и Сила Словото на Учителя, което е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин.

Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий Кръстев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×