Jump to content
valiamaria

16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Recommended Posts

16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно.

Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.

Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?" А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля.

Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.

В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат.

Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир.

СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО

III година Откомври 1923 г., София

1. Александър Стрезов

2. Ана Матеева

3. Анастасия Динова

4. Анастас Щерев

5. Асен Кантарджиев

6. Богдан Икономов

7. Борис Николов

8. Василка Иванова

9. Виктория Христова

10. Георги Марков

11. Георги Радев

12. Георги Томалевски

13. Дафинка Доганова

14. Димитър Стоянов

15. Добран Гарвалов

16. Евдокия Иванович

17. Еленка Андрееева

18. Кирил Икономов

19. Кирил Паскалев

20. Константин Константинов

21. Кръстю Тюлешков

22. Кузман Кузманов

23. Люба Радославова

24. Мария Зафирова

25. Марийка Петкова

26. Мария Тодорова

27. Невенка Петкова

28. Олга Славчева

29. Паша Теодорова

30. Пенка Михайлова

31. Петър Пампоров

32. Петър Попов

33. Савка Керемидчиева

34. Сотирка Бабаджова

35. Стоян Джуджев

36. Стоян Караенев

37. Тодор Попов

38. Христо Койчев

39. Цветанка Щилянова

40. Цеко Етугов

41. Кръстю Христов 47. Генчо Алексиев

42. Методи Константинов 48. Елена Хаджи Григорова

43. Иван Жеков 49. Петър Камбуров

44. Костадина Чопаринова 50. Цветан Стайков

45. Елизер Коен 51. Мария Савова

46. Жечо Жеков 52. Милка Танева

СБОРЕН СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС ПО ВРЕМЕ НА ШКОЛАТА 1922-1944г.

Братя:

1. Тодор Стоименов

2. Боян Боев

3. Борис Николов

4. Димитър Стоянов

5. Цочо Диков

6. Методи Константинов

7. Влад Пашов

8. Иван Антонов

9. Кръстю Христов

10. Пеню Ганев

11. Генчо Алексиев

12. Неделчо Попов

13. Христо Цонзоров

14. Георги Йорданов

15. Панталей Карапетров

16. Тодор Симеонов

17. Димитър Звездински

18. Николай Шиваров

19. Гавраил /Галилей/ Величков

20. Васил Георгиев

21. Драган Петков

22. Стефан Дойнов

23. Щерю Христов

24. Боян Атанасов

25. Георги П. Сотиров

26. Ангел Вълков

27. Стоян Георгиев

28. Атанас Минчев

29. Илия Узунов

30. Борис Ст. Димитров

31. Иван Ил. Митков

32. Йордан Бобев

33. Йордан Иванов

34. Йончо Цв. Йончев

35. Антон Николаев

36. Филип Славов

37.Гради Минчев

Сестри:

1. Паша Теодорова

2. Василка Иванова

3. Олга Славчева

4. Сийка Динова

5. Елена Андреева

6. Савка Керемидчиева

7. Мария Тодорова

8. Елена Григорова

9. Димитрина Атанасова

10. Стойна Христова

11. Севда Николова

12. Стефанка Иванова

13. Мария Савова

14. Теофана Савова

15. Веса Козарева

16. Буча Бехар

17. Стоянка Илиева

18. Наталия Чакова

19. Пенка Кънева

20. Милка Периклиева

21. Мария Зефирова

22. Невена Неделчева

23. Верка Куртева

24. Амелия Надзор

25. Катя Грива

26. Маргарита Мечева

27. Милка Аламанчева

28. Люба Аламанчева

29. Веса Несторова

30. Сийка Костова

31. Радка Герова

32. Дарлинг Доспевска

33. Мария Македонска

34. Гинка Манолова

35. Здравка Григорова

36. Стойка Янчева

37. Софи Ламбева

38. Данушка Кисьова

39. Ружка Кисьова

40. Лиляна Атанасова

38. Величко Събев

39. Димитър Костов

40. Димитър Шишков

41. Михаил Звездински

42. Георги Тахчиев

41. Любка Стефова

42. Маринка Иванова

43. Вяра П. Георгиева

44. Станка Ангелова

45. Мария Златева

Забележка: Списъкът е направен по време на Учителя със стария ръкопис.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×