Jump to content
valiamaria

24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Recommended Posts

24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво.

Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар. Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят. В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъка в двора ще изгори с тях. Взехме ние инициативата в ръцете си. Пуснахме добитъка, изнесохме децата от горящата къща и извлякохме бабичката. Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попът и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите. Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×