Jump to content
valiamaria

38. БАБА ДОНКА

Recommended Posts

38. БАБА ДОНКА

В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем. Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох!" Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро!" Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете.

Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят. Приближава се баба Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли?" Той се усмихва: „Ще прослушаш, бабо Донке, ще прослушаш и ще прогледаш!" А тя е засмяна и доволна. Редовно е в салона и слуша Словото на Учителя. Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат. А тази баба Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна. Така както бе казал Учителя. Освен това тя се научи да слуша Словото на Учителя и след това ни разказваше какво е запомнила от беседата. Тя бе вече прослушала. Беше се изпълнила думата на Учителя. Вече различаваше Словото на Учителя, познаваше го и Му вярваше. Това значи да прогледнеш и да прочуеш. Това се отнасяше и за останалите къде повече къде по-малко. А това не беше малко, дори бе много.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×