Jump to content
valiamaria

52. ПЧЕЛИНЪТ

Recommended Posts

52. ПЧЕЛИНЪТ

След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и се купиха 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар и с големи амбиции да създаде едно голямо пчеларство и то баш на Изгрева, та да смае мало и голямо, включително и гражданите от София. Той работеше там, но не беше много опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата да се оправя с кошерите, а на есента, никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: „Учителю, каква е тая работа, що кошери се навъдиха и брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед?" И поглежда Учителя изпитателно. А Той отговаря с благ глас: „Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпиме, но с друг мед." Отиват двамата, качват се в стаичката на Учителя. Учителя донася един буркан, отваря го и нагребва една лъжица пълна догоре с мед, поставя я в една чинийка и я поднася на сестрата. После същото слага и на себе си. „Да хапнем , сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан." Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: „Може и да стане." На следващия ден Учителят е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: „Учителю, много Ви е сладък меда!" Учителят се усмихва и казва: „Сладък е защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народа казва? Не ти искам нито жилото, нито меда!" Учителят вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота ни.

Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори никога вече. Това бе единствения случай, който трябваше да послужи за урок предаден на учениците от Школата.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×