Jump to content
valiamaria

69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Учителят не беше доволен от това, че братята и сестрите закупиха места на Изгрева и то на малки парчета. Той искаше всеки, който купи да има по един декар. А те закупиха по 100-150 до 200 кв.м колкото да стъпят на Изгрева и да си построят барака. Всеки гледаше да си огради мястото. При ограждането на местата нямаше дори пътека откъдето да се мине. Нямаше регулационен план. Изгревът стана като квартал. Спомням си, яви се един спор между две сестри, които спореха за една педя място като съседи и вдигнаха скандал и не виждаха, че Учителят е на няколко крачки от тях и разговаря с няколко братя. Ако бяха видели Учителя не биха направили караницата. Накрая премина този тъмен облак. Учителят беше много недоволен и сериозен и каза на братята, които бяха до Него, а аз бях един от тези. „Виждате ли за какво се карат, за една педя земя. То Изгревът е още във въздуха, в Божествения свят, а те тук цепят земята." Той не беше доволен от туй, че строяха безразборно бараки без да го питат, всеки на местенцето, което си го е купил, само и само да си вдигне барачка и да се засели.

А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата,как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там. Този план Учителят в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на Го послуша. В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете.

Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора.

Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×