Jump to content
valiamaria

72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Recommended Posts

72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Въпросът за постът е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. И център и фокус на този пост е човекът и неговото тяло. Това е принципът. А Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат.

При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек.

Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха. А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика.

Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната.

Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни."

Казва се само един път преди започване на поста.

Ползотворните сили, с които храните действат при поста:

1. Житото действа на гръбначния стълб.

2. Орехите - на мозъка.

3. Ябълките - на сърцето.

4. Медът - на кръвта.

100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха.

Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок.

Отпостването става с картофена супа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×