Jump to content
valiamaria

81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

Recommended Posts

81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

След като една от стенографките разчете, дешифрира и напише на пишеща машина в четири екземпляра една беседа, която е сверявала от четири тетрадки, то тогава тази беседа беше само една разчетена стенограма. Тя не можеше така да се публикува. Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя. След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед. Така всяка една беседа се коригираше три пъти: два пъти от шпалти и един път от Учителя. Учителят не обичаше грешки. С годините Паша свикна с метода на Учителя за работа и след Неговото заминаване тя продължи да работи по същия начин.

Паша ръководеше издаването на беседите, защото през нея минаваше цялата работа. Тя стилизираше малко беседата на Учителя, защото да говориш е едно, а да пишеш е друго. Това са два различни процеса. А да ги представиш за печат е нещо трето. Има малко разлики, където едно нещо може да се каже така, но може да се каже и иначе. В туй отношение тя беше много акуратна. Но наистина има някои беседи, където има разлика между първо и второто издание Виждат се някои пасажи, които са дадени по-свободно. Това е факт. Но Учителят тогава вероятно й бе дал малко повече свобода. А Учителят бе за едно по-свободно издаване на беседата, но без да се правят съществени изменения. Както Словото, така и музиката не могат да бъдат фиксирани, когато се дават направо от извора. Дори когато говориш ще поразтеглиш един израз, друг път ще го кажеш с друг тон. Но имаше млади братя от братството, които не искаха да се правят редакции на беседите и бяха срещу редакцията на Паша. Аз не съм съгласен с тях, защото тя ги редактираше още по времето на Учителя. А ние бяхме виждали как Паша чете беседите на Учителя. Значи Учителят одобряваше нейното редактиране. Учителят го е приел и аз съм бил винаги в защита на Паша. Може да има малки различия, но стилът е запазен. Паша беше абсолютно честен човек и предана на делото. Но ето сега един млад брат ни поднася две томчета „Трите живота", първо издание от 1922 г. и второ издание на същото томче от 1942 г. Питаме кое е оригинала на Учителя, защото има големи различия във второто издание. Аз не мога да кажа нищо, защото факта си е факт. А сестра Мария Тодорова, която е до мен отсича с едно изречение: „Паша обичаше да прави литературни обработки на Словото на Учителя." И дава пример как колкото пъти е влезнала при Учителя е виждала Учителя да стои на стола, но израза Му е съвсем друг и не винаги е бил доволен от това, което Паша чете. Но понеже е нямало друг кой да работи Той приемал нея. А има и други случаи, които е наблюдавала сестра Мария, но тя ще си ги разкаже отделно. Така според сестра Мария моята теза е отхвърлена. Но тогава нещата бяха така.

За моя защита ще ви разкажа един случай: в първите години когато отивахме на ул. „Опълченска" 66 да обядваме, един ден Учителят ни извика трима млади братя: мен - Борис, Георги Радев и Константин Константинов. Ние бяхме вече студенти. Учителят каза: „Ето ви по една беседа на пишеща машина. Прегледайте я и как бихте я предали тази беседа?" Прегледахме я вкъщи, всеки работи и след три дни занасяме на Учителя беседата прегледана от нас, редактирана от нас и написана на пишеща машина. Минаха 5-6 дни и Учителят ни извика и каза: „Не съм доволен от работата ви." Той искаше по-големи промени, а ние не смеехме да изменим нищо. Тъй бяхме страхливи. Та Учителят насърчаваше по-свободното редактиране на беседите.

И друг пример: Стенографката Савка Керемидчиева издаде „Свещени думи на Учителя". Сестра Маркова, която беше чужденка - белгийка, пожела да я преведе на френски. Учителят й разреши. Изобщо Той я насърчаваше да превежда и тя я преведе. Минаха няколко години и аз се запознах с една преподавателка по френски език и професионална преводачка. Аз работех в нейната къща някаква мозайка и я помолих: „Можете ли да ми преведете една книжка от български на френски език?" Тя се съгласи. И аз и дадох френския превод на Маркова и българската книжка, която да преведе на френски и по този начин да провери превода на Маркова. Тя направи превода, но ми каза: „Толкова промени са направени, толкова съществени работи са изменени в книжката на Маркова, че аз се чудех как да превеждам. Но накрая реших да превеждам като професионалист." И тя ми даде нейния превод и превода на Маркова. А Маркова свободно е превеждала като си е служила с един по-свободен словесен израз. Ето това е един голям проблем за решаване. Когато се превежда свободно, се нарушава оригинала. А Учителят е дал свобода на сестра Маркова да превежда свободно. Хайде разрешете тази загадка?

В това отношение педант беше Николай Шиваров, който не искаше да се измени дори и буква. И с Паша той винаги беше в конфликт. „Защо си позволява да измени израза или фразата." Веднъж аз му казах: „На ти една беседа и ти я предай тъй както искаш!" Той се мъчи две недели и нищо не направи. Казах му: „Ти не знаеш какво искаш. Остави Паша да си работи така, както си е работила досега." Паша не може да направи изменения вредни на Словото. Също и други наши приятели когато работехме се придържахме строго условно.

При редактирането съществени промени не се правят.

Някои от младите братя повдигнаха въпроса отново против редактирането на Паша, че е изменила Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това становище. Нейната редакция беше приета от Учителя и тя продължаваше да работи по същия начин. Няма какво да се борим против това. Аз направих един опит. На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха абсолютно несполучливи. Те не можаха нищо да направят. Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите. И Паша остана да редактира беседите както ние сме ги издавали досега. По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша. Тя работи съвестно, преумори се и си изгуби дори зрението. Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване.

Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша. Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си. Но фактите са факти. И той сега ме упреква, че ние сме променили Словото на Учителя и се явяваме най-големите врагове на Учителя. Аз се изненадвам от това заключение и го питам: „Ти какво би направил?" А той отговаря с една дума: „Ще го отпечатам тъй както е разчетено." Аз мълча, а сестра Мария до мене седи, и слуша и казва: „И аз бих го отпечатала така както е в стенограмата." Ето един проблем, който ще решава вашето поколение. От 1945 до 1950 г. ние издадохме 51 томчета. Останаха още 51 томчета. Ха да видим как вие ще решите този въпрос!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×