Jump to content
valiamaria

82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ

Recommended Posts

82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ

Трите стенографки стеногра^фираха, после дешифрираха, сверяваха текстовете и накрая Паша редактираше. Имаше години когато Паша отиваше в г-р. Русе, престояваше там и правеше коректура на шпалтите. Трудна, но и отговорна работа. Но се справи. Като идваше в Русе тя отсядаше при братя Маркови, а книгите се отпечатваха в печатницата на Борис Малджиев. Тогава се оказа, че имало опити за свободно редактиране на дешифрирания текст и някои от братята бяха видяли това, след което отидоха и запитаха Учителя защо е така. Тогава Учителят реши въпроса като направи един опит с приятелите. Той даде на трима човека по една дешифрирана беседа да я преразкажат в по-съвременен език и да бъде по-достъпна за читателите. Тогава смятаха някои-, че езикът на Учителя е неразбираем. Езикът на Учителя беше чисто символичен език и беше много точен. Но ние не Го разбирахме, защото не разбирахме Словото. По-късно Той каза, че за да се добере някой до Словото Му той трябва да мине през четири посвещения. А когато мине през четвърто посвещение, то Словото директно ще влиза в него и ще го храни с Божествения хляб. Така тримата човека направиха опит с трите беседи, които Учителят им даде. Но нищо не излезе. Учителят не бе доволен от преразказаната работа ,защото бе променен Духът на Словото. Всички видяха и се убедих в това. И в Негово присъствие и по Негово време никога повече не се постави този въпрос.

След заминаването на Учителя започнахме да отпечатваме следващите неиздадени беседи. Паша продължи своята работа по същия начин. Но от Братския Просветен Съвет имаше братя, които упрекваха и обвиняваха Паша, че свободно редактира Словото и по този начин го променя. Намериха и извадиха беседи и доказаха, че това е така. Аз също го видях, но какво да се прави. Паша бе много смутена и разстроена. Тогава аз си спомням за опита на Учителя и реших да направя същото. Тогава на всеки един дадох по една годишнина от дешифрираните беседи да ги редактират. След време те се събраха и донесоха редактираните беседи. Един брат се отказа и каза, че не може изобщо да помисли за' редактирането, защото го е страх от Словото и благоговее пред Него. Другите направиха опита, но се оказа, че редакцията е направена много по-лошо от тази на Паша. Сверявахме редакцията и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от редакцията на Паша. Значи и едните и другите променят. Ами тогава? А трябваше беседите да се печатат. Тогава реших понеже Паша бе работила при Учителя, то аз я оставих да работи по същия начин. Тя работи до някъде. После зрението й отслабна и тя ослепя. Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Сега трябва да видя кой от вас от следващото поколение ще довърши моята работа. Защото Учителят ми нареди и предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носих тази отговорност. След като моите верни сътрудници и съратници през 1980 г. откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи, ще видим сега кой ще поеме отговорността да довърши моята работа? Ще я довърши този, който е определен от Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×