Jump to content
valiamaria

110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Recommended Posts

110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Първата връзка с търновци Учителят прави с Мария Казакова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия.

Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г. включително съборите бяха в Търново. Съборните беседи са издадени. Тогава ние младите хора охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000.

В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на лозето. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране. Тури някакви карти, тури чертежи и се нареди обстановка една такава изключителна. Това беше в хола. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграмата, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина голяма колкото една стена. Една Пентаграма нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, които светеха по особен начин. Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилни-ците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъка, който гореше беше жив. В тази стаичка по стените имаше наредени чертежи, имаше разни символи, ленти сложени с различни цветове. В тази стаичка, която нарекохме Горницата, по време на събора, излизаха по стъпалата да правят молитва по десет души. Те долу се избираха така, че да си хармонизират, че като излязат горе да бъдат чистички, спретнати и ще направят молитви, размишление и след което Учителят ще им даде някои идеи и някои мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета. Така всеки посетител на събора трябваше да мине през тази молитвена стаичка. Обикновено не се допускаха да влязат в нея и от вратите оглеждаха какво има вътре. Влизаха повече старите братя, които са водили повечето един духовен живот дълго време. Така беше тогава.

Стопанския живот на събора се организираше от няколко практични братя. Между тях беше Петко Епитропов, висок човек, представителен, с голяма брада. Той служеше в застрахователното дружество и като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше 2-3 помощника: Гумнеров, Иларионов и др. Те се грижеха за всичко. Закупуваха продукти, доставяха ги, доставяха хляб, организираха общата братска трапеза. На събора се събираха от 500-1000 души. За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно. Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Поставиха се казани на удобни и подходящи места. Изобщо се създаде обстановка за общ братски живот, много приятна и много хубава. Помощници имаше винаги за чистене на зарзавата. Младите братя носеха вода от далече от една чешма в лозята, която беше далеч може би на километър. Но вода се носеше на гръб. Винаги имаше доброволци и имаше изобилно вода. Така се организира братския живот.

Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя.

Един съборен ден. Откриването на събора ставаше в определения ден. Учителят посочваше датата и часа. А това беше сутрин рано. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Това беше в пет часа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено на първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, но понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салона се препълваше от народ както вътре, така и отвън.

Духовенството се опитваше да пречи. Понякога възразяваха, задаваха въпроси, а понякога се опитваха да внесат смут в салона. Но не можеха нищо да направят, защото болшинството бяха наши приятели. При туй интересно е да се отбележи, че комунистите, които имаше в Търново заеха страната на братството и не позволяваха да се правят обструкции в салона. Така Учителят можеше да си изнесе спокойно сказката и братята и сестрите да се разотидат спокойно към лозята, където отдалечено от града прекарваха спокойно един пълноценен братски живот. Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори. Но духовенството монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него. С това си предопределиха съдбата като град. Оттогава той започна да запада. Но Учителят не рачи да води спор с тях, оттегли се и прехвърли събора в София.

След като сме се върнали от първата беседа от градския салон, се правеше общ братски обед. След обед имаше пак някакво събрание. На тези събрания се задаваха въпроси на Учителя, на които Той отговаряше. На тези събрания Той държеше кратки беседи. Тези съборни беседи са съгласувани. Там има основни идеи, които се изнасят и около които се водят разговорите. Също приятелите през свободното време или общуват или разговарят. Някои от братята, които имаха познание по окултни науки изнасяха сказки, реферати. И така общия братски живот вървеше пълнокръвно. Всички бяха заинтересовани. Всеки си водеше бележки, задаваше въпроси, разговаряха и така се създаваше една хармонична духовна обмяна между всички. Животът бе хубав и чист. Съборът обикновено продължаваше 7 дни. От неделята до неделята. След това почваха да се разотиват. Една малка групичка оставаше още с Учителя докато се прибере инвентара, да се тури ред и така завършваше съборът. След туй Учителят отиваше някъде в провинцията където Го канеха на гости. Например през 1920 г. Той беше в Сливен и с десетина братя се качи на Сливенския балкан, където стояха десетина дни на палатки. А след това след като бе поканен от Георги Куртев, отиде и посети Айтос за първи път. И от там започна възраждането на Айтоското братство.

Тук трябва да споменем семейство Иларионови. Преди да дойде Учителят при тях те са имали спиритическа група, занимаваща се със спиритизъм и медиуми. Тогава тези неща бяха доста разпространени. Учителят като се запознава с тях те се прилепват, присъединяват се към Учителя като Негови ученици и Учителят обикновено отсядаше у тях. Имаха хубава къща на баира и отделяха за Учителя една стая. Той там живееше в тяхната къща и там приемаше посетители. Когато братята купиха лозята и почнаха да ги обзавеждат тези лозя за място на събора, то Учителят даваше нареждане как да стане това. Елена Иларионова беше учителка, чудесна сестра, будна и предана. Константин Иларионов беше военен. Като военен той заболя тежко и безнадеждно бе да бъде излекуван. През това време идва Учителят, а Иларионов служел някъде към сръбската граница към Цариброд. Като разправя Елена на Учителя, Той пожелава да отиде при него. Живее известно време при него и го лекува. За две седмици Учителят излекувал Иларионов по Негови напътствия и по Негов начин. Той се излекувал от неизлечимата си болест. Тогава предприемат една екскурзия с Учителя.

Иларионов си подобрява здравето, тръгва положително към възход и оздравява. После се уволни като военен и като пенсионер се отдава на братска работа. Той бе един от организаторите по стопанската част на събора. Той е и ръководител на търновското братство. Има запазена кореспонденция между Учителя, Елена и Константин Иларионови. Аз успях да прибера архива на Иларионови. Иначе осиновената им дъщеря можеше да го унищожи от уплаха, както това стори с френологичните карти на Учителя, които бяха попълнени от Учителя и беше един гигантски труд в разстояние на 11 години. Този архив предстои да се обработи и да се напише история на търновското братство. Аз съм го предал на един млад брат и сме се уточнили как да стане всичко това.

При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. Аз по същия начин дойдох. Учителят определяше датата и изпращаше поканите лично. Но през следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Съборите в Търново почнаха от 1919-1925 г. По-късно Петко Епитропов се зае с организацията на съборите. Сега ще ви предоставим едно негово писмо, за да видите как е ставало. И в какво всъщност се е състояла.

„Любезни брат,

Няма Любов като Божията Любов!

По нареждане:

Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г. в гр. Велико Търново.

Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви.

Деца по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят.

Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни.

Умоляват се приятелите от гр. Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано жито на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст. Загора да донесат тоже по 10 кг очистено жито за варене.

Понеже въпросът за квартирите е труден, умоляват се братята да си вземат палатки и покривки, а тия които ще искат квартири да изпратят списък най-късно до сряда вечерта, 19 . того. до брат Константин Иларионов, ул. Зе-ленка, гр. Велико Търново.

Всеки брат и сестра да бъдат снабдени с лични карти (легитимации). Без такива никой да не тръгва!

Да се изпратят братя за работници! Най-късно на 20.того вечерта да бъдат в Търново и то както следва: от г р. Айтос -10 души, от Бургас - пет, от Нова Загора - пет, от Ст. Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори.

Пътуването от разните градове за Търново ще стане по следния начин:

1. градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр. Търново.

2. Градовете Бургас, Айтос, Ямбол, Видин, Лом, Панагюрище, Карлово, Хасково и гара Любимец да пристигнат в петък в гр. Търново.

3. Градовете: Ст. Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново.

4. От гр. София могат да тръгнат от четвъртък вечерта.

Забележка: Умоляват се братята и сестрите при пътуването да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни.

Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа!

С братски поздрав: подпис"

/Петко Епитропов/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×