Jump to content
valiamaria

111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Recommended Posts

111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

През 1922 г. месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята. Тук дойдоха много млади хора от София и от страната. Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места. Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре. Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото. Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи. Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри. Говореше се за Новото учение, за любовта, но ние бяхме още старите хора със старите привички и мераци. Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси. Аз стоях настрана и най-накрая, понеже не обичам да изпъквам и да бъда пръв. Бях млад и се срамувах. А и не познавах никого. Тогава Учителят се обърна към мене, вдигна ръка и посочи с показалеца си Мария Тодорова, която стоеше наблизо и рече: „На тебе я поверявам." Всички наоколо останаха учудени, защото Учителят посочи мен и Мария. По такъв начин Учителят направи връзка между мен и нея. Така започна нашето запознанство, нашата дружба, която остана до края на живота ни. Това беше един живот - минало, настояще и бъдеще. Той си остана неразривно свързан с Учителя и Братството. Затова не може да се говори за Братството без да се говори за този живот. Нашата дружба с Мария трая повече от 55 години. Живеехме добре с нея. Тя беше чувствителна много и откликваше на всичко. Беше чуден барометър. В нея се кръстосваха почти всички братски проблеми през време на Школата.

Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое.

Прекарахме съборните дни на Братството при Учителя в Търново, но невидимата връзка бе направена както с Учителя, така и с Мария. Бях срещнал Учителя, а трябваше да замина на, запад да уча. Идеите, молитвите, чувствата, които носеше душата ми оживяха и аз чувствах, че живота ми е в тях. От запада останах разочарован. Не ме възхищаваха формите, чрез които се беше изразил живота там. Аз се върнах, намерих Учителя в София, намерих братята и сестрите, които ми.бяха станали родни. Тъй че се включих в общия голям живот на Братството. Така отново намерих Учителя. А Учителят създаде връзката между мен и Мария Тодорова.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×