Jump to content
valiamaria

118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Recommended Posts

118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

За нашия път с Мария ще кажа следното: ние с нея бяхме големи любители на планините. Живеехме повече сред природата. Нашето жилище беше малко, но ние правехме многобройни разходки и екскурзии по планините. Мога да кажа, че в тези пътувания от 55 години, по мое изчисление сме извървели 110 хиляди километра. Обиколили сме земята три пъти по екватора. Имахме с нея един дълъг и прекрасен живот, един хубав път сред най-хубава обстановка. Животът сред природата бе нашия живот, нашата среда, в която се движехме, паралелно с него вървяха нашите разговори като идея и живот. Аз споделях всичко с нея и нашия път мина при една голяма хармония и разбирателство, творческа и полезна работа. Ние с нея бяхме от началото до края на Школата на Учителя.

Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са те. Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше един от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август.

Обикновено до Чам Кория отивахме с превоз. И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком. Вървехме по стария фердинандов път, Кайзеров път, много живописен. Закарваха ни багажа до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо почти при самите извори. Като се разположим и опънем палатки, и прекарвахме толкова дни, докато ни се свършат продуктите до уреченият ден, когато ще дойде онзи човек с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме от там. Тези места са чисти и красиви. Гледката към връх Манчо и към Олтарите са чудни гледки. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях, не се плашеха много, но все пак бяха предпазливи с нас. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. И Той каза само една дума като вървеше пред мен: „Олтарят". Тъй го нарече. „Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея". Това бе го казал Учителят в друг един разговор.

Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София.

С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай. Мария върви й се усмихва. „Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително. Горе спряхме мокри до кости. Аз извадих раницата, вътре имаше малко шише с бензин за такива случаи, а кибрита бе увит в мушама. Всичко това го бе стъкмила Мария преди да тръгнем. Но те не знаеха това. Донесоха дърва и те бяха мокри. След малко буйна огън. Никой не видя как стана това. Всички се чудят. Викат ми: „Ти си вълшебник!" Казвам: „Не аз, а сестра Мария, защото тя сложи в раницата шишето с бензин за такива случаи." Показвам шишето. Всички клатят глава и се чудят. А сестра Мария преди всяка екскурзия си погледне в тефтерчето, където е записано какво точно трябва да се вземе. И всичко беше под номера. А като лагерувахме на Рила по два месеца нейния списък имаше около 400-500 точки. Бяхме свикнали на изненади и се готвехме за тях още в града.

В първите години на Рила бяхме с всички приятели. Но скоро по наше вътрешно влечение ние си изместихме палатката по-високо в скалите. На чисто място. Приятелите негодуваха, че сме се изместили вън от лагера. Отидоха да се оплачат на Учителя. Той нищо не каза. Но на следващия ден излезе с цялото Братство и Го доведе пред нашата палатка и нашия огън. Пред нашата поляна се разположиха всички и Учителя тук държа беседата си. Има снимки направени с Учителя на това място. Понякога е идвал сам на гости при нас. По-късно Той тук държа няколко беседи.

Така ние открихме лагера на Яворови пресои на Витоша. Първо ние с Мария живеехме там и после Учителят доведе Братството на същата поляна. И тук беше лагера през 1932 и 1933 година.

След излизането ми от затвора ние направихме бивак при езерото на Чистотата. Още никой не се беше усетил да опъне палатки тук. Прекарахме няколко години. Излизахме за изгрев слънце на върха на езерото на Чистотата там където се играеше Паневритмия през времето на Учителя. След няколко години се прехвърлихме горе при салоните до „Върха на Размишлението". Минавахме по Зеления ред направо до върха. Там преживяхме последните години от нашия съвместен живот. При своите излети приятелите минаваха покрай нас, гостуваха ни и след това се връщаха в лагера. Това бяха последните ни години с Мария на планината. Учителят й даде духовното име Амриха, което значи безсмъртна.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×