Jump to content
valiamaria

123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Recommended Posts

123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Ние бяхме свидетели когато Учителят даде песента фир-фюр-фен на Търновския събор през 1922 година. Тоя я даде без всякакво уведомление. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древният текст Той даде и български текст, който влезе към песента със съответна мелодия.

И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъствуващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаме широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето въздействие по закони и пътища, които ние не познаваме.

Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.

Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.

Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова.

Нотираната песен се даваше на Учителя. Но в изпълнение на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше. Така се запазиха песните и се предадоха в един съвършен вид на приятелите. В общото пеене могат да се явят малки отклонения след известно време. Ето, това бе един от методите на Учителя за сваляне на Неговите песни.

Песните се даваха в клас, на екскурзия, на събрание, при разни случаи. Понякога Учителят дойде на поляната при някоя група и им изпее някоя песенчица. Той бе доловил по някакъв повод мелодията и я изпява на приятелите, които я запяват и заучават.

Музиката като педагогичен метод. Има много изказвания от Него в тая връзка. Той създаде философия на музиката. Мария е записала много изказвания на Учителя за музиката. Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „философия на музиката". Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше - изясни се, проясни се, светне ти. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и друга обстановка и след това Той даваше Словото си. Обикновено Той посочваше кои песни да се изпеят. Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Между разговора с Учителя винаги имаше песни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×