Jump to content
valiamaria

131. УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪТЯ

Recommended Posts

131. УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪТЯ

Бяхме младежи когато се завъртяхме около Учителя. Така си мислехме тогава, че ние сами сме си дошли просто ей така, решили сме и сме дошли. После разбрахме, но след дълго време, бяха минали десетилетия, че не учениците търсят своя Учител, а Учителят търси и намира своите ученици. Отначало ние отидохме при Него и Го помолихме да ни отговори на някои въпроси, които ни интересуваха. Тогава Учителят ни държа две сказки, но не ни каза „кой иска да дойде", а ни повика специално всеки един от тези, които сам си бе набелязал. На някои устно им съобщи, а на някои писмено с кратка бележка написана от Него: „Поканвате се да присъствате на беседа!" А защо Учителят сам избра и извика учениците си? Защото Учителят и ученика, те са едно, те винаги вървят заедно, те всякога са били заедно. Учителят идва за учениците, а ученикът търси Учителя. Първо е Учителя, а след това ученика. Учителят знае кои са били с Него през времето на Христа и знае кои трябва да повика, за да Го придружат. Защото има ученици на пътя, те съставляват условията да се прояви Учителят. Има и последователи. Те са сподвижници. Едните образуват вътрешния кръг на Школата, а другите са от външния кръг. Така че имаше и такива, които бяха извикани от Учителя, но не дойдоха. Не посмяха, уплашиха се от общественото мнение, което бе отрицателно настроено от определени среди срещу Учителя. Това ги спъна. Те не дойдоха и изгубиха благоприятните си условия и изгубиха времето да се срещнат и бъдат с Учителя на земята. А те затова бяха слезнали на земята в човешка плът. Но се загубиха и не намериха пътя. А пътят им бе с Учителя. По-голямо нещастие за човека слезнал на земята от това, да се разминеш с Всемировия Учител няма и не може да има.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×