Jump to content
valiamaria

141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Recommended Posts

141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

На Изгрева отпред пред салона имаше пространство около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите. До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по средата изковани дълги маси. Използвахме ги лятно време, там обядвахме на сянка под клоните на лешниците. След време те надвиснаха над масите и ни пречеха, тогава един приятел отиде при Учителя и предложи да се отсекат лешниците, защото само пречели. Учителят го изгледа строго. „Няма да ги сечете. Те не ни пречат, а ни помагат. Помагат ни и ни пазят от лошите духове. И сега ти искаш да ги отсечеш, та да влизат и излизат свободно пакостливите духове както на Изгрева така и у вас." Ние изтръпнахме. После Учителят нареди на един брат, който разбираше от тези неща да ги подреже, подкастри и оформи, но през есента. Накрая те израстнаха, бяха красиви и днес ще ги видите на снимките от онова време.

Веднъж на една от тези пейки бяха насядали възрастните братя и сестри, а ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителя и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени, възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака, панталони и рокли. А Учителят стоеше прав. Преди да се счупи пейката, миг преди това Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се изпотъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти на сестрите стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм. Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани гледахме и се смеехме. „Ами тук няма ли някой, който да ни помогне?", извика една възрастна сестра. „Има, има", обадихме се ние. „Но вие не ни искате". „А, искаме ви, искаме ви!" Ние се приближихме и почнахме да ги повдигаме. Тогава възрастните братя и сестри запяха „Братство, единство". Учителят се усмихваше. В един и същ миг бяха предадени няколко урока на учениците.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×