Jump to content
valiamaria

162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА"

Recommended Posts

162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА"

След бурната 1923 г. изпълнена с политически превратности и убийства идва 1924 г. Страната е размирна, разделена. Тогава комунистите смятат, че най-подходящият момент да се вдигнат отново на бунт като използват озлобението на близките и роднини на избитите комунисти и земеделци. През 1925 г. в страната е въведена диктатура, начело на правителството е Александър Цанков, особено след атентата на църквата „Света Неделя" от 16 април 1925 г. с 101 убити. През лятото предстоят още бурни събития. Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт. Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека. Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство. А най-любопитен е бил Начо Петров. Той бил решил да не спи, но да наблюдава Учителя през нощта, да види какво ли ще прави. Други заспали, а брат Начо дремел и от време на време дрямката го напускала и той се вторачвал тогава в Учителя. И всеки път Го сварвал буден, да седи и да се моли шепнешком: „Господи, Господи, Господи!" На другия ден се качили на Мусала. При всяка спирка Учителят шепнел същите думи. Прекарали няколко дни и после се върнали. Начо не изтраял и попитал: „Учителю, каква духовна работа щяхме да вършим?" Учителят го погледнал: „Нали чу и видя!" Начо мисли: „Чух и видях, но нищо не разбрах".

„Призовах Господа, да нареди на своите служители да изпълнят Божията Воля!" Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се променила и взе след време съвсем друга посока. През есента на 1925 г. управляващите среди решават да подменят Александър Цанков с по-приемлива и некомпрометирана фигура. А това е Андрей Ляпчев, който на 3 януари 1926 г. оглавява правителството до 1932 г. Настъпва време на относително нормализиране на политическите страсти.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×