Jump to content
valiamaria

180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Recommended Posts

180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Учителят често идваше у нас в малкия ни дом, когато Той си иска без да Го поканим. Чувствуваше се като в свой дом. Ние Го посрещахме с голяма радост, особено Мария, която се грижеше да Му създаде някакви елементарни удобства при нашата скромна обстановка. Учителят беше доволен. При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано. Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях.

Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре. Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на вечеря. Водеха се разговори и се пееха песни. От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново. Това бяха последните години, когато войната се беше разразила с голяма сила, София бе разрушена от бомбите и народът се бе разпръснал. Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки.

Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя. Той пожела да се запознае с някои места на Витоша зад Симеоново. Имаше намерение да закупим някои места за Братството там. Задължи ме да проуча въпроса и аз отидох зад Симеоново и към Бистрица. Имаше запазени от старите гори на Бистрица, имаше хубави поляни, потоците се спущаха от върховете - Резньовете, течеше изобилно вода. След това се върнах към Симеоново и открих хубави полянки, чисти, запазени места оставени настрана отляво на пътя. Влезнах във връзка със селяните и видях, че могат да се закупят. Хората щяха да ги продадат. Разказах на Учителя и Той пожела да ги види. Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение. Учителят не искаше друг да дойде и да се разгласява. Пристигнахме в един майски слънчев ден. Пристъпихме тримата към тези места, които бях избрал. Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът. Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет.

Прекарахме с Него целия ден. Привечер дойде колата и ни прибра в града. Брат Боян успя да научи за тази екскурзия и запита: „Учителю, къде бяхте вчера?" „На едно кътче от Рая". Сега пък Боян се запали да разбере къде сме ходили ние с Учителя и непрекъснато ме молеше да го заведа на същото място, макар че му бях обещал. След години тези места бяха заети от разни служби и оня хубав дух, който царуваше тук беше изгонен и местата бяха развалени от човешката ръка. Минахме след години с Мария и искахме да отидем там, където сме ходили с Учителя, но нямаше вече помен от тази чистота и оная святост, която царуваше по тези места, когато бяхме с Учителя.

Мария запази букета на Учителя. Той изсъхна на сянка, запази се като снопче хербарий и тя го пазеше свещено. След време при нас дойде един млад брат и ние го заведохме на онези места, та му показахме къде сме били с Учителя и какви планове сме кроили за тези хубави места. След това у дома Мария му връчи най-тържествено букета-хербарий на Учителя в свидетелство на това, за времето когато сме били там с Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×