Jump to content
valiamaria

205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Recommended Posts

205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ

И АКАДЕМИЦИ

Изминаха над 30 години от заминаването на Учителя. Какво ли не преживяхме. Имаше всичко - и възвисяване на духа и падение на човешката личност и невероятни предателства, но малцината верни останаха да запазят Словото на Учителя. И те го опазиха. Аз също преживях какво ли не. Имаше всичко - че процеси, че затвори, че борби. И то борби до изстъпление на духа. Но защитихме делото на Учителя.

Не минаваше година и комунистическата власт да не направи обиск, за да изземат беседите на Учителя останали тук-там по приятелите. Унищожаваха ги. И винаги се използваше случая, че по вестниците или в някое списание да се пише нещо срещу Учителя. Атакуваха ни по земя, въздух и по море. А ние не им бяхме врагове. Но те станаха оръдие на други сили, които воюваха срещу Учителя още от началото на века. Но как да им го кажем? Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни. Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето.

През 1976 г. излезна третия том „История на философската мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по философия. Поместиха една статия „Дъновизъм". На стр. 196-202 стр. и като философи и като корифеи на българската философска мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно философските категории, то вземат, че си служат с лъжи. На стр. 196,36-ти ред отгоре е написано: „През есента на 1944 г. Петър Дънов се самоубива". Забележете, това не е случайно написано. Това е една тяхна лъжа, която я развяват като знаме 30 години. И което е по-важното те знаят, че това не е вярно, знаят, че е лъжа, но целенасочено си служат с нея. А защо? Та към 20 комунисти имаше в Братството, та нали те присъствуваха лично в последните дни на Учителя и знаят много добре как бяха нещата. Знаят и едните комунисти на Изгрева и другите в града. И лъжат, за да заблудят следващите поколения българи, които имат да дойдат след нас.

Те не написаха като философи нищо за Учителя вече 30 години. И ще отговарят за това. През 1973 г. бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия. На стр.. 432 на 28 реда се опитаха да кажат нещо за така нареченият „дъновизъм". Учителят за 22 години изнесе над 7500 беседи на български език, а ние от 1945 г. до 1950 г. отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези философи и академици написаха само 28 реда. Ето, това представлява тази комунистическа власт. Не издадоха нищо от Учителя. Напротив всяка година правеха обиски и унищожаваха от печатаните беседи на Учителя.

Недостойно за академици и философи. По това ще познаете какво е представлявала тази власт действувала под ръководството на онези сили, които работеха срещу Учителя.

За да бъдат по-убедителни през 1981 г. издадоха цял том „Избрани произведения на Димитър Михалчев", само и само да поместят една статия на Михалчев: „Против дъновизма като теософско учение", стр. 218-249.По тези времена комунистите нареждаха и разрешаваха какво да се публикува. И ето те измъкнаха тази статия писана от Михалчев и публикувана във „философски преглед", 1931 г., книжка 2,стр. 120-147 и я поместиха. Случайно ли бе това? Не е случайно. А Михалчев не беше случаен човек. Беше философ, политик два пъти пълномощен министър в СССР (1934-1936 г.) и (1944-1946 г.), а в Чехословакия (1923-1927 г.) Направи кариера, издигна се до върха и бе председател на БАН 1944-1947 г. и накрая от този пост атакува Учението на Учителя. Ето какви бяха българските философи по времето на Школата на Учителя от 1922-1944 г. и какви бяха от 1945-1980 г., бяха едни и същи и служеха на едни и същи сили, които се бореха срещу Учението на Учителя.

Тези философи са философи на лъжата. Те са философи, но Учението на Учителя не разбират. И добре, че е така. Те са ученици на Духа на Заблуждението. Но ще дойдат обаче в бъдеще хора готови от цялото човечество, те ще дадат правото на Учителя, ще оценят Неговото Дело, което е Дело Божие. Това ще бъдат учениците на Духа на Истината.

Ние, учениците от Школата също имаме право на защита. Срещу лъжата има само едно средство: да се издигне Истината. И това ние направихме. Имаше още живи участници и свидетели, които бяха при нозете на Учителя в последните Му дни и те знаят как стоят нещата. Тогава онези лекари, които бяха в последните дни около Учителя, решиха да защитят Учителя и да обявят Истината. Събраха се и всеки един от тях написа декларация и описаха последните дни на Учителя така както всеки един от тях е видял като е присъствувал. А това бяха д-р Борова, д-р Кадиев и д-р Сает. Декларираха, отидоха в градския нотариат и завериха своите декларации. Така те изнесоха Истината, за да се противопоставят на лъжата. Но това бе направено без да се шуми и разгласява. Това се направи за следующите поколения българи. Така те защитиха чрез Истината името на Учителя. Ето, аз прилагам трите заверени от нотариуса декларации заверени от софийския нотариус и препис-извлечение от смъртния акт.

А Духът на Заблуждението накара онези философи и академици да напишат на стр. 202,20 ред отгоре следното: „Дъновизмът е реакционно Учение". И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на философската мисъл в България". Ето такава беше философската мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това. Няма що. философска мисъл на Духа на Заблуждението.

А ние сме ученици на Духа на Истината. Това е разликата между нас и тях.

Ние сме ученици на Школата на Учителя и Словото Му за нас е Словесното мляко, с което се хранят душите ни.

За нас Словото Му е живот и път. За нас Словото Му е Слово на Бога.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Подписаната д-р мед. РАДА БОНЕВА БОРОВА, родом от гр. Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г. на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото:

1. Познавам лично лицето ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г. живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и Петър К. Дънов.

2. На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К. Дънов, който беше заболял от няколко дни. Там заварих Петър К. Дънов полулегнал на кушетка и лекарите д-р Дафина П. Сает и д-р Стефан Кадиев.

Въз основа на медицинския преглед на болния бе установено, че той страда от бронхопневмония и му се предписа съответно лечение с ултрасептил интервенозно и сироп за отхрачване. След това тримата слязохме в града, купихме необходимите лекарства и аз ги отнесох същата вечер в дома на болния.

За да облекча дишането на болния по моя лична инициатива му предложих да му направя синапова лапа на гърба. Това направих вечерта на същия ден. На следния ден, 25 декември, понеделник, по негово изрично желание повторих лапата, тъй като тя облекчаваше тежкото му състояние.

На 24 декември 1944 г. болния Петър К. Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември.

На 26 декември, след обед, заварих болния в безсъзнание, заобиколен от свои последователи, обезпокоени от неговото тежко състояние. Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на съвестта си, че не са направили всичко за неговото лечение. Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си. Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар. Не дълго след това Славчо Печеников Славянски доведе със собствената си кола известния софийски лекар д-р Пенчо Фъртунов, интернист при банковата болница. Той направи преглед на болния и потвърди поставената на 24 декември диагноза, която доуточни като старческа пневмония. Лично той му направи интервенозна инжекция с ултрасептил. След като д-р Фъртунов си отиде аз не се отделих от болния. Междувременно същата вечер дойде д-р Дафина Сает. За известно време там беше и д-р Людмил Тинтеров. Тази вечер в стаята на болния бяха Савка Керемидчиева, инженер Тодор Симеонов, Борис Николов и останахме да бдим над болния през нощта, без инж. Симеонов. Към 3 часа сутринта забелязахме, че пулсът на болния започна да отслабва и с д-р Дафина Сает решихме аз да слеза в града и да набавя сърдечно укрепващи лекарства. Всичко беше обаче напразно и към 6 часа сутринта болният Петър Константинов Дънов почина, на 27 декември 1944 г.

21 септември 1977 г. Декларатор: Д-р Борова (подпис)

София

Заверено от нотариус Василева 23.09.1977 г. с N14647

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаният д-р СТЕФАН СТАНЧЕВ КАДИЕВ, 80-годишен от гр. София, бул. „Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното:

1. През 1924 г. съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр. Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти".

Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита:

- Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния!

Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная.

Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА СЛАБОСТ - АРИТМИЯ, ОТОЦИ.

Докато влакът чакаше в гара Драгоман, на 27.ХН. 1944 г. донесените вестници съобщаваха за смъртта на Господин Дънов.

София Декларатор: /д-р Стефан Ст. Кадиев/

16 септември 1977 г паспорт ШГ 877057/1 РУ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Подписаната д-р Дафина Петрова Сает, родом от гр. В. Търново, живуща в гр. София, ул. „Раковски" N 120,паспорт серия ШГ 344536,издаден от центр. р-но упр. на МВР на 7.ХИ. 1964 г., София, с настоящото декларирам следното:

Завършила съм медицина през 1920 г. в медицинския факултет на гр. Петроград - Ленинград. Работила съм като лекар в ИСУЛ и Диспансери. В края на декември 1944 г. научих, че господин Петър К. Дънов е болен. Отидох да го посетя в жилището му в кв. „Изгрев". Там се събрахме трима лекари: д-р Стефан Кадиев, д-р Рада Борова и аз. След като направихме медицински преглед, установихме, че той страда от бронхопневмония и му назначихме лечение ултрасептил - инжекции и отхрачваЩи средства.

Два дена по-късно Славчо Славянски ме взе с колата си от дома ми и заедно с д-р Пенчо фъртунов, интернист от Банковата болница ме отведе в кв. „Изгрев" при г-н Петър Дънов, който беше в тежко състояние и в безсъзнание.

Д-р Фъртунов направи медицински преглед и установи „старческа пневмония".

Останах при болния до края - шест часа сутринта на 27 декември 1944 г., когато той почина.

София Декларатор: Д-р Сает

8.XI. 1977 г

Заверена на 13.XI.1977 г. в Софийския нотариат с N 17985

Ето, такава е Истината за заминаването на Учителя, неговата кончина според тези действуващи и правоспособни лекари.

Ето, такава е Истината за заминаването на Учителя, според нас учениците от Школата Му.

Дойде определеното време и Той си замина. Но това време Той го определи, защото Той управляваше това време.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×