Jump to content
Цецка

2. КОЛИБАТА

Recommended Posts

2. КОЛИБАТА

Ние живеем в един разумен свят. Не е позволено да се нарушават неговите закони. Човекът, който е в съгласие с този свят, всякога може да го призове да му помогне. Той е крайно отзивчив и този свят всякога се притича на помощ. Той е силният. В първите години когато съборите, братските срещи ставаха в Търново, приготовленията почваха от рано. Съборите ставаха в лозята, на запад от Търново. Няколко братя бяха подарили лозята си и вилите си за Братството. Да се посрещнат 500 и повече души, които при това ще прекарват и десетина дни, не беше лесна работа. Вилите трябваше да се стегнат и почистят, да се наемат и други вили наоколо. Да се приготвят местата за палатките. Главната вила, където живееше Учителят и където беше Горницата трябваше особено грижливо да се приготви. Имаше да се набавят продукти и много още други работи. Братята, които се грижеха за вилите бяха приготвили почти всичко. Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри, да наглежда и да помага в работата. Като привършихме всичко оставаха още два или три дни до събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното. Тогава брата, който се грижеше за вилите се удари по челото. „Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз съм забравил, че покрива тече. Ако завали един дъжд какво ще стане сега?" Учителят огледа всички ни и каза: „Има ли някой от вас, който знае да реди керемиди?".

Всички мълчаха. Повечето бяха чиновници. Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни. Тогава ние, няколко младежи се обадихме: „Учителю, ние ще наредим керемидите!" Учителят се усмихна и каза: „Хубаво!" Работата почна веднага. Направи се стълба, качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе. Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно. Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърме, затреще, идваше проливен дъжд. Какво да се прави? Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата?" Отговорихме: „Два часа!" Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат!

Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Това нещо е близко до щастието.

Този ден имахме среща за пръв път със Силите Господни и със Словото на Учителя. На този събор Учителят оповести, че Бялото Братство е открило Школата си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×