Jump to content
valiamaria

32. МАЛКИТЕ СЛУЧАИ НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО

Recommended Posts

32. малките случаи на едно пророчество

Във времето когато Учителя пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава една каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканва да се качат и те се качват. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: „Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза. „Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим!" И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк?" А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват."

Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан. Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука!" Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там. Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам?" Учителят добавя: „И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на бостан и на дини." Бостанджията го гледа и казва: „За това, че ме предупреди ще те почерпя една диня. А че аз не те послушах загубих 100 дини. Няма как. Ти си бил пророк."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×