Jump to content
valiamaria

42. КОГАТО ГОСПОД РАЗРЕШИ

Recommended Posts

42. КОГАТО ГОСПОД РАЗРЕШИ

Като пътували Учителят и брат Епитропов из България, пристигат в Бургас. Брат Епитропов казва на Учителя: „Ще отида в черквата да държа сказка!" Учителят го пита: „Какво ще им говориш?" Брат Епитропов казва темата. Учителят казва: „Хубаво." Отива брат Епитропов в черквата, пита поповете, разрешават ли да изнесе една сказка? Казват му: „Изнеси!"

След няколко време пак пътува с Учителя за Бургас. Пристигат там. Брат Епитропов казва: „Ще държа сказка!" Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от владиката с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим. Нямаме нужда друг да говори!" Епитропов показва писмото от владиката. Казват му: „Владиката може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си?" „Не, не ме пуснаха. Писмото на владиката не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те. А когато владиката ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на владиката." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един! И Самин.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×